МОН решава до дни: Учениците тръгват на 14 или 15 септември
Първият учебен ден тази година може да бъде изместен с 24 часа - от традиционния 15 септември за понеделник, 14 септември. Решението ще бъде обявено през следващата седмица, заяви министърът на образованието проф. Георги Вълчев пред NOVA. Общественото обсъждане на графика за учебната 2026/2027 година вече приключи и МОН започва да преглежда постъпилите предложения. Така ученици, родители и учители ще разберат до дни дали първият звънец ще удари в понеделник или във вторник.
Идеята за по-ранен старт дойде от директори и има практична цел - 14 септември тази година е понеделник, а един спестен учебен ден по-късно би позволил по-добро подреждане на ваканциите. Предложението е част от по-широк разговор за по-гъвкав училищен календар, при който почивните дни около официалните празници да не се разпокъсват. Вълчев не пое ангажимент, че МОН ще приеме промяната, но даде знак, че ведомството ще разгледа всички аргументи. Окончателният график трябва да осигури и нормативно определения брой учебни дни за всеки клас.
Далеч по-сериозна промяна обаче се подготвя зад училищните врати. В рамките на една година МОН ще предложи нов модел за финансиране на образователната система, обяви министърът. Сегашният механизъм поставя силен акцент върху броя на учениците и според Вълчев това създава изкривени стимули особено в малките училища. Колкото по-малко деца има едно училище, толкова по-голяма става несигурността за бюджета, учителските места и възнагражденията.
Министърът даде и най-тежкия аргумент срещу системата „парите следват ученика“. По думите му натискът за запазване на броя деца понякога води до преминаване в следващ клас на ученици, които очевидно не владеят достатъчно български език, както и до случаи на неотбелязани отсъствия. Вълчев припомни и стар случай от пловдивско училище, при който след смъртта на ученик са били вписвани оценки, за да продължи получаването на субсидия. Според министъра подобни практики изкривяват не само статистиката, а и реалната картина за проблемите в българското училище.
Точно тази картина МОН иска да промени. Новият модел трябва да даде повече сигурност на учителите и да намали зависимостта на училищния бюджет от всяко отделно име в дневника. Целта е директорите и преподавателите да подават реални данни за отсъствия, резултати и отпаднали ученици, без да се страхуват, че това автоматично ще удари бюджета им. Едва тогава държавата ще разполага с точна информация къде системата губи деца и къде образователните резултати се сриват.
Заплатите остават другата голяма тема. Вълчев заяви, че политиката за увеличение на учителските възнаграждения трябва да продължи, включително като инструмент за привличане на по-млади хора в професията. В момента едва около 18% от работещите в образователната система са под 35-годишна възраст. Това поставя въпроса за подмяната на поколенията все по-високо в дневния ред на МОН.
Промяна през тази година няма да има при еднократната помощ за ученици от първи до четвърти и от осми клас. Размерът ѝ остава 153 евро, а евентуалното увеличение се отлага за следващата година. Така семействата ще влязат в новата учебна година при досегашния размер на подкрепата. Решение за по-висока сума ще зависи от следващата бюджетна рамка.
Първият отговор ще дойде още през следващите дни - 14 или 15 септември. По-голямата промяна ще отнеме повече време, защото МОН вече поставя под въпрос един от фундаментите на сегашния модел - обвързването на парите с броя ученици. Ако реформата бъде реализирана, тя ще засегне бюджетите на хиляди училища и начина, по който системата отчита присъствия, резултати и отпадане. Новият учебен календар ще реши кога ще удари първият звънец, но новият финансов модел трябва да отговори на далеч по-трудния въпрос - как училищата да бъдат финансирани, без броят деца да стои над качеството на образованието.