Кантарджиев с тревожен сигнал: Морбили вече е в 11 области, проверяват и съмнителен ваксинационен статус

Морбили продължава да се разпространява в България, а зад част от случаите излиза и далеч по-тревожен въпрос - дали всички деца, записани като ваксинирани, действително са получили задължителните имунизации. За това предупреди проф. Тодор Кантарджиев пред БНТ, като настоя при съмнение имунизационният статус да бъде проверяван лабораторно и да се търси отговорност, ако се установи фиктивно отчитане на ваксина. Официалните данни на Министерството на здравеопазването показват, че до края на юли в страната са съобщени 502 заболели от морбили в 11 области, като най-сериозно остава положението във Враца, Плевен и Ловеч. Именно в тези три области е концентрирана огромната част от заразените.

Проф. Кантарджиев припомни колко тежка може да стане една епидемия, когато имунизационното покритие падне. При големия взрив преди години България регистрира около 24 000 заболели деца и 24 смъртни случая, а при последвалата епидемична вълна случаите са били около 1500. Специалистът подчерта, че морбили не приключва непременно с преминаването на температурата и обрива - в редки случаи години след инфекцията се развива подостър склерозиращ паненцефалит, тежко прогресиращо заболяване на централната нервна система. То води до сериозни неврологични поражения и може да има фатален изход.

МОРБИЛИ УДАРИ 11 ОБЛАСТИ У НАС - ВИЖТЕ КЪДЕ СА НАЙ-МНОГО ЗАБОЛЕЛИТЕ

Особено чувствителна е темата за деца, в чиито документи фигурира поставена комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, но при последващо изследване липсват очакваните антитела и към останалите компоненти. „Взима се кръв от детето и ако няма антитела за рубеола, за заушка, това означава, че ваксината не е поставена“, обясни проф. Кантарджиев. Според него при доказване на подобни случаи трябва да бъде изяснено кой и как е удостоверил извършването на имунизацията. Това е важно не само за конкретното дете, а и за всички около него, защото морбили е сред най-заразните инфекции.

Кантарджиев обърна внимание и на първите часове след контакт със заразен. За неимунизиран човек рискът при близък контакт е изключително висок, а специалистът посочи 72-часов прозорец, в който поставянето на ваксина след експозиция може да предотврати или да промени развитието на заболяването. Затова съветът му е родителите да не изчакват появата на симптоми, ако знаят, че детето им е било в контакт с болен от морбили. Медицинските медиатори също имат важна роля в общностите, където достъпът до здравна информация и профилактика остава затруднен.

Втората тревожна инфекция това лято идва от комарите. Западнонилската треска се разпространява все по-активно на Балканите, а съседна Северна Македония вече предприе засилени противоепидемични мерки. Към 18 август там са регистрирани 38 случая - 36 потвърдени и два вероятни, като 37 от заразените са в района на Скопие. Четирима пациенти с невроинвазивна форма на заболяването са починали, а в няколко общини на Скопие здравните власти официално са обявили епидемия.

ПРОФ. КАНТАРДЖИЕВ ВЕЧЕ ПРЕДУПРЕДИ КОИ ХОРА СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОТ ЗАПАДНОНИЛСКАТА ТРЕСКА

За разлика от редица екзотични инфекции, западнонилският вирус се пренася и от обичайни видове комари, срещани в България. При голяма част от заразените няма никакви симптоми, а при други заболяването протича с температура, главоболие, мускулни болки и силна отпадналост. Най-тежката форма засяга централната нервна система и може да доведе до енцефалит, загуба на съзнание и тежка дезориентация. Най-уязвими са хората над 60-годишна възраст и пациентите с отслабена имунна система.

Европейската картина също показва ускоряване на разпространението. По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията до 13 август девет държави са съобщили общо 429 местно придобити случая на западнонилска инфекция през сезон 2026. Това поставя още по-голяма отговорност върху лекарите да разпознават навреме тежките неврологични форми, смята Кантарджиев. При висока температура, силно главоболие, дезориентация или нарушения в съзнанието след ухапвания от комари медицинската помощ не бива да се отлага.

Специалистът постави и въпроса за имунизационния статус на нарастващия брой чуждестранни работници в България. Хората пристигат от държави с различни ваксинационни календари и според Кантарджиев работодателите трябва да съдействат на здравните власти за изясняването на имунния им статус. Особено внимание трябва да има към защитата срещу полиомиелит, дифтерия, морбили, рубеола и паротит. Посланието му е категорично - контролът върху заразните заболявания започва преди появата на епидемията, а пропуските в имунизациите се плащат години по-късно.