„Демонтаж на олигархичния модел“, съдебна реформа и модернизация: Как правителството ще управлява до 2030 г.

Правителството прие мащабната си програма до 2030 г., в която обещава удар по олигархичните зависимости, конституционна защита на плащанията в брой, реформа на съдебната власт, нов икономически модел и ускорено превръщане на България във високотехнологична държава. Документът обхваща 20 ключови области и поставя конкретни срокове за част от най-амбициозните промени.

Програмата е основана на политическата платформа на „Прогресивна България“. Основната заявка на кабинета е възстановяване на държавността, върховенството на закона и доверието в институциите, като крайната цел е България да се доближи по жизнен стандарт до развитите европейски държави.

Правителството признава в документа, че натрупаните управленски дефицити са отслабили институциите, задълбочили са социалните и регионалните неравенства и са ограничили потенциала за икономически растеж. Отговорът трябва да бъде модел на управление с повече прозрачност, отчетност и измерими резултати.

Как българите оцениха кабинета „Радев“ след първите 100 дни управление

Най-остро е формулиран първият раздел - т.нар. демонтаж на олигархичния модел. Кабинетът поставя като цел прекъсването на достъпа на зависими икономически кръгове до публичен ресурс, защита на бизнеса от натиск, противодействие на финансовите престъпления и ограничаване на възможността институциите да бъдат използвани за частни интереси.

Още до декември 2026 г. трябва да бъде направена ревизия на ключови обществени поръчки. Ще се проверяват изплатените средства, изпълнението на сроковете и качеството на извършената работа, а при установени злоупотреби ще бъдат сезирани компетентните органи.

До същия срок е предвиден и публичен регистър на компрометирани изпълнители. Правителството възнамерява да установява подставени лица в бизнеси и собственост, да засили проверките за съответствие между имущество и доходи и да търси посредниците между икономически кръгове, администрацията и правоохранителните органи.

Сериозна роля е отредена на принципа Follow the Money - проследяване на парите. В ДАНС и МВР трябва да бъде изграден специализиран капацитет за финансови разследвания и проследяване на парични потоци чрез съвременни аналитични инструменти.

За служители на позиции с висок корупционен риск програмата предвижда тестове за почтеност. Те трябва да се използват при назначения, повишения и проверки, като целта е ограничаване на корупционните зависимости в централната администрация.

Сред приоритетите е и окончателното изваждане на България от сивия списък на FATF. В програмата е записано, че страната вече е изпълнила техническите препоръки и следващата задача е да покаже реални резултати при разследванията, конфискацията на имущество и борбата с изпирането на пари.

Една от най-големите политически заявки е нова конституционна реформа. Правителството иска да бъде възстановена свободната преценка на президента при назначаването на служебно правителство, като едновременно с това Народното събрание остане постоянно действащо.

Другата необичайна идея е правото на разплащане в брой да бъде записано директно в Конституцията. Кабинетът разглежда плащането с кеш като част от икономическата свобода и възнамерява да му даде конституционна защита.

Големи промени се планират и за Висшия съдебен съвет. Заложено е членовете му да се избират с квалифицирано мнозинство от три пети, а обновяването на състава да става на ротационен принцип. Идеята е една политическа конюнктура да не може наведнъж да овладее ключовия кадрови орган в съдебната система.

Предвижда се още конституционен механизъм за оспорване на актове на ВСС пред независим орган и възможност членове на съвета да бъдат освобождавани предсрочно при тежки нарушения или обективна невъзможност да изпълняват функциите си.

На преглед ще бъдат подложени ролята на Инспектората към ВСС, мястото на следствието и част от правилата за административните ръководители в съдебната власт. Кабинетът предлага и изрична процедура за предсрочно освобождаване на конституционен съдия при тежки или системни нарушения, несъвместими с длъжността.

Как се стигна до съставянето на редовния кабинет на Румен Радев

Отделен блок е посветен на медиите. До декември 2027 г. трябва да бъдат въведени механизми за по-голяма прозрачност на медийната собственост. Правителството заявява и намерение обществените медии да бъдат извадени от пряк политически контрол чрез модел на бюджетно финансиране, който не зависи от текущото управление.

Администрацията също влиза в сериозна реформа. Първият етап през 2026-2027 г. е структурна оптимизация. Следва реформа на държавната служба с акцент върху професионализма, мотивацията и кариерното развитие, а последният етап трябва да промени отношенията между политическото и административното ниво.

В икономиката кабинетът обявява край на модела, основан основно върху потребление, преразпределение и евтин труд. Новата цел е ускорен растеж чрез инвестиции, по-висока производителност, износ и производство с висока добавена стойност.

Държавата трябва да премине към активен модел за привличане на инвеститори, вместо да чака компаниите сами да проявят интерес. Предвиждат се индустриални паркове с транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура и по-тясна връзка между бизнеса, университетите и науката.

Сред големите законодателни намерения е нов Закон за публично-частното партньорство. Чрез него правителството иска да привлече частен капитал за транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура.

Особено амбициозна е технологичната част на програмата. До март 2030 г. трябва да бъдат изградени второ и трето поколение изчислителни ресурси на AI Factory BRAIN++ 2.0, а моделът да бъде разширен чрез регионални технологични паркове в Пловдив, Варна, Русе и Бургас.

Четирите регионални центъра трябва да бъдат свързани в национална мрежа за изкуствен интелект. Предвижда се и Национален фонд за дълбоки технологии, който да мобилизира частен капитал за AI, биотехнологии, отбранителни и други високотехнологични производства.

Кабинетът планира и национален One-Stop-Shop за стратегически инвестиции. Амбицията е регистрацията на бизнес и получаването на първо разрешително за инвестиционен проект да могат да приключват в рамките на пет работни дни.

От 1 януари 2028 г. трябва да заработи пакет от данъчни стимули за иновации. В него са включени режим patent box за доходи от интелектуална собственост, данъчен кредит за научноизследователска и развойна дейност и специален режим за дяловите опции в иновативните компании.

В публичните финанси правителството обещава по-строг контрол върху разходите, намаляване на неефективните плащания и пренасочване на повече ресурс към инвестиции. Сред поставените цели е страната да излезе от процедурата по прекомерен дефицит след достигане на необходимите показатели и да подобри кредитния си рейтинг.

Социалната политика включва доходите, пенсиите, пазара на труда, социалните услуги и ограничаването на неравенствата. Демографската криза е изведена като отделен приоритет, като кабинетът свързва мерките с целта повече млади хора да останат и да създават семейства в България.

Образованието трябва значително по-силно да се обвърже с бъдещите нужди на икономиката. Това важи както за професионалните училища, така и за университетите. Заложени са повече ресурсни учители, психолози, логопеди и социални педагози, както и мерки за намаляване на регионалните различия в достъпа до образование.

В здравеопазването основната заявка е намаляване на доплащането от пациентите и по-равномерно разпределение на медицинската помощ в страната. Специален акцент се поставя върху детското здравеопазване, спешната помощ, HEMS, профилактиката и електронното здравеопазване.

За МВР целта е професионална, деполитизирана и отчетна система. Правителството обещава действия срещу организираната и конвенционалната престъпност, по-добър граничен контрол и подобряване на пожарната безопасност и защитата на населението.

Армията трябва да продължи модернизацията си, да получи ново въоръжение и техника и да инвестира в технологии с висок асиметричен ефект. Заложено е и подобряване на социалния статус на военнослужещите и развитие на способностите при бедствия, аварии и катастрофи.

Енергетиката е сред секторите с най-конкретни срокове. До октомври 2026 г. трябва да бъде подготвена основата за окончателното инвестиционно решение за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000.

Паралелно ще бъде направена национална оценка за други нови ядрени проекти, включително малки модулни реактори. Тя е планирана до септември 2027 г., а до януари 2028 г. трябва да има пътна карта за развитието им в България.

Във водния сектор правителството предвижда цифрова система за следене и прогнозиране на риска от безводие. До декември 2029 г. трябва да бъдат въведени умни водомери в пет приоритетни района - Търговище-Омуртаг, Перник, Кюстендил, Ловеч и Плевен.

Транспортната политика включва ускорено изграждане и обновяване на пътища и железници, развитие на пристанищата, въздушния транспорт и пълно разгръщане на системата HEMS. В програмата е записана и амбиция пристанищата във Варна и Бургас да бъдат по-силно включени в международните товарни коридори между Азия и Европа.

В екологията се предвижда реално въвеждане на принципа замърсителят плаща при такса битови отпадъци, разширяване на разделното събиране и изграждане на повече инфраструктура за повторна употреба и рециклиране.

Културата трябва да получи Национална стратегия за периода 2027-2037 г., а в туризма целта е България да бъде позиционирана по-силно като целогодишна дестинация. Предвидени са мерки за дигитализация на сектора, по-високо качество на услугите и ограничаване на сивата икономика.

Управленската програма е разписана до 2030 г., като много от мерките имат конкретни междинни срокове още през настоящата и следващата година. Част от намеренията изискват обикновени законови промени, други - политическо мнозинство за промени в Конституцията, а трети ще зависят от бюджет, инвестиции и европейско финансиране.

Така кабинетът поставя на масата едновременно реформа на институциите, икономическа трансформация и технологичен скок. Най-тежката част започва след приемането на документа - дали заложените срокове и обещания ще се превърнат в реални решения или програмата ще остане поредният амбициозен план, ще се вижда още до края на 2026 г.