Как Малта се превърна в новия филмов магнит на Европа

Малта се превърна в един от най-желаните снимачни терени в Европа, където Холивуд може да открие древен Рим, Карибите, Южна Франция, викторианска Англия и дори фантастични светове в рамките на няколко километра. Малкият средиземноморски архипелаг привлича десетки американски и британски продукции годишно, а една от основните причини е изключително щедрата система за финансово стимулиране на киното, пише The Guardian.

Само през 2025 г. в страната са заснети 36 големи филмови и телевизионни продукции, всяка от които е могла да се възползва от кешова отстъпка до 40% от допустимите разходи. Сред заглавията, избрали Малта, са „Джурасик свят: Прераждане“, „Гладиатор II“, новата екранизация по Енид Блайтън „Вълшебното далечно дърво“ и екшън трилърът „Бунт“ с Джейсън Стейтъм. Островната държава все по-често играе ролята и на други места по света. За различни продукции тя вече е била Гърция, Сицилия от 80-те години, провинциална Южна Франция и Карибите.

Тесните улици, варовиковите фасади, укрепленията, пристанищата и характерната средиземноморска светлина позволяват на режисьорите да превръщат Малта практически във всичко. В криминалната поредица „Мистериите на Мадам Блан“ например островът замества Южна Франция. В предстоящия „Viva la Madness“ на Гай Ричи пейзажите му трябва да се превърнат в Карибите.

Страната започва все по-често да играе и самата себе си. Третият сезон на детективската поредица на Netflix „Енола Холмс“ премества част от действието от викториански Лондон към Малта от времето на британското управление. За следващата година са планирани и основните снимки на телевизионния сериал „The Order“ на Стивън Поляков, чието действие се развива непосредствено преди Великата обсада на Малта от османските сили през 1565 г.

„За толкова малка европейска държава Малта се представя значително над размерите си“, коментира главният изпълнителен директор на Британската филмова комисия Адриан Уутън. По думите му страната действа изключително настъпателно, в положителния смисъл, и целенасочено разширява филмовата си индустрия.

Връзката на Малта с киното не започва днес. Още през 1925 г. там е заснета нямата морска драма „Sons of the Sea“. От 70-те години страната разполага и с два от най-големите специализирани водни резервоари за филмови продукции в света, където могат да бъдат снимани морски сцени в контролирана среда. Разликата е, че в миналото работата е била основно сезонна. Днес машината не спира. „Сега имаме индустрия, която работи всеки ден, през цялата година“, казва филмовият комисар на Малта Йохан Грех.

Големият пробив се дължи в значителна степен на промяната във финансирането на киното в Европа. До началото на XXI век много европейски продукции разчитаха основно на директна публична подкрепа чрез филмови фондове и селективни грантове. През последните десетилетия данъчните облекчения и кешовите отстъпки постепенно се превърнаха в един от основните инструменти, чрез които държавите се конкурират за международни снимки.

Механизмът е лесен за разбиране. Продуцентът идва в дадена страна, харчи пари за снимачни екипи, техника, хотели, транспорт, декори и услуги, а след приключването на продукцията получава обратно определен процент от признатите разходи. Колкото по-щедра е схемата и колкото по-добра е инфраструктурата, толкова по-привлекателна става държавата.

Според данни на Европейската аудиовизуална обсерватория подобни финансови стимули вече участват в почти половината от финансирането на европейските игрални филми. В свой анализ институцията отбелязва и фундаменталната промяна в логиката на производството - филмите и сериалите вече не само търсят подходящи места, а често се изграждат така, че да се възползват от финансовите предимства на конкретната локация.

Малта въвежда собствената си кешова схема още през 2005 г., но през последното десетилетие значително увеличава предлаганите стимули. Продуцентът на „Наполеон“ и „Гладиатор II“ дори я определя като вероятно най-щедрата система за кешово възстановяване в света.

Всичките 36 големи продукции, заснети в страната през 2025 г., са отговаряли на условията за отстъпка до 40%. Особеното при малтийския модел е, че при определени условия в схемата могат да попаднат и разходи за специалисти и оборудване, внесени от чужбина, когато необходимият ресурс не може да бъде намерен на местния пазар.

Малта вече мисли за следващата стъпка. На Средиземноморския филмов фестивал през юни Йохан Грех обяви намерението си схемата, която в сегашния си вид действа до 2028 г., да бъде доразвита. Паралелно с това се търсят частни инвеститори за нов студиен комплекс на стойност около 80 млн. евро.

„За всяко евро, което инвестираме чрез отстъпката, индустрията генерира обратно четири евро. Филмовата индустрия се превръща в икономически стълб за страната ни“, твърди Грех.

Това е и големият аргумент на властите. Една международна продукция не плаща само на актьори и оператори. Тя наема автомобили, хотелски стаи, ресторанти, строители на декори, охрана, шофьори, монтажисти, гримьори, статисти и десетки други професии. Когато снимките вървят практически през цялата година, ефектът се разпространява далеч извън самата филмова индустрия.

Успехът обаче има и друга страна. Все по-силно се чува критиката, че Малта се е превърнала в превъзходен сервизен център за чужди продукции, без същевременно да изгражда достатъчно силно собствено кино. Малтийските филми, които достигат до значителна международна публика, остават сравнително редки. Сред изключенията е „Luzzu“ на Алекс Камилери от 2021 г., който се състезава за Голямата награда на журито на фестивала „Сънданс“.

Проблемът е и чисто икономически. Когато „Джурасик свят“ или друга холивудска суперпродукция пристигне на острова, тя може да предложи на местните специалисти възнаграждения, с които един независим малтийски режисьор трудно може да се конкурира.

„Получава се нещо като паралелна вселена - хората, работещи в обслужването на международните продукции, процъфтяват, но местните режисьори не могат да си позволят оператор, защото той вече очаква хонорарите от „Джурасик свят“, обяснява сценаристът и бивш филмов критик Теодор Релич.

Разделението се вижда и институционално. Малтийската филмова комисия е ориентирана основно към международните продукции, докато развитието на местното кино е поверено на Съвета по изкуствата, който разполага с по-малък ресурс. Критиците дават като контрапункт Естония, където финансовото стимулиране на чуждите продукции върви паралелно с подкрепа за националното кино.

Ръководителят на Естонския филмов институт Едит Сеп признава огромната стойност на подобни стимули за малките държави. Без тях по-малките европейски пазари практически биха били изключени от глобалната надпревара за продукции.

Но според нея балансът е решаващ. Държавите трябва едновременно да привличат чуждо кино и да гарантират, че собствените им филми ще бъдат гледани, продавани зад граница и запомняни. В противен случай съществува риск една страна да се превърне единствено в красив декор за чужди истории, докато собствените ѝ автори трудно намират средства да разкажат своите.

Напрежение се появява и извън филмовите среди. Малта е малка, гъсто населена държава и непрекъснатото превръщане на улици, площади и цели квартали в снимачни площадки започва да натоварва ежедневието на хората. Затварянето на улици и ограниченията за паркиране вече предизвикват недоволство във Валета и други населени места. Местни жители поставят въпроса докъде могат да стигнат отстъпките в името на киното, когато достъпът до собствените им домове и квартали периодично се ограничава.

Миналия месец напрежението се засили и след инцидент в центъра на Валета. Оборудване, свързано със снимачна продукция, събори и повреди вековна статуя и исторически пиедестал на площад „Свети Георги“, което предизвика сериозно недоволство сред част от местната религиозна общност.

Релич сравнява част от реакциите с зараждащата се съпротива срещу свръхтуризма в градове като Барселона и Венеция. И все пак оценката му за филмовия бум остава показателна.

„В Малта имаме онлайн хазарт, строителство и туризъм. Засега филмовата продукция е най-малко токсичната от големите ни индустрии“, казва той пред The Guardian.

Точно в това противоречие се крие и малтийският успех. Страната успя да превърне малката си територия в огромно разнообразие от екранни светове и да изгради индустрия, която работи целогодишно. Холивуд получава архитектура, море, светлина, професионални екипи и до 40% обратно от признатите разходи. Малта получава работни места, инвестиции, международна разпознаваемост и все по-сериозна икономическа дейност.

Следващият въпрос вече не е дали световните продукции ще продължат да идват. Всичко показва, че ще идват. Истинското предизвикателство е дали Малта ще успее да остане филмов рай за Холивуд, без собствените ѝ режисьори и жители да се окажат статисти в успеха.