Ресторантьорите намериха начин, за да прецакат Мюзикаутор - пускат ИИ песни

Десетилетия наред пред заведенията у нас имаше ясен избор - пуска музика и урежда съответните авторски и сродни права, или рискува проверка, санкция и неприятен разговор за плейлиста. Този модел с дълбоки недостатъци май е на път да бъде изместен с навлизането на новите технологии и може би това е за добро. На сцената влиза, за пореден път, изкуственият интелект. Той поставя на дневен ред един доста неудобен за досегашния модел въпрос: какво става, когато заведението изобщо не иска да пуска музика от познатия световен репертоар?

МУЗИКАУТОР и подобните неправителствени организации, които следят за авторските права, предлагат достъп до огромна част от световния музикален репертоар. Тази система има своя логика, когато от колоните звучат популярни български и чуждестранни изпълнители. Но това вече не е задължително. И много собственици на заведения вече се възползват от промените. 

Въпросът в наши дни е много интересен. Ако дадено произведение или звукозапис не присъства в заведението, какво точно следва да бъде лицензирано и от кого?

Ресторантьорите ще плачат, погнаха ги и за музика

Преди години в ресторантът имаше радио, телевизор, музикален канал, дискове или плейлист. Днес ситуацията е друга. Генеративните системи създават инструментална музика за секунди, а стрийминг екосистемата вече е пълна с композиции, създадени изцяло или частично чрез ИИ.

Самата музикална индустрия признава тази промяна, преминавайки през нея. През юли ПРОФОН съобщи за общ международен подход, който трябва да разграничава записи, генерирани от ИИ, от записи, създадени с помощта на ИИ. Това разграничение би било излишно, ако говорехме за няколко експериментални песни, скрити в някой технологичен форум. Говорим за съдържание, което вече влиза в големите дигитални платформи и се конкурира за вниманието на слушателя.

При Spotify няма публична точна бройка, която да показва какъв дял от целия каталог е изцяло генериран от ИИ, но процентът изобщо не е нисък, сравнено с този само допреди няколко години. Нещо повече - някои от най-популярните, с най-много слушания артисти на платформата, като Enlly Blue, Sienna Rose, Breaking Rust, Blow Records и др. всъщност не са хора, а изцяло машинно генерирани персони. Това не им пречи да се конкурират не само по брой слушания, но и по качество с някои от най-известните хора в музикалния бранш. Фактът е, че подобни изпълнители и композиции вече присъстват там, както и в останалите големи стрийминг услуги. При други платформи делът на генерираните чрез ИИ нови качвания вече е огромен.

Това означава, че ресторантьорът започва да гледа на музиката не само като на репертоар, който трябва да избере, а и като на съдържание, което може да бъде създадено конкретно за неговата среда. По този начин изречението „Искам хубава музика за заведението“ придобива нов смисъл.

Немалко собственици на заведения вече експериментират именно в тази посока. Те не търсят нова Тейлър Суифт, нито виртуален Фреди Меркюри. Търсят спокоен джаз за обедните часове, lounge за вечерята, ambient за хотелска зона или по-динамичен електронен фон за бар.

Логиката им е и практична. „Не ни трябва известна песен на всяка цена. Трябва ни музика, която пасва на атмосферата и за която знаем откъде идва“, споделят собственици на обекти по Черноморието пред Флагман.

Докато досегашният модел с авторските права се гордее с възможността да даде на дадено заведение музика от почти целия свят, истината се оказва по-проста в наши дни - заведенията нямат задължение да искат музика целия свят, а такава, която е подходяща за часовете, в които работи и за атмосферата, която иска да покаже на клиентите си. И това вече се случва, защото точно за тази ниша изкуственият интелект се справя не по-зле от човека

Повече от 6 милиона творци по света с призив към ЮНЕСКО за регулация на АI

Любопитно е, че всичко това все пак не означава, че натискането на бутон в генератор със зададен промпт автоматично освобождава някого от всякакви права. При автономно генерирана инструментална композиция въпросът за авторството вече е далеч по-интересен.

Българският Закон за авторското право и сродните му права определя автора като физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Тоест от човек или хора - композитор, текстописец, изпълнители,  продуцент, мастеринг инженер и т.н. Няма окончателно българско съдебно решение, което да е решило всички варианти на авторството при изцяло генерирана от ИИ музика. Има и втори пласт. Дори когато възниква въпрос дали композицията има човешки автор в традиционния смисъл, готовият аудиофайл все пак се води звукозапис. Но е и звукозапис в ничия собственост.

Баща на шест деца измисли песен за изкуствения интелект

Диджеите в тази хипотеза са още по-интересен случай. При стандартен DJ сет се засягат различни права, включително публично изпълнение и възпроизвеждане на музикални произведения върху техническо устройство. Ако един DJ работи само със собствен, предварително уреден каталог, създаден с генеративни инструменти, същият въпрос се появява отново: какъв чужд репертоар присъства в конкретната вечер?

Отговорът не трябва да се предполага нито от заведението, нито от организацията, която събира възнаграждения. Той трябва да следва от конкретните записи и конкретните права.

Култовият ресторант Златна котва за малко да отнесе глоба от 2000 лева за Остаряваме бавно

Тъкмо тук ИИ започва да променя икономиката на фоновата музика. Доскоро ресторантът избираше между готови каталози. Сега той вече има технологична възможност да поръчва или създава музикална среда според собствения си профил.

Сутринта може да звучи по-спокойна инструментална програма. Следобед темпото да се промени. Вечерта музиката да стане по-плътна. Не защото някой е открил гениална схема срещу авторското право, а защото машинно генерираното съдържание вече позволява по-голям контрол върху това какво влиза в колоните.

Може би е време браншът да помисли дали не трябва да се консултира с юристи по авторско право, след което да седне на една маса с организациите за колективно управление и да проверят конкретен модел. Един ресторант. Един документиран каталог. Ясни звукозаписи. Ясен произход. Ясни права. И ясна позиция какво се дължи и на кого. И изобщо дължи ли се нещо.

ИИ, поне засега, няма да премахне МУЗИКАУТОР, ПРОФОН или организациите за колективно управление. Популярната музика ще продължи да има огромна стойност за ресторанти, барове, дискотеки, хотели и събития. Хитът си остава хит, а известният изпълнител носи публика и разпознаваемост, които генераторът не предоставя автоматично.

Но за фоновата музика вече се отваря друг пазар. И тук въпросът не е как ресторантьорите да надхитрят някого. Въпросът е дали старият модел ще приеме, че клиентът вече има и друг технологичен избор.

Живеем в преходни времена, в които днес може би е интересно да слушаме генерирана музика, може би дори не ѝ обръщаме внимание. Утре обаче може би именно заведенията, които пускат само авторски репертоар, ще се отличат от останалите.