България оглави ЕС по ръст на промишлените цени с 18,2%

България оглави Европейския съюз по годишен ръст на промишлените производствени цени през юни 2026 г., показват първите оценки на Евростат. Увеличението у нас достига 18,2% спрямо същия месец на миналата година. Средният ръст за ЕС е 4,7%, а за еврозоната - 4,6%.

След България се нареждат Румъния с увеличение от 14,3% и Ирландия с 11,4%. Люксембург е единствената държава в ЕС, която отчита годишно понижение на производствените цени. Спадът там е 3,2%.

България е първа в ЕС и по годишен скок на цените на горивата

Годишната картина се различава от движението само в рамките на един месец. Спрямо май промишлените производствени цени в България намаляват с 1,3%. Същият спад отчита и Гърция. По-силно месечно понижение е регистрирано в Литва с 1,7% и Ирландия с 1,5%.

За целия Европейски съюз производствените цени се свиват с 0,2% през юни спрямо май, а в еврозоната спадът е 0,3%. През май и в двете зони е отчетено месечно увеличение от 0,2%. Най-силен ръст през юни има в Словакия с 1,1%, Румъния с 1% и Естония с 0,9%.

Разбивката по групи показва, че енергията има най-силен принос към годишното поскъпване в ЕС. Цените в сектора нарастват с 10%. Междинните стоки поскъпват с 5,7%, дълготрайните потребителски стоки с 2,8%, а капиталовите стоки с 2,2%. При недълготрайните потребителски стоки е отчетено понижение от 0,7%.

България оглави еврозоната и по най-висока инфлация

Когато енергийният сектор бъде изключен, годишният ръст на промишлените цени в ЕС се свива до 2,9%. За еврозоната показателят без енергията е 3%. Данните показват силното влияние на енергийните разходи върху общия резултат.

Месечната разбивка дава различен сигнал. През юни енергийните цени намаляват с 1,4% в ЕС и с 1,5% в еврозоната. В същото време междинните стоки поскъпват с 0,3% и в двете зони. Капиталовите стоки нарастват с 0,3% в ЕС и с 0,2% в еврозоната.

Позицията на България на първо място се отнася до годишната промяна през юни. Месечният спад от 1,3% показва понижение спрямо май, но не заличава натрупаното увеличение за последните 12 месеца. Двата показателя описват различни периоди и затова не си противоречат. Резултатът поставя България значително над средните европейски нива и насочва вниманието към разходите на индустриалните предприятия.