Задържаният със 150 грама дрога в Несебър е младежкият лидер на ДПС Младен Димов
Задържаният при полицейската акция в несебърския кв. „Младост“, при която бяха открити около 150 грама канабис (ВИЖТЕ ТУК), се оказа интересна публична фигура. По информация на Флагман.бг става въпрос за 28-годишния Младен Димов - председател на Младежко ДПС в Несебър и треньор по кикбокс, който работи с млади състезатели.
Според ОДМВР-Бургас акцията е проведена на 19 август около 13:10 часа от служители на Районното управление в Несебър. Полицаите проверили жилище в кв. „Младост“, обитавано от 28-годишен местен жител. Вътре са намерени и иззети пет плика със зелена суха тревна маса, определена от полицията като канабис, с общо тегло около 150 грама. Мъжът е задържан за срок до 24 часа, а работата по случая продължава, става ясно в днешния бюлетин на ОД на МВР в Бургас.
Публичният профил на Младен Димов прави случая далеч по-необичаен от стандартния ред в полицейската хроника. Димов беше избран за председател на Младежко ДПС - Несебър при изграждането на местната младежка структура на партията в края на миналата година, когато Движението градеше една след друга организации по общините. Димов позира в общи снимки от учредяването с лидера на ДПС в морския град Михаил Михов, а до него е друг младежки активист от партията на Пеевски - Джунейт Шабан.
ВИЖТЕ КОЙ Е МЛАДЕН ДИМОВ И КАКВА Е РОЛЯТА МУ В БОЙНИТЕ СПОРТОВЕ В НЕСЕБЪР
Иначе до този момент Младен Димов бе добре познат и в спортните среди. Той е част от Управителния съвет на Fighting Club Nessebar и е сред треньорите, които работят за развитието на кикбокса морската община. Има опит в аматьорския бокс и е бивш шампион при юношите и кадетите. През последните години името му се появяваше в новините покрай успехите на младите бойци от Несебър, които спечелиха европейски титли и медали от държавни първенства.
В иранския Меджлис, или парламент, се прокарва закон „за ограничаване на чуждото влияние“. Той ще криминализира всякаква комуникация с медии от държави, смятани за враждебни на Ислямската република, докато интервютата за всички останали чуждестранни медии ще изискват предварително разрешение от разузнавателното министерство. Дълго
В неделя Ядолах Джавани, заместник-командирът на IRGC по политическите въпроси, стана поредният високопоставен офицер, заявил, че армията преминава от отбрана към настъпление. Редовната армия, известна като Artesh, е поставена под контрола на IRGC. Нейният командир генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 30 000 долара за убийството или залавянето на всеки американски войник.
Новото публично послание на Техеран за Ормуз е, че той контролира корабоплаването през протока и при никакви обстоятелства няма да се откаже от геополитическия лост и възпиращата сила, които този контрол му осигурява.
Междувременно репресиите се ускоряват под прикритието на войната. Законодателство, представено в края на миналата година и формално насочено срещу шпионажа и сътрудничеството с врага, превърна престъпления, които преди се наказваха със затвор, в престъпления, наказвани със смърт.
Разбира се, той имаше предвид, че САЩ ще се притекат на помощ на обикновените иранци, избивани по улиците. Вместо това той започна война, която даде нов живот на режима, който ги убиваше.
Това може да изглежда като неправдоподобно твърдение, като се има предвид, че САЩ и Израел обезглавиха висшето ръководство на Иран още в първите часове на конфликта, преди да унищожат конвенционалния му флот, заводи и големи части от икономиката.
Но става все по-ясно, че докато Вашингтон търси изход от бойните действия, лидерите в Техеран искат да ги продължат или дори да ги разширят, защото за тях мирът е по-опасен от войната.
Тръмп търси изход, но Техеран има други планове
Мотивите на Тръмп са толкова ясни, колкото и неговите послания са непоследователни. Той очакваше режимът да рухне за дни или седмици, което щеше да го превърне в героичния американски лидер, намерил смелост най-сетне да реши 47-годишния проблем на САЩ с Иран.
Нищо от това не се случи, а американските избиратели не искат нова „вечна война“ в Близкия изток. Сега Тръмп се надява да избегне последиците от грешката си, като се върне към предвоенната политика на САЩ за оказване на натиск върху Иран чрез икономически санкции.
Но Иран има други планове, както и Израел, който този уикенд нанесе тежки удари по Ливан, рискувайки да провокира ирански отговор.
Революционната гвардия вижда войната като въпрос на оцеляване
От гледната точка на все по-влиятелните генерали, които ръководят Ислямската революционна гвардия на Иран, или IRGC, тази война е въпрос на оцеляване и - както съобщи в понеделник Wall Street Journal - те са убедени, че тя едва сега започва.
По-широкият контекст на тази позиция на Иран е фактът, че не само САЩ и Израел искат режимът да си отиде; същото иска и мнозинството от собственото му население.
Новият върховен лидер на Ислямската република Моджтаба Хаменей няма по-добри решения за стремглавата инфлация и задълбочаващите се икономически провали, които предизвикаха протестите през януари, отколкото имаше баща му - а икономиката днес е в още по-тежко състояние.
В режима се водеше дебат как най-добре да бъде гарантирано оцеляването му пред лицето на тези двойни външни и вътрешни заплахи. Прагматици като президента Масуд Пезешкиан виждаха като приоритет икономическото възстановяване, което би изисквало прекратяване на бойните действия, но загубиха този спор.
Вместо това Иран изпрати на Вашингтон списък с условия за отваряне на Ормузкия проток, които са толкова непримирими, че изглеждат създадени така, че да бъдат отхвърлени.
Затвор, конфискация и отлъчване от България!
"Да, ще се срещна", каза Тръмп по време на обиколка на новото хеликоптерно летище в Белия дом, когато беше попитан дали планира да се срещне с Ким по-късно през 2026 г.
Тръмп защити плана си да се види със севернокорейския лидер, въпреки че води война с Иран, която е оправдал с аргумента, че по този начин предотвратява Техеран да се сдобие с ядрена бомба.
"Той разполага с 57 много мощни ядрени оръжия. Никога не трябваше да се допусне това да се случи... Ако бях президент, нямаше да го допусна“, заяви Тръмп, визирайки Ким Чен-ун.
"Но той вече ги има. Разбирам се много добре с него. Не мога да позволя на Иран да притежава ядрено оръжие. И познавам Ким Чен-ун много добре – той ще се оправи".
Тръмп не даде подробности, но по данни на вестник "Уолстрийт джърнъл" той обмисля среща с Ким при визитата си в Шънчжън, Китай, за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) през ноември.
Още по темата
Радев след разговор с Рюте за "Безмер": НАТО ще неутрализира всяка заплаха
ПП и ДБ искат КСНС и извънредни комисии заради иранските заплахи за „Безмер“
ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: орден за Робева и "роби" в Германия
Украйна с нов министър на отбраната. Кой е Евген Хмара?
Двамата обсъдиха средата за сигурност в Европа с акцент върху евентуален риск от агресивни действия от страна на Иран, според твърдения в чуждестранни медии. Рюте лично потвърди пълната подкрепа и готовност на отбранителните сили и средства на НАТО в региона да реагират и неутрализират всяка заплаха към страните членки на Алианса. Готовността за надеждна защита бе доказана и с успешното прехващане неотдавна на балистични ракети към Турция. Всяко нападение над страна членка на НАТО ще се третира категорично като атака срещу Алианса с всички произтичащи от Северноатлантическия договор действия, припомни Рюте.
11.11.2020Страни на произходBy Екип ЦПП
ИРАН – ФАКТИ, РЕЛИГИЯ, ПОЛИТИКА, ЧОВЕШКИ ПРАВА И РАЗКАЗЪТ НА ЕДИН БИВШ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК.
Убийството на иранския генерал Касем Солеймани от американски дрон в началото на 2020г и иранското нападение с балистични ракети на американски военни бази в Ирак се оказа поредната „инфарктна ситуация“, при която светът отново се запита дали не сме пред прага на следващата война в Близкия Изток. Същевременно в САЩ живеят около 1 милион граждани от ирански произход, като най-голямата иранска общност в чужбина се намира в Лос Анджелис. 500 000 иранци живеят в Бевърли Хилс и Уестуоод. Ето защо наричат Лос Анджелис „Тереанджелис“ или втория Техеран.
От 1979г насам между 150 000 и 200 000 иранци напускат страната си годишно. Тази вълна от емиграция се отключва с Ислямската революция. През февруари 1979г в Иран се завръща иранският шиитски духовник Аятолла Хомейни след 15-годишно изгнание. Той е идейният ръководител на Ислямската революция, с която се сваля от власт иранският шах Мохамед Реза Пахлави. Предвестник на Ислямската революция е зараждащото се социално недоволство срещу управлението на шаха, който потушава с насилие организираните срещу него демонстрации. Хомейни провъзгласява Иран за ислямска република, водеща се от принципите и правилата на шиитския ислям. Под предлог, че американското правителство подкрепя шаха, новият режим в Техеран взема като заложници 52 американски дипломати в продължение на 444 дни. Това е началото на нулевите дипломатически отношения между САЩ и Иран, на поредица от американски икономически санкции, в сила и днес с тежки последици за цивилното население, и ожесточени политически стълкновения около иранската ядрена програма. Първите години на Ислямската република са съпроводени с особено голяма бежанска вълна. Опасявайки се от експанзия на Ислямската революция в региона, иракският президент Садам Хюсейн обявява война на новия режим в Техеран. Войната между Ирак и Иран продължава 8 години и отнема живота на 1 милион души.
Почти 40 години по-късно се наблюдава нарастваща бежанска вълна на ирански граждани, които търсят убежище в Европа. За периода на 2017г и 2018г британските имиграционни власти докладват, че преобладаваща част от молбите за убежище, подадени във Великобритания, са именно от иранци. Нараства и броят на непридружените малолетни-деца от Иран, поели сами пътя към Европа. През 2018г броят им надвишава дори този на деца, търсещи убежище, от страни с военни конфликти като Афганистан или Сирия. Възниква въпросът коя е причината и днес иранците да напускат страната си, при условие, че Иран- в сравнение със своите съседи Ирак и Афганистан- не се намира във състояние на военен конфликт и разполага с известен финансов стандарт. Основните причини са именно репресивните мерки на ислямския режим в Иран. Хората с различни политически и религиозни убеждения, активисти, малцинствени групи или групата на жените са подложени на репресия, преследване и дискриминация.
След 40-години Ислямска революция, недоволството на иранското общество срещу режима расте пропорционално на нарушенията на политическите права. Правото на мирно събиране и свободата на словото са едни от най- репресираните. В края на 2017 г. в Иран избухват протести срещу режима. В отговор на протестите, властите използват прекомерна сила спрямо протестиращите, извършвайки и масови произволни арести. Задържани около 5000 човека, сред които студенти и представители на малцинствени групи. Процесът срещу множество от тях е прикриван от властите. В някои случаи се стига до смъртни присъди или до смърт на арестанти без да се проведе следствие за причините, довели до трагичните изходи. Има данни за изтезавания и заплахи на близки на починалите от страна на властите, с което се е целяло да се прикрият техни действия. Свалянето на украинския самолет по погрешка от иранските власти в началото на 2020г, при което загинаха 175 души, предизвиква нова вълна на протести в Техеран. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу хиляди иранци, които излизат на улицата в знак на протест. Режимът в Техеран контролира медиите, достъпа до интернет и социалните мрежи. Telegram, Facebook и Twitter са забранени.
Иран като наследник на хилядолетната персийска култура в исторически план е място на религиозно и културно многообразие. В Иран например възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, възникнали през II-то хилядолетие пр. Хр. В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана. Лоялността към режима и религиозната принадлежност играят важна роля в множество области от живота. Законите на страната са базирани главно на шиитската традиция. Религиозните малцинства, включително християни, сунити, бахаи, суфисти са обект на дискриминация. Наказателният кодекс на Иран предвижда смъртно наказание за прояви на враждебност срещу исляма (т.н. moharebeh) както и за богохулство или обида на пророка (т.н. sabb al-nabi). Въпреки че християнството е признато като официална религия в конституцията на Иран, за християните е трудно да практикуват религията си открито и свободно. Иранската държава припознава като християни само гражданите, които са от арменски или асирийски произход или онези, които могат да докажат, че семействата им са практикували християнството преди 1979г . Open Doors USA в своя статия, актуална към 2020г., представят данни, че потомствените християните са силно репресирани по отношение на своите граждански права. На тях не им се позволя да разпространяват религията си сред нехристияни, както и да се водят проповеди или да се разпространява християнска литература на Фарси (най- разпространеният език в Иран) и най-често им се налага да извършват своите ритуали тайно. Това важи с пълна сила и за хората, обърнали се от ислям към християнството. Законодателството на Иран забранява на мюсюлманите да приемат друга религия. Ирански граждани, конвертирали към християнството, са заплашени със затвор от 10 до 15 години. Хората, променили вярата си, стават жертва и на системен тормоз, включително наблюдение, физически атаки, арести, измъчване и други нехуманни практики.
Особено жените понасят бремето на режима в Техеран. Ако сте жена в Иран, няма да можете свободно да изберете облеклото си, професията си, няма да можете свободно да пътувате, да посещавате културни или спортни мероприятия или да танцувате на обществени места. Това са една малка част от множеството проявления на липсващата свобода. Иранското законодателство не предоставя на жените равни права в брака наред с мъжете, при развод, упражняване на родителски права и право на наследство. Без съгласието на съпругите си мъжете могат да се разведат и автоматично да получат пълните родителски права. Жените нямат право да пътуват извън страната без изричното писмено позволение на съпрузите си. Иранските жени могат да упражняват професии, определени от закона като подходящи за жени. Продължават практиките на публично линчуване на жени или убийство чрез хвърляне на камъни за морални престъпления, включително изневяра. Тези морални престъпления под названието „зина“ (zina) са кодифицирани в иранското наказателно законодателство.
Един от най-ярките примери за социалното положение на жените е задължителното носене на хиджаб (забрадка). Жена, която не е покрита с хиджаб, може да бъде осъдена на лишаване от свобода. Жени активисти, протестиращи срещу наложеното облекло, са обект на преследване от властите, като са задържани за разпит или са принуждавани да подписват декларации, с които се задължават да не излизат навън без хиджаб. През декември 2017та- януари 2018та г. няколко жени протестират срещу тези ограничения, но са арестувани и осъдени. Дори адвокатката на една от жените е задържана и й е повдигнато обвинение. Журналистката Маси Алинежад, станала световноизвестна със своята кампания „Моята тайна свобода“, която предизвиква иранските жени да публикуват свои снимки без хиджаб, в свое интервю пред “Women in the World”, заявява, че жените в Иран биват обект на полицейски действия, дори ако само част от косата им се вижда или не е прикрита добре. В знак на протест, Маси започва кампания, наречена „Бяла сряда“, с която призовава иранките да носят бял хиджаб в знак на протест всяка сряда. Обект на репресии обаче стават и нейните близки, които все още са в Иран. В своя статия, Amnesty International разказва за най-скорошните задържания на нейни роднини.
Аятолах Али Каменей, върховният лидер на Иран, прc
От 1979г насам между 150 000 и 200 000 иранци напускат страната си годишно. Тази вълна от емиграция се отключва с Ислямската революция. През февруари 1979г в Иран се завръща иранският шиитски духовник Аятолла Хомейни след 15-годишно изгнание. Той е идейният ръководител на Ислямската революция, с която се сваля от власт иранският шах Мохамед Реза Пахлави. Предвестник на Ислямската революция е зараждащото се социално недоволство срещу управлението на шаха, който потушава с насилие организираните срещу него демонстрации. Хомейни провъзгласява Иран за ислямска република, водеща се от принципите и правилата на шиитския ислям. Под предлог, че американското правителство подкрепя шаха, новият режим в Техеран взема като заложници 52 американски дипломати в продължение на 444 дни. Това е началото на нулевите дипломатически отношения между САЩ и Иран, на поредица от американски икономически санкции, в сила и днес с тежки последици за цивилното население, и ожесточени политически стълкновения около иранската ядрена програма. Първите години на Ислямската република са съпроводени с особено голяма бежанска вълна. Опасявайки се от експанзия на Ислямската революция в региона, иракският президент Садам Хюсейн обявява война на новия режим в Техеран. Войната между Ирак и Иран продължава 8 години и отнема живота на 1 милион души.
Почти 40 години по-късно се наблюдава нарастваща бежанска вълна на ирански граждани, които търсят убежище в Европа. За периода на 2017г и 2018г британските имиграционни власти докладват, че преобладаваща част от молбите за убежище, подадени във Великобритания, са именно от иранци. Нараства и броят на непридружените малолетни-деца от Иран, поели сами пътя към Европа. През 2018г броят им надвишава дори този на деца, търсещи убежище, от страни с военни конфликти като Афганистан или Сирия. Възниква въпросът коя е причината и днес иранците да напускат страната си, при условие, че Иран- в сравнение със своите съседи Ирак и Афганистан- не се намира във състояние на военен конфликт и разполага с известен финансов стандарт. Основните причини са именно репресивните мерки на ислямския режим в Иран. Хората с различни политически и религиозни убеждения, активисти, малцинствени групи или групата на жените са подложени на репресия, преследване и дискриминация.
След 40-години Ислямска революция, недоволството на иранското общество срещу режима расте пропорционално на нарушенията на политическите права. Правото на мирно събиране и свободата на словото са едни от най- репресираните. В края на 2017 г. в Иран избухват протести срещу режима. В отговор на протестите, властите използват прекомерна сила спрямо протестиращите, извършвайки и масови произволни арести. Задържани около 5000 човека, сред които студенти и представители на малцинствени групи. Процесът срещу множество от тях е прикриван от властите. В някои случаи се стига до смъртни присъди или до смърт на арестанти без да се проведе следствие за причините, довели до трагичните изходи. Има данни за изтезавания и заплахи на близки на починалите от страна на властите, с което се е целяло да се прикрият техни действия. Свалянето на украинския самолет по погрешка от иранските власти в началото на 2020г, при което загинаха 175 души, предизвиква нова вълна на протести в Техеран. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу хиляди иранци, които излизат на улицата в знак на протест. Режимът в Техеран контролира медиите, достъпа до интернет и социалните мрежи. Telegram, Facebook и Twitter са забранени.
Иран като наследник на хилядолетната персийска култура в исторически план е място на религиозно и културно многообразие. В Иран например възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, възникнали през II-то хилядолетие пр. Хр. В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана. Лоялността към режима и религиозната принадлежност играят важна роля в множество области от живота. Законите на страната са базирани главно на шиитската традиция. Религиозните малцинства, включително християни, сунити, бахаи, суфисти са обект на дискриминация. Наказателният кодекс на Иран предвижда смъртно наказание за прояви на враждебност срещу исляма (т.н. moharebeh) както и за богохулство или обида на пророка (т.н. sabb al-nabi). Въпреки че християнството е признато като официална религия в конституцията на Иран, за християните е трудно да практикуват религията си открито и свободно. Иранската държава припознава като християни само гражданите, които са от арменски или асирийски произход или онези, които могат да докажат, че семействата им са практикували християнството преди 1979г . Open Doors USA в своя статия, актуална към 2020г., представят данни, че потомствените християните са силно репресирани по отношение на своите граждански права. На тях не им се позволя да разпространяват религията си сред нехристияни, както и да се водят проповеди или да се разпространява християнска литература на Фарси (най-
"Липсва идеологическа последователност"
Журналистът припомня как през май България обяви край на военната подкрепа за Украйна, а след това отказа да се подпише за създаването на специален трибунал, който да разследва руските престъпления по време на войната. В Париж България бе изтеглена от "коалицията на желаещите", а военната подкрепа бе етикирана само като средство за продължаване на кръвопролитията. В същото време България се съгласи да предостави на осем американски военни цистерни правото да подкрепят операциите на САЩ в Близкия изток от българската военна база Безмер.
"Липсва идеологическа последователност в начина, по който той води външната си политика", коментира Мария Симеонова от Европейския съвет по външна политика. В тази връзка "Гардиън" поставя акцент и върху новооткритата симпатия на Радев към източното православие. През юни "Прогресивна България" подкрепи Шествието за семейството, което се противопоставя на Прайда, а след това София заплаши да блокира европейския пакт от санкции срещу Русия, защото той включва патриарх Кирил.
Източник на британското издание, близък до патриарх Даниил и църквата, казва, че поведението на Радев е мотивирано само от политически подбуди и той няма отношение към църквата и религията. "Мисля, че това беше жест към Москва. Няма практическа полза нито за България, нито за Радев", коментира още той.
Повече щети за България, отколкото за ЕС
Според Мария Симеонова Радев няма да бъде толкова разрушителен за ЕС, колкото Виктор Орбан. "Разликата е, че действията на Орбан имаха последици за Европейския съюз и Унгария, докато действията на Радев ще имат последици за България, ще маргинилизират страната и ще изолират бизнеса от възможности", казва тя пред "Гардиън".
Накрая на репортажа Идън Маклаклан обръща внимание и на спорния бюджет, приет от правителството, и припомня как предишният проектобюджет свали кабинета на Желязков. Авторът предупреждава, че българският премиер може да има проблеми през есента. "Сега виждаме, че ни излъга", казва Цветелина Марева пред британския "Гардиън". "През септември съм сигурна, че ще
От МВнР потвърдиха, че самолетът „Ил-76“ е преминал през българското въздушно пространство в интервала 20:14 ч. до 21:05 ч. и е кацнал на летището в Ниш
От Министерство на транспорта също съобщиха за NOVA, че става дума за самолет за гасене на пожари. България е съдействала максимално бързо, а необходимите разрешителни документи за полета са издадени в съответствие с установения ред. Пожарите са в близост до българска територия и подобна реакция е напълно норманала, сочат още властите.
Как да поддържате дома си прохладен без сложен монтаж?
tvboutique.bg
Е, тъкмо ще разбере какво е мъжка любов в пангото. Ще се научи как да прави вакум, да засмуква и да си поддържа анала, най-много гъзо му да отнесе няколко шева, но нищо.
Всяко зло за добро!
Вътрешният министър на Сърбия Ивица Дачич публикува в профила си в Instagram снимка на кацналия самолет и разясни детайлно неговите специфики:
Огромен капацитет: Самолетът е способен да изхвърли до 42 тона вода наведнъж. Дачич подчерта, че в рамките на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз няма противопожарни самолети с такъв голям капацитет.
Тактическа роля: При мащабни пожари неговата основна задача е да обхване и обработи широка площ за изключително кратко време, което позволява на наземните противопожарни екипи по-лесно да локализират и овладеят огнищата.
Съществува и друг вариант, при който Океания да получи още една директна квота за сметка на един плейоф.
► Нови квалификации и повече участници
Увеличаването на броя на участниците ще принуди всички конфедерации да променят квалификационните си турнири.
Най-сериозно засегната би била Южна Америка. КОНМЕБОЛ разполага с едва 10 национални отбора и при осем директни квоти плюс възможност деветият да стигне до Мондиала чрез плейоф, квалификаци
Международната футболна федерация (ФИФА) разглежда възможността Световното първенство през 2030 г. да бъде разширено до рекордните 64 национални отбора. Идеята вече е на дневен ред в световната централа и беше предложена от президента ѝ Джани Инфантино още преди края на Мондиал 2026, който също постави рекорд с участието на 48 национални отбора и домакинството на 3 държави.
Ако проектът бъде одобрен, Мондиал 2030 ще постави няколко исторически рекорда. Турнирът ще се проведе в шест държави - Испания, Португалия и Мароко ще бъдат основните домакини, а откриващите три мача ще се състоят в Парагвай, Аржентина и Уругвай. Освен това шампионатът ще събере рекордните 64 национални отбора - два пъти повече в сравнение със Световното първенство в Катар през 2022 г., в което участваха 32 държави.80f
Специалният пратеник на БНТ Тереза Мутафчиева ще се включва на живо от Ню Йорк, за да предаде атмосферата около стадиона, последните новини преди началото на срещата и настроението сред привържениците на двата отбора. Минути преди началото на епичния сблъсък Никола Ибришимов и неговите събеседници ще се включат на живо на метри от загряващите звезди на Испания и Аржентина. Финалната среща ще бъде коментирана от Стефан Георгиев.
От 20:40 ч. зрителите ще могат да проследят церемонията по закриването на шампионата с участието на Том Круз, Дженифър Хъдсън, Лаура Паузини, Никол Шерцингер, Роби Уилямс и световноизвестния инфлуенсър IShowSpeed.
В 22:00 ч. започва големият финал между Испания и Аржентина, който ще определи 23-ия световен шампион.
За първи път в историята на световните първенства по футбол зрителите ще станат свидетели на специално музикално шоу на полувремето. На сцената ще излязат световните звезди Мадона, Джъстин Бийбър, Шакира, която изпълнява и официалната песен на шампионата „Dai Dai“, както и корейската група BTS, превръщайки финала в истински световен спектакъл, който може да бъде гледан на живо в телевизионния ефир единствено по БНТ
Видяхте ли се ве,видяхте ли се българята,ша са продадете на всеки,щот сте мърши и е така сами ще се затриете като нация,щото сте майкопродавци....
Само мутри и боклуци.
Сигурен съм, че всичките имат провинения, които могат да ги тикнат в затвора, ако правосъдната ни система работи.
Досега милиционерите не го закачаха, защото те са като ветропоказател - винаги се въртят в посоката, в която духа вятърът.
Сега вятърът духа срещу Пеевски и милиционерите се преориентираха много бързо.
...