Всички носим Каин в себе си: Въпросът не е дали можем да убиваме, а какво ни спира
Хайде да се върнем до началото на самия човешки разказ. Там убийството не е екстравагантен продукт на модерността, на интернет, на лошото образование, на определена политическа партия или пък на упадъка на институциите.
Там имаме опростен кадър - широко поле и двама братя.
Между тях стоят завистта и гневът.
В библейския разказ грехът е описан като нещо, което дебне пред вратата. Нещо, с което човек трябва да се сбори, да му устои.
Бог пита: „Къде е брат ти?“
Каин отговаря: „Пазач ли съм на брат си?“
Така той отказва да поеме морална отговорност за съществуването на Авел.
В последвалата цивилизация се ражда разбирането, че животът на другия не е без значение, че убийството започва не с ножа и камъка, а с превръщането на другия в някой, който „си го заслужава“.
Именно затова не съм съгласна, че насилието е някаква нова повреда на човечеството. То е част от природата ни. Не нещо, което сме развили, а нещо, което сме потиснали.
Затова въпросът не е човек способен ли е да убива, а какво е онова, което го спира.
Виждаме, че дори Бог не спира пряко. Дори го допуска.
Защо?
Няма евтин отговор на този въпрос.
В християнската перспектива има една основна идея: свободната воля не е равна на добро поведение.
Щом човекът е свободен, тогава той е свободен да избере злото.
Ако всяко наше решение бъде блокирано от божествена намеса, тогава човекът вече не е свободен морален субект, а механизъм.
Ето я страшната цена на свободата.
Лесно изпадаме в сантиментална заблуда, че някога хората бяха други. Ми не, не бяха.
Историята помни хилядолетия на кръв, къде заради земя, религия, власт, чест, идеология, племе, къде за удоволствие от чиста психопатия.
Разликата между цивилизованото и варварското общество си остава в закона, който незименно включва и морала.
Аз съм от поколението, което израсна в ранните проблясъци на демокрацията, сред метъл, раздърпани гащи и тениски, дълги коси, опияти, концерти, алкохол и агресивна естетика. Ясно помня колко много енергия, ярост, сексуалност, объркване, самота и желание да счупиш и разбиеш нещо носехме в нас.
Мнозинството не станахме убийци, не защото бяхме генетично по-добри, а защото между импулса и действието стоеше авторитетът. Баща, майка, учител, директор, полицай, Бог.
И ние, както и сегашните деца, растяхме сред изкушения и лоши примери. По-малко бяха, но не липсваха.
Виждахме разни мъже, които не се страхуват от полицията, а полицията се страхува от тях. И убийства виждахме, и показни разстрели. Чувахме за бизнес, свързан с престъпност. За хора, които рушат правилата и въпреки това живеят по-добре от тези, които ги спазват.
И ние се чудехме защо трябва да сме честни, след като честността отнема от благата. Но по някаква причина не се поддадохме на моралната ерозия. Отново заради авторитета.
Познавахме страха от последствията. Показани ни бяха ясните граници. Моралът и ценностите не се натрапват, а се вплитат в характера ти, стават част от Спасението. Не спасението от порицание, наказание или затвор, а спасението от самите нас.
Авторитетът беше ясна линия, която се смущавахме да прекрачим. А моралът бе причината изобщо да не искаме да я прекрачваме.
Така се роди съвестта.
Днес, когато млад човек извърши нещо немислимо, търсим предмета на обвинението. Интернет, Тик-ток, музиката, това поколение е такова, онова беше онакова... Не отричам това.
Ето ги "ловците на педофили", пребивали Георги Кузев над час на Младежкия хълм
По мое време беше немислимо ученички да си изкарват парите в порно сайтове. Сега е тенденция. Самодоволна и дяволита.
Но вярвам, че стремежът към бунта просто е различен. Защото в ранните години на демокрацията, когато всичко беше малко по-грубо, по-бедно, по-разпиляно и по-мръсно, имаше деца, които рисуваха черепи, пишеха сатанински символи по чиновете, пиеха, биеха се и обещаваха да направят някого на кайма.
Пубертетът е странно състояние. Хем си уязвим, хем си агресивен. Можеш лесно да поемеш грешната битка и да я превърнеш в непоправимо решение.
Особено ако си в група. Там страхът се разтваря.
Психолог разясни механизмите, превърнали групата младежи в жестоки убийци
А и младите не четат наказателния кодекс, те гледат кой е наказан. Кой се е измъкнал. Така преценяват позволено и грешно. Имаш връзки и пари – вън си.
Така постепенно градят убеждението, че законът не е морален съдия, а някаква хлъзгава система, която се прилага според това кой стои пред нея. Ето още един разпаднал се авторитет. Този на закона.
И създаденият от толкова липси вакуум отачяно търси с какво да се запълни.
И започва от саморазправата. От примера на възрастните, които крещят: „Обесете го!“ „Убийте го!“ „Няма право да живее!“
От крайните мнения, от убежденията, че едно престъпление се решава с ново. От идеята, че непременно в една история има добър и лош, че ако убийците са жестоки, то педофилията е допустима; че ако една банда нападне друга, една от двете трябва да е невинна.
Толкова много глупост сред авторитетите на днешните деца...
Не може ти, родителят, който е казвал, че човешкият живот е ценност, да викаш като обезумял във Фейсбук, че някой трябва да умре.
Но тълпата винаги е обичала линча, нали? Жадна за римските арени и кървави спектакли.
Човешката психика отслабва пред онова, което не може да отработи, и се отдава на крайности.
Този е педофил, този е изрод, този е евреин, този е гей, този е русофил, фоб, роб, този е чуждият, врагът, този е ебати боклука.
В момента, в който дадеш етикет, става по-лесно да забравиш, че зад него стои човешко същество.
Ето как започва дехуманизацията. Предверието на смъртта.
И днес търпеливо чакаме някой да даде лесно и ефективно решение, без да платим за него със свободата си.
Решение с такова условие не същестува.
Убийствата няма да спрат, насилието и омразата няма да изчезнат. Свободата идва със свободната воля, а тя при много хора е и винаги е била да изберат злото.
В много държави процента на престъпност и извращения е правопропорционален на свободата им.
Да. Убийства е имало при всякакви политически режими. При монархии, империи, диктатури, демокрации, бедни и богати общества. Човешката склонност към убийство не се появява при определена политическа партия. Политиката обаче може да я насърчи, да я оправдае, да я институционализира, прикрива или наказва.
Държавата може да създаде или да разруши усещането, че има ред. А щом редът стане непредвидим, хората започват да търсят техен.
Трябва да се върнем към старите скучни ценности, не знам защо не го виждаме.
Трябва да спрем да възпитаваме децата чрез собственото си лицемерие.
Ако искаме от тях да уважават човешкия живот, трябва самите ние да го уважаваме, включително когато човекът срещу нас е виновен.
Това е цивилизацията.
Да възстановим цената на човешкия живот и тежестта на последствията.
Да върнем съвестта.
Обществото ни е разделено на нашите срещу техните. На жертви срещу злодеи. На герои срещу загубеняци.
Това е прекрасна структура за поредния бозав филм и ужасен сценарий за реалността.
Човекът не е нито добър, нито лош.
Той е способен.
Както на любов, саможертва и грижа за чужд живот, така и на обратното.
Това противоречие не е задължително дефект на отделния индивид, а част от човешката психика. Всички можем да бъдем убийци, просто ни дели единственото, дадено от Бог – свободната воля да не бъдем такива.
Да изполваш светло тази свободна воля е проявлението на Бога в нас. Да славим този негов дар, да го предаваме чрез морал, справедливост, култура, закон и институции.
Да преметем поне нашия двор преди да тръгнем да чистим световния.
И да започнем да разчитаме умело правотата, защото не можем да разчитаме само на добротата си.
Писателката Теодора Димова преди няколко десетилетия написа романа "Майките", по повод ТОГАВАШНАТА ПЛОВДИВСКА ТРАГЕДИЯ.
Момичета, тинейджърки убиха своя съученичка.
То телевизии, то психолози, умните и красивите тогава нямаха все още това влияние и изобщо го нямаше Путин.
Обясняваха, анализираха, обвиняваха и т.н. и т.н.
ЕДНО И СЪЩО !
ЕДНАКВО Е !
Между другото, убийците на съученичката си си излежаха малките присъди.
Съща както и убиеца от Борисовата градина или у0иеца на момиченцито в М.рудник.
ОБЩЕСТВОТО НИ Е СЪЩОТО И ПАК ЩЕ СЕ СЛУЧИ !
Какво става,с,директора на училището с камерите? Директор ли е още?
КОГАТО НЯМА ДЪРЖАВА НАРОДА ВЗЕМА ЗАКОНА В ЦРЪЦЕТЕ СИ!
Само и само за да се прикрие Конкретната причина:
Пловдивските убийци са деца, които сляпо подражават на руска неофашиска секта!!!! Те документират изродщините си и се снимат с жертвата с характерния за неофашиската секта жест с ръка.
За съжаление децата най-често стават жертви на модни трендове в интернет: тъпи предизвикателсва, снимки на опасни места и др. По-зле от тях са само хората, които ги използват в мръсните си игрички, с цел да разделят и озлобяват обществото. Жалко за децата които са се вживяло в някаква роля на ловци на педофили без да осъзнават, че самите те са дивеча в един по-стрален лов!!!!
до19
Пример - от месеци имаме коментиращи нацита :
- олигофренът “TBC”-“ Държавата и еврогейпедофилска съюз, всячески се опитва да нормализира а педофилите.”
- олигофренът“победа и здраве “-“..кажи къде си да дойдем петнайсет душевно болни и да те измъчваме”,”ще наема хакер да те открие”
- олигофренът “ХХ”( там е наследствено още от баба му) - “ много ще се радвам повече европейци и натовци да пукнат”
——————-/——
Тва е по-изявената част от зоопарка. ГДБОП и киберпрестъпност / доскоро ръководени от професионален агроном/ е в сладко безхаберие и са приятно разсеяни.
Според мен три са инфлексните точки на тази забавна функция наречена МВР:
1. Като нахлуят в пазара на застраховки Европейски застрахователи и почнат да искат кеш за всеки пропуск.
2.Ако по няква случайност се либерализира ползването на оръжие / според мен и КОС и МВР трябва да се изолират от процеса/
3. Ако малоумните проруски келешчета ,нацита и т.н почнат наистина да си испълняват заканите и да намират коментиращи. Е тогава както се пее “ ще настъпи такъв живот,че само си викам данооо!Даноо!Даноо
Озверяха хората, за жалост!!
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
10. Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, нито вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти.
Разбира се, че го допуска Луцифер. Та нали точно на него се молят унищожителите на човечеството, като междувременно са успели да привлекат за съмишленици и милиони слабоумни и страхливи роби, пробутвайки им "различни" варианти на същото извратено юдейско писание! И всички тези "правоверни", без дори да го разбират, се кланят на същата особа и убиват в нейно име, де факто осъществявайки желаните от тираните им кръвопролития и жертвоприношения. Да беше я отворила тая "свещена" книжка или поне прочела нещо написано по въпроса от тези които са я чели. В нея си е написано черно на бяло, че Исус и Луцифер са едно и също лице - Morning Star, "светлата, утринна звезда". А най-популярната версия на Библията в САЩ е творение на един масон, чието друго известно на времето си, но потулено през вековете, произведение е Демонология!
На няколко режима Метресата!
Кой престъпник и убиец толерирате, че ни
манипулирате с това,
че Всички сме убийци носейки братоубиеца Каин в себе си!
И тука вече не говорим за някакъв случаен череп, някаква случайна тениска или „абе то тва нищо не значи“. Значи. И то доста.
На снимката се виждат символи и визуален език, които са характерни за неонацистката и крайнодясната субкултура. Орелът е модифицирана версия на Reichsadler, използван широко в неонацистката символика, а комбинацията от черно, бяло и червено допълнително засилва тая препратка.
Още по-интересното е мерникът/келтският кръст, който се появява върху лицето. Подобни символи отдавна се използват от различни крайно десни и неонацистки движения, включително в Русия и Източна Европа.
И тука вече идва най-гадната част.
Цялата композиция не е просто „лош вкус“. Имаме насилие, окървавена жертва, маскиране на лица, символика от крайнодясната сцена и послания от типа „саморазправа с педофили“. Това е точно оня тип естетика, с която руски радикални групировки и неонацистки среди от години си правят пропагандата.
И да, в руския краен десен има точно такива формирования и среди, които комбинират ултранационализъм, неонацистка символика, култ към физическото насилие и публични акции срещу набелязани от тях „врагове“. Понякога ги представят като борба с педофили, наркомани, престъпници и всякакви други „вредни елементи“. Демек, сами си назначават съд, сами си издават присъда и сами си я изпълняват.
Затова и приликата с руската крайно дясна визуална култура не е нещо, което може просто да бъде заметено под килима с „ама те сигурно не са знаели“.
Дали тия от Пловдив съзнателно са копирали конкретна руска организация, или просто са възприели същата субкултура през интернет, това вече е отделен въпрос и не може да се доказва само от една снимка.
Но че визуалният език е един и същ, е трудно да се отрече.
И точно тука идва големият проблем.
Когато някой си играе с подобна символика, демонстрира насилие и се снима в естетика, която е директно разпознаваема в крайнодесните среди, вече не е особено убедително да обяснява, че всичко било „майтап“, „патриотизъм“ или „борба за справедливост“.
Щото между гражданската позиция и садистичната саморазправа има една много ясна граница.
И тя се нарича закон.
Всичко останало е квартална версия на руския краен радикализъм, гарнирана с малко интернет героизъм и много комплекси.
А когато почнеш да копираш естетиката на такива среди, следващият въпрос е не „кои са тия пичове“, а какви идеи всъщност стоят зад снимките им.