Пациентска организация алармира: Болници изискват кръводаряване като условие за лечение
Пациенти не трябва да бъдат принуждавани да намират кръводарители, за да бъдат приети в болница или подложени на планова операция, настоява Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването. Организацията сезира Министерството на здравеопазването и поиска проверка доколко лечебни заведения продължават да поставят дарителските бележки сред условията за хоспитализация. Поводът е случай с 86-годишна жена, на която предстояла планова операция, а сред документите за прием били поискани бележки за двама кръводарители. АПАЗ поставя въпроса има ли законово основание достъпът до лечение да зависи от това дали пациентът разполага с близки, готови и способни да дарят кръв.
При конкретния случай болницата поискала дарителските бележки да са издадени след кръводаряване в София, Перник, Кюстендил или Благоевград. Кръв била дарена за пациентката, но в център в друг български град, след което лечебното заведение първоначално отказало да признае документа, съобщава АПАЗ. Организацията оспорва подобно географско ограничение, тъй като Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането не поставя такова условие. Министерството на здравеопазването също е заявило официално, че всеки желаещ има право да дари в център или отделение по трансфузионна хематология в страната независимо къде се лекува конкретният пациент.
Позицията на държавните институции по въпроса не е нова. През септември 2025 г. Министерството на здравеопазването посочи в парламентарен отговор, че т.нар. дарителска бележка е работен документ и не е свързана с правни последици. От 2014 г. действа Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология, в която се вписват данните за дарителите, дарените единици кръв, изследванията и местонахождението им. Още през 2022 г. НЗОК отговори на пациент, че осигуряването на кръв и кръвни продукти е ангажимент на лечебното заведение и дарителските бележки не следва да се превръщат в задължително условие за хоспитализация.
АПАЗ подчертава, че доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано, но това е различно от задължаването на болен човек да намери двама или трима дарители преди операция. Самият закон определя даряването като доброволен и безвъзмезден акт и поставя сред основните принципи равнопоставеността между донори и реципиенти. Недостигът на кръв остава реален проблем за лечебните заведения, особено в периоди с повече тежки операции и инциденти. Флагман.БГ съобщи през юни за рекорден брой кръводарители в Бургас и за усилията на новия Районен център по трансфузионна хематология да увеличи запасите.
Според пациентската организация натискът върху семействата създава и опасна среда за нерегламентирано платено кръводаряване. Когато близките получат задача да намерят хора до определен срок преди операцията, те попадат в ситуация, в която някой би могъл да поиска пари срещу даряване. Законът изрично поставя кръводаряването върху принципите на доброволността и безвъзмездността. Флагман.БГ е разказвал и за доброволните инициативи в Бургас, където медицински специалисти призовават хората да даряват кръв без натиск и като личен избор.
АПАЗ очаква Министерството на здравеопазването да установи колко лечебни заведения прилагат подобна практика и на какво основание искат конкретен брой дарители преди лечение. Организацията настоява и за еднозначен отговор дали болница има право да определя в кой град или област трябва да бъде извършено кръводаряването. Официалната позиция на здравното министерство от 2025 г. вече сочи, че законът не въвежда ограничения за мястото, а дарителската бележка сама по себе си няма правни последици. До резултат от поисканата проверка не е установено кои и колко болници прилагат тази практика, затова твърдението за нейния широк обхват остава позиция на пациентската организация.
Едно време като е имало войска и държавно организирано кръводаряване - е имало кръв и никой не е искал бележки.
Сега войска няма, армия няма, всеки трябва да дава доброволно, обаче не ще.
Но инциденти доброволно не се случват, а като се случат, кръв няма.-
Така че това е начинът - човек да бъде задължен, друг начин в банановата ни република няма.
Те какво точно са направили, за да повишат броя на кръводарителите? Или само знаят да настройват лекари срещу пациенти?
Тази кръв за 86-годишната жена откъде ще се вземе? От чешмата?
Държавата - и тя - какво прави, за да има постоянен брой кръводарители и дан е се налага близките на болните да търчат за бележки? Или и тя знае сам писма и становища да пише?
Има две организации, които реално работят за повишаване на кръводарителската култура - БОДК и Кръводар. Имат много информация, много позитивни примери, от години работят. АПАЗ да вземат пример т тях, а не да се чудят къде да се набъркат за някой лев!
намираш кръводарители, чак тогава уговарят операция,