Средната заплата в България стигна рекордните 1444 евро, ИТ секторът води с 3079 евро

Средната брутна месечна работна заплата в България достигна 1444 евро през второто тримесечие на 2026 г., което е ръст от 9,8% спрямо същия период на миналата година. Данните бяха публикувани от Националния статистически институт.

Спрямо първите три месеца на годината средното възнаграждение се е повишило с 2,6%. По месеци най-високата стойност е отчетена през април - 1476 евро. През май средната брутна заплата е 1434 евро, а през юни достига 1421 евро.

Не е само усещане: Цените в България са скочили с 12,8% за три години

Най-силен тримесечен ръст на заплатите има в добивната промишленост - 14,8%. При строителството увеличението е 6,5%, а в образованието - 6,3%. На годишна база добивният сектор отново е начело с 24% увеличение на възнагражденията. В селското, горското и рибното стопанство ръстът е 19,5%, а при категорията „Други дейности“ - 15,7%.

Най-високи заплати продължават да получават работещите в сектора на информацията и далекосъобщенията. Средното възнаграждение там достига 3079 евро. Финансовите и застрахователните дейности са на второ място с 2140 евро, а производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия е на трета позиция с 2036 евро.

Държавен срещу частен сектор - къде заплатите са по-високи

В другия край на класацията е хотелиерството и ресторантьорството, където средната заплата е 918 евро. В селското, горското и рибното стопанство тя достига 1031 евро, а при „Други дейности“ е 1053 евро.

Разликата в темпа на повишение между частния и обществения сектор остава значителна. За година средната заплата в частния сектор е нараснала с 11,5%, докато в обществения увеличението е 4,8%.

Козлодуй, Челопеч и София са с най-високи заплати в България

В края на юни 2026 г. наетите по трудово и служебно правоотношение достигат 2,37 млн. души. Спрямо март броят им е нараснал с 14,8 хил., или 0,6%. Най-силно тримесечно увеличение има в хотелиерството и ресторантьорството - 23,9%, следвано от селското, горското и рибното стопанство с 5%.

На годишна база общият брой на наетите намалява с 16,7 хил. души, или 0,7%. Най-голям спад има в преработващата промишленост - 19,4 хил. работници. В същото време хуманното здравеопазване и социалната работа добавят 10,8 хил. наети, което представлява увеличение от 5,2%.