Ще гласувам за който отиде на балотаж срещу Илияна Йотова

Според мен президентските избори са най-важният тест за зрелостта на едно общество. Не защото държавният глава управлява пряко България, а защото олицетворява онова крехко равновесие между институциите, без което демокрацията постепенно се превръща в добре организирана форма на еднолично влияние.

Вчера Илияна Йотова официално обяви кандидатурата си за президентските избори през есента. Ако Румен Радев не я подкрепи, това би било политически необясним жест на неблагодарност. Защото в продължение на два мандата двамата изграждаха общ политически образ. Ето защо отсега можем да разглеждаме Йотова като естествения кандидат на „Прогресивна България“ – партията, която днес разполага с комфортно мнозинство в Народното събрание.

Илияна Йотова влиза в битката за нов президентски мандат

Тук започва истинският въпрос.

Ако президентската институция и изпълнителната власт започнат да говорят с един и същ политически глас, ако Дондуков 1 и Дондуков 2 престанат да бъдат взаимни корективи и се превърнат в партньори по управление, България ще изгуби един от последните механизми на институционално равновесие.

Слух от „Дондуков” 2: Радев няма да издигне Йотова за президент

Историята е безмилостна към държавите, в които една политическа сила постепенно концентрира всички лостове на властта. Ако и президентът престане да бъде независим център на влияние, демокрацията не изчезва формално. Тя просто започва да диша по-трудно.

Пълната власт рядко произвежда пълна мъдрост. По-често произвежда самоувереност. А самоувереността е първата крачка към политическата глухота.
Затова още отсега мога спокойно да заявя, че на евентуален балотаж ще подкрепя всеки кандидат, който се изправи срещу Илияна Йотова. Независимо дали това ще бъде Андрей Гюров, Даниел Вълчев или човек, чието име все още не знаем.

Загадъчното условие за „Дондуков“ 2: Кога F-16 и МиГ-29 ще се окажат паркирани на жълтите павета?

Не защото изпитвам лична неприязън към Йотова. И не защото непременно смятам останалите кандидати за по-достойни.

Ще го направя по една много проста причина – защото вярвам повече в баланса между властите, отколкото в добрите намерения на който и да е политик.
Свободата никога не е резултат от добродетелта на управляващите. Тя е резултат от това, че управляващите непрекъснато се наблюдават, ограничават и контролират взаимно.

През последното десетилетие Румен Радев беше институционалният противовес на модела „Борисов – Пеевски“. Независимо дали човек го харесваше или не, неговото присъствие не позволяваше концентрацията на власт да остане без съпротива.

Йотова получи бърза "червена" подкрепа, какво ще стори Радев?

Днес политическата ситуация постепенно се обръща. Около Радев започна да се изгражда нов доминиращ модел. Затова демократичната логика изисква и срещу него да съществува институционална противотежест. Не защото този модел непременно ще бъде по-лош от предишния, а защото всяка власт, оставена без контрол, рано или късно започва да се самозабравя.

Това не е въпрос на леви или десни убеждения. Не е въпрос на партийна принадлежност. Това е въпрос на политическа хигиена.

Най-опасният момент за една демокрация настъпва тогава, когато гражданите започнат да се влюбват в политиците си. Любовта отменя критичното мислене.

Тя прощава грешките. Оправдава злоупотребите. Започва да нарича слабостите "необходим компромис", а високомерното поведение – "силно лидерство".

Никога не се влюбвайте в политиците, за които сте гласували.

Влиза ли проф. Вълчев в президентската надпревара: Потвърди слуховете, но не иска подкрепа от партиите

Днес може да ви изглеждат почтени, компетентни и искрени. Утре властта може да ги превърне в хора, които самите те никога не са предполагали, че ще станат. Политическата история е препълнена с подобни метаморфози.

Никой не излиза от дългото пребиваване във властта непроменен.

Ето защо зрелият гражданин след определена възраст не бива да гласува като влюбен.

А като човек, който знае колко крехка е свободата.

И колко трудно се възстановява, когато веднъж бъде нарушено равновесието.

Затова не се страхувайте да сменяте политическите си предпочитания.

Не сте длъжни цял живот да подкрепяте една партия само защото някога сте ѝ повярвали.

Не сте подписвали брак с никого.

Вашата вярност принадлежи единствено на България.

Партиите са временни. Политиците – още повече.

Но демократичното равновесие е онова, което остава, ако сме достатъчно разумни да го пазим.

Официално! Илияна Йотова е президент на България

Защото политиците работят най-добре тогава, когато знаят, че някой ги наблюдава.

А най-лошо – когато са убедени, че вече никой не може да ги спре.