Почина журналистът и писател Димитър Шумналиев

Журналистът и писател Димитър Шумналиев почина на 79 години след продължително боледуване, съобщиха негови близки. Поклонението ще бъде в петък.

Той е роден на 3 март 1947 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет, специализира френски език и литература в университета в По, Франция, а през 1988 г. преминава обучение в писателската програма на Университета в Айова, САЩ.

Шумналиев посвещава около четири десетилетия на журналистиката. Работи като репортер и редактор в „Народна младеж“ и „Литературен фронт“, коментатор е в Българското национално радио, а по-късно заема ръководни позиции в „Народна култура“, „Дума“, „Труд“, „Факс“ и „Нощен Труд“.

Професионалният му път преминава през едни от най-разпознаваемите редакции в страната. Работата му обхваща репортаж, коментар, редакторска дейност и управление на всекидневници в различни обществени периоди. В текстовете си той следи обществените промени, живота в медиите, градската среда и личните истории на хората, останали извън големите политически разкази.

В свой текст за ЦУМ Димитър Шумналиев описва първия голям търговски център като част от паметта на няколко поколения

Наред с журналистиката Шумналиев развива продължителна литературна кариера. Той е автор на около двайсет книги, сред които романите „Такова мълчание, такава война“, „Дървото“, „Пари за умиране“, „Приют за лисици“, „Меден капан“, „Феродо“, „Соцроман“ и „Храмът на осмицата“.

Сред по-късните му произведения са „Бяло сладко“, „Прошка“ и „Компарсита“. През 2020 г. печели конкурс за исторически роман с „Прошка“. Носител е и на литературни отличия, свързани с „Балканика“ и Софийския университет.

Той е член на Съюза на българските писатели. Негови разкази и литературни текстове продължават да излизат в специализирани издания, а книгите му съчетават исторически теми, лични спомени, криминални сюжети и наблюдения върху българското общество.

През 2012 г. Бургас представи изложба с живопис на Димитър Шумналиев в рамките на фестивала „Четящият човек“

Живописта е друга негова трайна страст. Картините му са показвани пред публика, а участието му във фестивала в Бургас разкрива страна от творческия му път, която остава извън всекидневната работа в редакциите.

Колеги и читатели го запомнят като разказвач с широк кръг от интереси и силно присъствие в културния живот. След него остават книги, журналистически текстове, интервюта и спомени за период, в който печатната преса определяше обществения разговор.

Смъртта му оставя празно място в българската журналистика и литература. Семейството му съобщи, че поклонението ще се състои в петък.