Жегата свива Седемте рилски езера, потоци към Джерман вече са пресъхнали
Жегата вече оставя видима следа високо в Рила - нивото на Седемте рилски езера е спаднало, а част от потоците, които отвеждат водите им към река Джерман, са пресъхнали. Промяната се забелязва най-силно при по-плитките и маловодни езера, където бреговата линия се отдръпва осезаемо. Планинари, които следят района от години, описват картина, която се повтаря през сухите лета, но това лято е ясно видима с просто око. Към момента няма публикувани официални измервания, които да показват в сантиметри или проценти колко вода е загубило всяко от седемте езера.
Най-нагледен е примерът с Рибното езеро. Инженер Севделин Атанасов от Кюстендил, който познава района от дългогодишните си преходи, разказва пред БНР, че при ниско ниво брегът там се прибира с два - три метра. Промяната се вижда и при Бъбрека, където водата обичайно стига до отвесна скала под Чочов връх. Когато езерото спадне, край скалата се показва сух участък и се оформя проход, по който Бъбрека вече може да бъде заобиколен и от север.
Причината за сегашната картина се търси в продължителното горещо и сухо време, което ускори изпарението и намали притока от малките планински потоци. През последните дни температурите останаха високи дори в планините, а валежите бяха локални и недостатъчни, за да възстановят водния баланс. Пресъхването на част от водните ръкави се усеща и надолу по системата, защото именно Долното езеро събира водите на циркуса и от него започва река Джерман. Така видимото отдръпване на брега не е само промяна в пейзажа, а част от водна система, която реагира на сухия период.
Спадът през август не означава, че Седемте рилски езера изчезват за дни. Документи на Министерството на околната среда и водите от години посочват по-дълъг естествен процес, при който високопланинските езера постепенно променят площта и екологичното си състояние. При част от тях съществува тенденция към еутрофикация, обрастване и бавно преминаване към по-плитки водни и торфени местообитания. Към естествения процес се добавя и силният човешки натиск в един от най-посещаваните райони на Национален парк „Рила“.
Само през тази седмица районът премина през един от най-натоварените си периоди за годината. Хиляди туристи и последователи на Петър Дънов се качиха към езерата около 19 август за традиционната Паневритмия и посрещането на Божествената нова година. След кулминацията потокът вече намалява, а участниците в Лятната духовна школа постепенно слизат от планината. Според официалната програма на Духовно общество „Бяло братство“ школата приключва на 25 август, след което започва разчистването и закриването на лагера.
Туристическият натиск и жегата са два различни проблема и не трябва да бъдат смесвани. Няма данни сегашният спад на водата да е причинен от посетителите, докато горещото време и слабият приток дават пряко обяснение за сезонното маловодие. Натрупването на хиляди хора около езерата носи друг риск - ерозия на терена, замърсяване и ускоряване на процесите, които с годините променят чувствителната високопланинска среда. Именно затова Национален парк „Рила“ ограничава движението извън определените пътеки и забранява влизането във водата.
Добави Коментар