Славчо Велков за дрона край станцията от трансбалканския газопровод: България показа опасна уязвимост

Навлизането на дрон в българското въздушно пространство и падането му в близост до компресорна станция от трансбалканския газопровод показват сериозна уязвимост в защитата на страната, смята експертът по международна сигурност Славчо Велков. Той определя случилото се като пробив във въздушната сигурност и поставя въпроса доколко България е готова да реагира при подобни заплахи.

Велков е обезпокоен заради мястото, до което е достигнал апаратът. В близост се намира компресорна станция от Трансбалканския газопровод, която представлява стратегически обект. Според него евентуален удар по съоръжението е можел да има непредвидими последици.

Дрон е нахлул в българското въздушно пространство

Експертът смята, че случилото се показва неспособност за адекватно противодействие на подобен тип предизвикателства. Той не поставя акцент върху конкретното количество взрив в апарата, а върху неговата поразяваща сила и риска, който би възникнал при попадение в стратегическа инфраструктура.

По темата коментира и инж. Стайко Топалов, президент на Международната асоциация за борба с дроновете. Според него водещият проблем не е какъв точно е бил апаратът, а фактът, че е преминал през въздушното пространство на Румъния, навлязъл е в България и е достигнал до територията на страната.

Украйна: България не е била цел на падналия дрон

Топалов посочва, че Гранична полиция разполага с мобилни и стационарни системи за противодействие на дронове. Според оценката му случилото се показва необходимост от допълнително надграждане на съществуващите способности и подготовка за сценарии, при които малки летателни апарати навлизат в защитено въздушно пространство.

Една от необходимите стъпки според специалиста е изграждането на обща система с централизирано управление и контролен център, насочен към откриване на подобни заплахи. Той подчертава, че засичането на дронове представлява сериозно предизвикателство за стандартните радари.

Падна дрон, изпраха министъра: Как логото на Кинтекс изчезна от тениската му

Затова Топалов посочва необходимостта от специализирани радари, предназначени конкретно за откриване на безпилотни апарати. По думите му стандартните системи, предназначени основно за авиационни и военни цели, не дават достатъчен отговор на този нов тип риск. Велков също настоява, че страната трябва да развие способности за ефективна реакция при подобни ситуации.

Критики към държавата отправиха и доц. Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете, и журналистът от сп. "Криле" Димитър Ставрев. Според тях случаят край Кардам поставя въпроса доколко страната разполага с готовност за бързо откриване и реакция при подобни навлизания във въздушното пространство.

Ставрев обясни, че този тип дронове са създадени така, че да наподобяват физическите характеристики на бойни безпилотни апарати и да натоварват системите за противовъздушна отбрана. Ниската височина и високата скорост на полета допълнително затрудняват откриването и противодействието.

Доц. Миланов смята, че реакцията при подобна ситуация трябва да бъде взета в рамките на минута. Според него в случая край Кардам действията са били бавни, а страната няма изградена национална система, която да осигурява своевременно откриване и защита срещу съвременни безпилотни апарати.

Друг въпрос, поставен от експертите, е обменът на информация със съседните държави. Ставрев посочи, че България има договорен механизъм за информиране с Гърция и Румъния при подобни навлизания. Според него трябва да се изясни дали апаратът е бил засечен по-рано и каква информация е била предадена на българската страна.

Доц. Миланов оспори и представата, че траекторията на дрона вече е напълно изяснена. Според него част от данните за маршрута му остават на ниво предположения и е необходимо да се установи как апаратът е достигнал до българското въздушно пространство.

Ставрев обърна внимание и на характеристиките на дрона "Майя". По думите му този тип апарати се променят и развиват, а точните параметри на конкретната машина не са достатъчно ясни. Това според експертите поставя допълнителни изисквания към системите за ранно откриване и към скоростта, с която институциите вземат решения при ново навлизане.