Към бизнеса по морето: Не превръщайте Евровизия в поредната „българска работа“!

Минути след като стана ясно, че Бургас ще бъде домакин на Евровизия, по Южното Черноморие започна едно друго състезание. Не за песен, не за публика и не за гостоприемство. А за цена на нощувка.

Хотелиери и собственици на апартаменти под наем побързаха да умножат цените. Някои тройно. Други десеторно. Все едно не очакват гости, а кораб, пълен със злато, който веднъж годишно акостира край брега и трябва да бъде изпразнен до последната монета.

Не го правете. Наистина.

Не превръщайте Евровизия в поредната „българска работа“.

Вижте как бургазлии посрещнаха историческата новина за домакинството на Евровизия през 2027 г.

Защото има един особен порок, който умеем да проявяваме с почти артистична последователност: когато пред нас се появи възможност да спечелим нещо, вместо да мислим как да спечелим дългосрочно, започваме да смятаме как да приберем цялата парса веднага.

А после се чудим защо хората не се връщат.

Преди повече от век Алеко Константинов ни остави един герой, който се превърна в нарицателно име. Иронията е, че днес мнозина познават героя по-добре от неговия създател. Понякога човек има чувството, че България не просто не е надраснала Бай Ганьо, а старателно го е превърнала в бизнес модел.

Евровизия не бива да бъде поредният повод да го извадим от гардероба.

Защото какво всъщност получавате?

Цяла седмица, в която Бургас ще бъде пълен. Хотели, апартаменти, ресторанти, кафенета, магазини, таксита, паркинги, транспорт и туристически услуги. Всичко ще работи с оборот, за който иначе може само да се мечтае през май.

Не е ли достатъчно?

Не е ли достатъчно да имате пълни обекти и хиляди нови клиенти? Не е ли достатъчно тези хора да си тръгнат с усещането, че Бургас е прекрасен град и че догодина пак биха дошли?

Ето защо избраха Бургас за домакин на Евровизия 2027

Защо трябва да им сваляте по три кожи от гърба?

Особено когато прекрасно знаете кои ще бъдат те.

Това няма да е публика като онази на световното по футбол в САЩ – хора, за които няколко хиляди долара за място на стадиона са поносим разход.

В Бургас ще пристигнат предимно младежи – юноши, студенти, музикални фенове, които ще броят парите си за нощувка, билет, храна, транспорт и някоя тениска за спомен.

Това ли е клиентът, от когото искате да забогатеете за един ден?

От младия човек, който е събирал пари месеци наред, за да чуе на живо песента, която е гледал сто пъти на екрана? От момичето, което ще дойде за първи път в Бургас? От момчето, което може да се върне след две години с приятелката си, ако сега си тръгне с хубав спомен?

Вашето не е бизнес стратегия. То е краткосрочна алчност, преоблечена като предприемачество.

Неучебни дни за Евровизия? Бургас започва разговори с МОН за май 2027 г.

И затова този апел не е само към хотелиерите. Той е към ресторантьорите, превозвачите, търговците и всички, които ще продават, возят, хранят, настаняват, забавляват или по някакъв друг начин ще имат среща с тази публика.

Всъщност апелът е към всеки бургазлия. Но и към всички хора от Поморие, Созопол, Несебър, Приморско и останалите градове и курорти, които ще „намажат“ от домакинството.

Защото Евровизия няма да бъде изпит само за организаторите. Тя ще бъде изпит за града. И за неговата култура. За способността му да разбере една проста истина: гостът не е портфейл с крака. Той е човек.

И когато един човек дойде отдалеч, той не запомня само сцената. Запомня улиците, сервитьора, таксито, хотела, цената и отношението. И най-вече запомня как сме го накарали да се почувства.

Можем да направим така, че след Евровизия Европа да говори за Бургас като за прекрасен морски град, който умее да посреща хора.

Но можем и да направим така, че някой да напише в социалните мрежи: „Хубав град. Само че българите те одрусват, когато видят, че си чужденец.“

И това второто ще се разпространи много по-бързо от всяка рекламна кампания.

Затова, ако сте хотелиер – не утроявайте цената само защото можете. Ако сте ресторантьор – не измисляйте „Евровизия меню“ с брутална надценка. Ако сте превозвач – не превръщайте всяко пътуване в малък финансов фестивал. Ако сте търговец – не гледайте на всеки гост като на последния клиент в историята на човечеството.

Направете обратното.

Дайте му причина да се върне. Дайте му причина да разкаже. Дайте му причина да доведе още трима души следващия път.

Това е истинската печалба.

Защото Евровизия ще продължи няколко дни. Но репутацията остава много по-дълго.

И може би това е най-големият ни шанс.

Да покажем, че когато България получи нещо голямо, не го превръща непременно в дребна далавера. Нека този път не печели онзи, който е успял да вземе най-много от госта. Нека спечели онзи, при когото гостът е пожелал да се върне.