Ако не засили критиките към предишната власт, Радев ще пострада

Политиката рядко прощава вакуума. Ако управляващите не обяснят убедително защо настоящето изглежда толкова трудно, обществото неизбежно ще стигне до извода, че вината е тяхна. Именно пред подобна дилема постепенно се изправя премиерът Румен Радев.

Много хора очакваха идването на новата власт да бъде съпроводено от резки реформи, демонтаж на стари модели и бързи решения. Засега подобни очаквания не намират сериозно потвърждение. Първият бюджет на кабинета за 2026 година по-скоро създава усещане за приемственост, отколкото за революция. В него трудно могат да бъдат открити онези мащабни промени, които да убедят обществото, че страната действително е поела в нова посока.

Остава надеждата, че истинските структурни реформи са оставени за бюджета през 2027 година. Но политиката не работи с надежди. Тя работи с впечатления. А първото впечатление често се оказва най-трайното.

В същото време икономическата реалност продължава да притиска домакинствата. Покупателната способност на голяма част от българите остава силно ерозирана. След въвеждането на еврото мнозина останаха с усещането, че цените на почти всички стоки и услуги са скочили драматично. Днес сезонните плодове и зеленчуци временно създават илюзия за известно успокояване. Но това е сезонен ефект, а не икономическа тенденция.

Есента традиционно връща високите сметки, по-скъпите храни и усещането за несигурност. А когато недоволството започне да расте, обществото неизбежно започва да търси виновник.

Тогава Румен Радев ще бъде поставен пред класическата управленска дилема.

Първата възможност е да приеме политическата отговорност върху собствените си рамене.

Втората е да убеди хората, че сегашните проблеми представляват закономерно следствие от наследството, оставено от предишното управление.

Историята показва, че вторият подход далеч не е безперспективен.

Бойко Борисов отлично разбра това още през първия си мандат. След идването си на власт през 2009 година той години наред успяваше да превръща тройната коалиция и Сергей Станишев в универсално обяснение за почти всеки държавен проблем. Независимо дали ставаше дума за икономика, администрация или инфраструктура, общественият разговор неизменно се връщаше към наследството на предишните управляващи. Политическият ефект от тази стратегия беше впечатляващ. Тя осигури на Борисов достатъчно време да укрепи собствената си власт, докато общественото недоволство беше насочено назад.

Днес историята като че ли предлага същия инструмент на неговите политически наследници.

Показателен беше сигналът, който Радев даде по повод разследването срещу ВиК – Бургас. Днес той публично обвини прокуратурата, че саботира разследването, а зад схемите според него стоят партии, отклонявали стотици милиони левове. Не една партия, а партии.

Това не е случайна формулировка.

Тя внушава съществуването на цял политически модел, при който различни формации са действали в синхрон, независимо от публичните си противопоставяния. Именно подобен разказ миналата година изведе стотици хиляди българи по улиците и в крайна сметка доведе до падането на кабинета на Росен Желязков, доминиран от ГЕРБ и ДПС, но подкрепян в управлението от ИТН и БСП.

Проблемът пред Радев обаче не е дали подобна теза съществува.

Проблемът е дали обществото ще я чуе.

Защото управлението не е само решения. То е и разказ. Ако един политик не успее да обясни защо прави дадени стъпки и срещу кого всъщност се бори, неговите противници неизбежно ще напишат този разказ вместо него.

И точно тук личи най-слабата страна на сегашната власт.

Комуникационната политика изостава.

Премиерът сравнително рядко влиза в пряк политически сблъсък с предишното управление. А говорителите на неговата партия не успяват достатъчно убедително да популяризират нито собствените управленски успехи, нито тезата за тежкото наследство, което кабинетът е получил.

В политиката информационният вакуум никога не остава празен. Той винаги се запълва. Ако не бъде запълнен от управляващите, това неизменно ще направи опозицията.

Именно затова следващите няколко месеца могат да се окажат решаващи.

Лятото неизбежно ще отстъпи място на есента. После ще дойде зимата – сезонът, в който общественото търпение традиционно се топи по-бързо от снега.

Тогава ще стане ясно кой ще понесе политическата цена.

Дали Румен Радев ще успее да убеди мнозинството, че плаща сметката за наследството на Борисов и Пеевски.

Или пък техните политически съюзници и говорители ще наложат противоположния разказ – че каквито и слабости да е имала предишната власт, сегашната се справя още по-неубедително.

Защото в политиката не винаги побеждава този, който е прав.

Много по-често печели онзи, който успее да убеди обществото, че именно неговото обяснение за реалността е вярното.