Германия губи работниците от Източна Европа: 45 000 повече си тръгнаха

Германия вече губи част от работната сила, която през последното десетилетие привличаше от новите държави членки на Европейския съюз. През 2025 г. с около 45 000 повече граждани на тези страни са напуснали федералната република, отколкото са се установили в нея.

Година по-рано отрицателният баланс е бил 35 000 души, докато през 2023 г. Германия все още е отчела нетен приток от около 42 000 граждани на новите членки на ЕС.

Данните са част от анализ на Института за германска икономика, изготвен от експерта по миграция Видо Гайс-Тьоне въз основа на официалната статистика. Според автора процесът не изглежда като временно отклонение, а като устойчива промяна.

През предходното десетилетие работниците от Централна и Източна Европа имаха важна роля за германската икономика. През октомври 2023 г. гражданите на новите страни членки са представлявали 5% от всички служители в Германия, които плащат социални осигуровки.

Те заемат позиции както в квалифицирани професии, така и в селското стопанство, логистиката, строителството, производството, почистването и други дейности, за които германските работодатели трудно намират местни кадри.

Рекорден отлив: Близо 60 хиляди българи напуснаха Германия за една година

Обратът се обяснява с няколко процеса. Доходите и условията за живот в част от източноевропейските държави постепенно се подобряват, докато разходите за жилища, данъците и социалните осигуровки в Германия остават високи.

Наред с това населението в държавите на произход застарява и намалява. Това свива броя на младите хора, готови да заминат на работа в чужбина, а местните работодатели също изпитват недостиг на служители и предлагат по-добри възможности.

Окончателните данни на Федералната статистическа служба показват, че през 2025 г. миграционният баланс на Германия спрямо всички държави от ЕС е минус 54 000 души. Година по-рано отрицателната разлика е била 34 000.

Най-големи са дефицитите в движението с Полша и България. При Полша балансът е минус 17 000 души, а при България - минус 14 000. Това означава, че повече хора са се преместили от Германия към тези държави, отколкото в обратната посока.

Българите напускат Германия: В родината им остават повече пари

Подобно забавяне се наблюдава и при Западните Балкани. След върха през 2022 г. нетната миграция от шестте държави в региона постоянно намалява и през 2025 г. достига около 39 000 души.

Рязък спад има и при търсещите убежище. През 2023 г. в Германия са подадени 329 000 първоначални молби за закрила, а през 2025 г. те вече са 113 236.

Молбите от сирийски граждани намаляват от над 100 000 до около 23 000. При гражданите на Афганистан спадът е от 51 000 до близо 24 000, а при тези от Турция - от 61 000 до около 12 000.

Според анализа причините не се ограничават до по-строгата германска миграционна политика. Влияние оказват промените по основните маршрути, мерките по границите и новата политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Башар Асад.

Украинските граждани остават отделна група, тъй като се приемат по режима за временна закрила и не преминават през стандартната процедура за убежище. Официалната статистика отчита нетен приток от Украйна от 96 000 души през 2025 г. спрямо 121 000 година по-рано.

Всички тези процеси свиват общата нетна миграция към Германия до 235 000 души. Това е спад от 45% спрямо 2024 г., когато пристигналите са били с около 430 000 повече от напусналите.

Равнището е най-ниското извън пандемичната 2020 г. от началото на миналото десетилетие. По-слабият приток вече се отразява и на демографията - населението на Германия е намаляло със 110 000 души през 2025 г., тъй като миграцията не е успяла да компенсира разликата между починалите и новородените.

Голямата емиграция на българите приключи, все повече наши сънародници се завръщат

Увеличава се и нетната емиграция на германски граждани. През 2025 г. страната е загубила близо 97 000 свои граждани чрез миграция спрямо около 74 000 през 2023 г. Най-предпочитаните дестинации са Швейцария, Австрия и Испания.

Видо Гайс-Тьоне предупреждава, че Германия трудно може да си позволи отлив на квалифицирани специалисти при застаряващо население и хроничен недостиг на работна ръка.

Според него страната трябва да стане по-привлекателно място за живот и професионално развитие. Сред необходимите стъпки той посочва ограничаване на данъчната и осигурителната тежест, ускоряване на визовите процедури и улесняване на трудовата миграция от държави извън ЕС.