100 дни кабинет Радев: ГЕРБ, ДБ и ПП атакуваха властта за цените, кадрите и липсата на реформи

Точно 100 дни след встъпването на правителството на Румен Радев опозицията отвори тежък фронт срещу кабинета - ГЕРБ, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ атакуваха управлението за цените, бюджетната политика, кадровите решения и липсата на достатъчно видими реформи.

Народното събрание избра Министерския съвет на 8 май 2026 г., а още при поемането на властта кабинетът постави сред приоритетите си овладяването на цените, подобряването на бизнес средата, правосъдната реформа, здравеопазването, образованието и транспортната инфраструктура. Сто дни по-късно трите опозиционни формации дават силно критична оценка за постигнатото.

От ГЕРБ поставят акцента върху личната политическа отговорност на премиера. Според партията след първите 100 дни Румен Радев вече не стои в позицията на човек, който оценява управлението отстрани, тъй като разполага с правителство, парламентарно мнозинство и собствена управленска програма.

Как българите оцениха кабинета Радев след първите 100 дни управление

ГЕРБ насочва една от основните си критики към публичните финанси. Формацията оспорва аргумента за наследени проблеми и настоява, че след внасянето на собствен бюджет отговорността за разходите, дефицита и поемането на дълг вече принадлежи на настоящото управление. От партията искат и конкретен отговор как предприетите от кабинета мерки са се отразили върху цените, които гражданите плащат ежедневно.

Критика има и към управленската програма на правителството. ГЕРБ смята, че обществото е чакало прекалено дълго конкретния план на властта и настоява за измерими срокове и резултати в съдебната система, администрацията, здравеопазването, образованието и дигитализацията.

От партията коментират остро и кадровите промени в държавните структури. Според ГЕРБ всяко управление има право да сформира собствен екип, но масовата подмяна на ръководители сама по себе си не представлява реформа. Критики отправят и към външната политика, като настояват за ясна и последователна позиция на България пред партньорите ѝ.

Вижте какво предвижда управленската програма на кабинета до 2030 година

„Демократична България“ също дава отрицателна оценка на първите сто дни. Според формацията управлението не е започнало обещавания демонтаж на стария модел, а вместо това постепенно го овладява и създава допълнителни рискове.

ДБ припомня заявките от началото на мандата за контрол върху цените, модернизация на икономиката, ограничаване на олигархичното влияние и възстановяване на държавността. Според опозиционната формация периодът от сто дни не е достатъчен за решаването на всички натрупани проблеми, но позволява да се види посоката, в която се движи кабинетът.

Оценката им е, че засега тази посока не отговаря на заявените при встъпването във властта амбиции. ДБ поставя сред проблемните точки политиката по отношение на дълга и данъците, кадровите промени, съдържанието на управленската програма и поведението на България в рамките на Европейския съюз.

Според формацията обещанието за овладяване на цените също не е изпълнено в степента, която гражданите са очаквали. ДБ твърди още, че вместо търсеното обществено обединение управлението задълбочава политическото разделение. Позицията им е, че избирателите са поискали промяна на системата, а не само ново ръководство на съществуващия модел.

Кабинетът Радев оряза разходи за банкети и тиймбилдинги в администрацията

„Продължаваме промяната“ насочва атаката си основно към назначенията в министерства, агенции и държавни дружества. От партията оспорват твърдението на Румен Радев, че олигархичното влияние е отстранено от политическата власт, като посочват редица назначения на хора, заемали постове или получавали номинации при предишни управления.

В здравния сектор ПП дава пример с Иванка Динева, върната начело на „Медицински надзор“, както и с проф. Петко Салчев, който беше назначен за заместник-министър на здравеопазването, а на 14 август беше освободен по собствено желание.

Критиките продължават с енергетиката. От ПП посочват назначаването на Кирил Темелков за заместник-министър и промяната в борда на АЕЦ „Козлодуй“, където мястото на проф. Георги Касчиев е заето от Драгомир Димитров. Формацията атакува именно професионалния и политическия профил на част от новоназначените кадри.

В земеделието ПП посочва министър Пламен Абровски, който преди това беше депутат от „Има такъв народ“. Критики има и към кадровите решения в транспорта, където партията обръща внимание на Златомира Мострова и на публично обсъжданите намерения за назначаването на Ива Митева.

Външното министерство също попада в списъка на ПП заради министър Велислава Петрова-Чамова, чието име в миналото е било свързвано с номинации на ИТН за различни висши държавни позиции.

Сред другите примери, дадени от „Продължаваме промяната“, са Людмила Елкова в новото ръководство на АПИ, Атанас Костадинов в Министерството на околната среда и водите, както и назначения в „Автомагистрали“ и държавния ВиК холдинг.

ПП обръща внимание и на кадровите решения в Министерския съвет и парламента. Партията посочва Камелия Нейкова, Николета Кузманова и други фигури с предишен политически или административен опит като аргумент за тезата си, че новото управление разчита на лица от познати политически среди.

Критики има и към запазването на Тодор Чобанов като заместник-министър на културата, както и към избора на ръководители в службите. От ПП поставят специален акцент върху предложението и избора на Пламен Тончев за председател на ДАНС.

Общата линия в позицията на „Продължаваме промяната“ е, че обещаната подмяна на политическия модел не се вижда в кадровата политика на кабинета. Според партията хора от предишни управления и различни политически формации отново заемат позиции в министерства, агенции, дружества и други структури на държавата.

Самият премиер Румен Радев защити управленската програма на кабинета на 14 август и я определи като детайлна и аргументирана, с конкретни мерки. Той заяви още, че правителството изпълнява поетите преди изборите ангажименти и посочи като постигната цел отстраняването на олигархичното влияние от политическата власт.

Така стотният ден на кабинета се превърна в първата голяма политическа равносметка за управлението. Опозицията концентрира атаката си върху четири направления - цените и публичните финанси, кадровата политика, темпото на реформите и външнополитическото поведение. Оттук нататък спорът вече няма да бъде за времето, което кабинетът е получил, а за конкретните резултати от решенията му.