ЕС спря унищожаването на нови дрехи: Задават се повече намаления и аутлет стоки

Големите модни компании в Европейския съюз вече нямат право да унищожават непродадени нови дрехи, обувки и модни аксесоари. Забраната се прилага от 19 юли 2026 г. и може да доведе до повече намаления, аутлет предложения, дарения и стоки на вторичния пазар.

Новите правила са част от европейския Регламент за екодизайн на устойчиви продукти. Целта е да бъде прекратена практиката напълно годни артикули да се изгарят, нарязват или изхвърлят само защото сезонът е приключил, моделът е излязъл от мода или складовете трябва да бъдат освободени.

Забраната първоначално обхваща големите предприятия. Средните компании ще трябва да я спазват от 19 юли 2030 г., а микро- и малките предприятия засега остават извън нейния обхват.

Правилата важат за облекла, аксесоари и обувки, предлагани на европейския пазар. Произходът на продуктите не ги освобождава от изискванията, което означава, че мярката засяга и стоки, произведени извън Европейския съюз.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нови правила в Европа за старите дрехи и обувки

Вместо да се освобождават от непродадените количества чрез унищожаване, компаниите ще трябва да управляват по-внимателно складовите си наличности. Сред възможностите са нови кампании за намаления, продажби през аутлети, даряване, обновяване на върнати артикули и подготовка за повторна употреба.

Важно уточнение е, че изпращането на новите непродадени дрехи за обикновено рециклиране също се приема за унищожаване по смисъла на регламента. Брюксел поставя повторната употреба, поправката и препродажбата пред раздробяването на текстила до суровина.

Унищожаването остава разрешено само в конкретни и доказани случаи. Изключение може да има, когато продуктът създава риск за здравето или безопасността, замърсен е, сериозно е повреден или не може да бъде поправен по икономически разумен начин.

Изключение се допуска и когато дрехите не са годни за употреба, не могат да бъдат обновени или преработени, нарушават права върху интелектуална собственост или представляват фалшификати.

Компания може да поиска освобождаване от забраната и когато е предложила изделията за дарение, но организации в ЕС не са ги приели в определения срок. Националните контролни органи ще трябва да проверяват дали посочените основания са действителни.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Какво е бърза мода и защо Франция започна битка срещу нея

За потребителите промяната може да означава по-голямо количество стоки на намалени цени. Вместо колекциите да бъдат унищожавани след края на сезона, част от тях вероятно ще достигат до аутлети, платформи за препродажба или благотворителни организации.

Търговците обаче ще трябва да поемат допълнителни разходи. Непродадените продукти трябва да бъдат сортирани, съхранявани, освежавани, ремонтирани или транспортирани до нови търговски обекти и организации.

Големите компании ще бъдат задължени и да публикуват информация какво количество непродадени потребителски стоки са изхвърлили, защо са го направили и как са били третирани продуктите.

Европейската комисия изчислява, че всяка година между 4 и 9% от непродадените текстилни изделия в Европа се унищожават, преди някой изобщо да ги е носил. Това генерира приблизително 5,6 млн. тона въглеродни емисии.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Винтидж стилът промени отношението към дрехите втора употреба

Забраната няма сама да сложи край на свръхпроизводството и ултрабързата мода. Тя обаче премахва един от най-скандалните модели в сектора - произвеждането на огромни количества евтини дрехи, част от които се унищожават напълно нови.

Реалният резултат ще зависи от контрола и от начина, по който компаниите декларират повредените и непродаваемите артикули. При слаби проверки остава рискът годни дрехи да бъдат представяни като негодни, за да се заобиколи забраната.

Новата европейска политика изпраща ясно послание към модния бизнес - произведената дреха вече не може да бъде третирана като еднократен отпадък само защото не е намерила купувач достатъчно бързо.