Време е държавата да прехвърли рибарското пристанище на Община Созопол

Навръх празника на Созопол - 17 юли разговаряхме с кмета Тихомир Янакиев. В едно откровено интервю градоначалникът прави междинен анализ на туристическия поток и коментира належащите инфраструктурни предизвикателства пред града и съседните села. Янакиев засяга и горещите теми за развитието на новите квартали, съдбата на автогарата и необходимостта от държавна подкрепа за местните общности чрез прехвърляне на държавна собственост.

-Г-н Янакиев, виждаме Созопол препълнен в разгара на сезона. Какъв е анализът Ви за лято 2026?

- Смятам, че е рано още да се прави анализ за лято 2026, но има предпоставки сезонът да е добър. Като казвам, че има предпоставки, не визирам негативните неща, които се случват въпреки нас. Визирам това, че хората, които се занимават с туристически бизнес, доста бързо се адаптираха и опитват по всякакъв начин да направят така, че да привлекат повече туристи. Ние от общината също правим нещата, които са по силите ни и в рамките на възможното. Така че, въпреки трудностите, аз съм сигурен, че сезонът при всички положения няма да е по-слаб от миналогодишния.

-Послуша ли Ви туристическият бранш да спре да прилага принципа „ден година храни“? Призовахте ги в началото на сезона с емоционален коментар. (ВИЖТЕ ТУК)

- Искрено се надявам да са го направили. Сега, нека да кажем, че не можем да слагаме целия туристически бранш под един общ знаменател, защото има места за различни типове клиенти. Има такива, които са за клиенти, които нямат големи финансови възможности, както и за по-богати посетители. Така че някак си още от самото начало беше неправилно да се поставят всички под този общ знаменател. Но като цяло, просто тази стратегия „ден година храни“ е изключително вредна, поне според мен, защото тя отблъсква.

Тихомир Янакиев: Бих искал да Ви дам очите си, за да видите колко е красив Созопол

На нас ни трябват хора, които да са лоялни, така да се каже, и които всяка година да се връщат, да научат децата си, че Созопол е едно прекрасно място, та и те също после да продължат да идват и да се връщат след това. И така това да се предава от поколение на поколение. Защото, вярвайте ми, преди - говоря още от времето на соц-а - има точно такива формирани клиенти, чужденци най-вече, и германци, и поляци, които години наред, десетилетия наред са идвали и са научили своите деца да идват тук. Вие сам казахте, че, както виждате, сега е средата на юли и градът е пълен. Аз мисля, че сега е точно времето, когато градът трябва да е пълен. Така че към настоящия момент, според мен, всичко е наред.

-Виждаме доста висококатегорийни туристи със скъпи автомобили, а скъпите ресторанти, които всички знаем, са пълни...

- Да, това е точно така. В Созопол се изградиха и се изграждат няколко обекта от висока категория. Това е нещо, което донякъде пък дразни друга група от хора, които казват, че презастрояваме града. Искам дебело да подчертая, че ние, поне моята администрация, не сме презастроявали нищо. Искам да задам един въпрос днес, провокиран от тези коментари. Къде бяха хората, когато се приемаше Общият устройствен план през 2016 година? Защо никой не възрази тогава срещу него, когато в него бяха включени определени зони за застрояване? А сега тези зони се застрояват. Аз не съм цар, а съм кмет. И ние трябва да спазваме закона, така че когато има нещо, което трябва да се направи съгласно закона, ние трябва да го направим. Няма как. От друга страна, поне нашата естествена роля е контролна и ние трябва да съблюдаваме, както се казва, до последната запетайка да се спазват законите и правилата на територията на община Созопол. Поне аз мисля така.

-Успява ли община Созопол да върви с темпа на строителите? Квартал „Мисаря“, виждаме, доста бързо се разраства. Знам, че започвате изграждането на инфраструктура там.

- Много ни е трудно, защото строителството е много масово. Започват да се усвояват почти всички територии, които са залегнали в Общия устройствен план като зони за строителство. Може би хората бяха подтикнати от притесненията, че ще стане много скъпо, когато влезем в еврозоната, което всъщност масово се коментира. И поради тази причина те форсираха проектите и изграждането на обекти, което от своя страна е голямо предизвикателство за общината заради чисто контролните функции, които трябва да изпълняваме към техническите проекти и тяхното администриране, както и към изграждането на адекватна инфраструктура, която да обезпечава всички тези нови обекти. В тази връзка само ще кажа, че Общината успява да обезпечи проект за изграждането на нова инфраструктура - улична мрежа, паркинги, осветление в квартал „Мисаря“. Но това е само единият квартал. Вижте каква е ситуацията на Буджака - там също има много нерешени проблеми и неща, които трябва да се правят. Ами какво ще кажем за селата? Половината села нямат адекватна, нормална, съвременна и надеждна канализационна система или пречиствателна станция. Проблемите, които трябва да се решат, са прекалено много и те не могат да се решат от днес за утре, но ние трябва да имаме план. И аз смея да твърдя, че това нещо го имаме - план, по който да се движим.

Неслучайно общината успява да инвестира в множество проекти - в изработването на технически проекти за канализационни инсталации, за пречиствателни станции, за пътища. Всъщност сме готови и когато има програми, когато и държавата помага, защото не можем да го скрием, държавата също помага, когато има възможност и готовност за задействането на каквито и да било програми или проекти, или финансиране, ние сме готови с проектите и можем адекватно да реагираме.

- Как работите с новото правителство?

- Те все още се напасват, аз мисля, че трябва да им се даде време за реакция. Защото, най-малкото, когато аз бях нов кмет, на мен ми трябваше доста време за малка община, а тук говорим за цяла държавна структура. Така че, според мен, трябва да се даде малко толеранс. Лошото е, че в нашето общество почти няма толеранс. Хората са нетърпеливи, нещата трябва да се случват сега и на момента, но това донякъде е продиктовано от самата култура, от социалния бит и живот, който е доминиран от социалните мрежи и от електронните медии.

- Казахте квартал „Мисаря“ - там трябваше вече да има болница. Какво се случва с нещата там, има ли някакви забавящи обстоятелства?

- Нека да Ви поправя - не болница, а медицински център. Медицинският център чисто физически, като сграда, е почти готов. Има няколко малки неща, които трябва да се завършат, но аз ще Ви кажа какво всъщност ме безпокои и притеснява най-много - виждате, че няма медицински специалисти, няма медицински кадри като цяло. Ние, когато тръгнахме да правим този медицински център, а от 10 години, имахме даден обособен терен с проекти - но нека да кажем, че в Бургас, да речем, също се изграждат мащабни медицински учреждения, които изсмукват медицинските кадри и специалистите.

Не че е лошо, страхотно е, аз го адмирирам! Приветствам изграждането на болници - и Детската болница и „Сърце и Мозък“, и други медицински центрове. Но всичко това трябва да се обезпечи с медицински специалисти. Тук, според мен, е ролята на държавата да помага. Знаете, че бяхме направили една стипендия, която бяхме насочили към медицински лица. Искахме да им изплащаме една определена сума, но за съжаление никой не се е възползвал до този момент от финансовите средства, които можем да предоставим в този случай. Искрено се надявам това да стане, нали, да се случи - да има хора, които да желаят да го направят, поемайки ангажимента, естествено, после да дойдат да работят при нас в общината. Така че правим каквото можем и каквото трябва да се прави.

- А какво се случва с автогарата? Изглежда сякаш нещата там са консервирани.

- Поканихме арх. Петров (визира арх. Петър Петров), който беше възстановен като директор на Института за паметниците на културата (НИНКН), и спазихме донякъде един правилен курс, по който да се движим. Стигнахме до общо мнение, че разкопките в този вид се съсипват от времето и полза в момента няма. Има начини на експониране и смислено съхраняване, но това са методики, които техническата комисия трябва да ги определи.

Иначе ние имаме готовност да се направи нещо леко, което да обере трафика на Стария град и близката част на Новия град. Като същевременно сме направили прединвестиционни проучвания на парцела в квартал „Мисаря“ - успяхме, преборихме се, издействахме пътната връзка за околовръстния път. Наесен започваме изграждането на самата връзка. Ще стартираме физическото изграждане и в един момент, при адекватна ситуация и възможности, ще можем да направим и този транспортен хъб, който според мен е толкова важен за града с оглед на неговото разрастване.

-Актуален ли е проектът за автогарата тук, в Стария град?

- Не, този проект беше торпилиран. Тук ще направим нещо по-малко и по-леко, което да бъде...

- А в квартал „Мисаря“?

- Уточнявам - в „Мисаря“ ще се борим за изграждане на автогара в пълния смисъл на думата. Тъй като, ако в един момент се наложи изграждане на вътрешен транспорт, трябва да има някъде места за обслужване, стоянки и т.н. Тоест нещо много по-мащабно, което няма да е възможно да се помещава тук, в началото на града.

- А имате ли възможност за нов паркинг в Стария град? Частният паркинг на яхтеното пристанище е затворен и това осезаемо се усеща...

- Мисля, че е редно и правилно държавата да предостави пристанището на „Рибни ресурси“ на Общината. Най-малкото, което можете да направите, е да отидете да погледнете как изглежда.

- То е в окаяно състояние?

- Аз не казвам в какво състояние е. Просто отидете и вижте. Логично е да се предостави на Общината. Ако се върне историята назад, ще се види, че една много голяма част от пристанището е изградена със самооблагане и средства на местните хора - на созополчани. Отделно има интересни неща, които могат да се кажат за "Свети Кирик и Юлита". Как островът е бил предоставен теренът на държавата за изграждане на Рибарско училище и лозарство в него. Така че има много неща, които могат да се направят. И държавата, ако иска да даде възможност на общността, да ги подпомогне в тяхното развитие, нека не залита само в тезата, че част от данъците трябва да се предоставят на общините. Аз мисля, че ако обектите, които не са свойствени за държавата, бъдат дадени на общините за стопанисване или за експлоатация, ще е много добро решение. Пак се връщам на пристанището на "Рибни ресурси" (фирма, част от Министерството на земеделието, б.а.). Какво правят там? На корабите никакви услуги не се предоставят, освен да се доят пари. Взимат им се такси - и на тях, и на колите, които спират. Това ли може да прави държавата? Къде е специфичната дейност по обезпечаването на рибните ресурси, която се извършва на това пристанище? Вие виждате ли такава дейност от страна на държавата? Няма. Така че, според мен, адекватно и логично е това пристанище да бъде предоставено на общината, с ясната, естествено, насоченост то да запази своя статут на рибарско пристанище. Защото и преди е имало подобни напъни от страна на Общината, но тогава имаше много съмнения – хората се съмняваха, че ще бъдат изпъдени рибарските кораби и местните туристически кораби и ще бъдат заменени с яхти. Това нещо може да се пресече в зародиш, когато държавата има желание и постави ясни правила.

- Какво Ви мотивира да подкрепите кандидатурата на Бургас за домакин на Евровизия?

- Защо не? Това е един плюс за региона. Освен това Бургас е един динамично развиващ се град под ръководството на г-н Николов. Така че аз мисля, че Бургас трябва да спечели Евровизия, а ние може да помогнем с нашия скромен принос.