Масовият турист се отказа от ресторанта: Пазарува от магазина и носи храна на плажа

Супермаркетите в морските курорти са пълни, докато значителна част от туристите избягват ежедневното хранене в ресторанти, купуват продукти, приготвят си храна и я носят на плажа. Това е равносметката на председателя на Сдружението на заведенията в България Емил Коларов за поведението на масовия турист през активния летен сезон.

Коларов коментира, че голямата концентрация на супермаркети по Черноморието не е ново явление и не може да бъде обяснена единствено с въвеждането на еврото. По думите му този модел се наблюдава от години както при българските летовници, така и при чуждестранните гости.

Наличието на много хора в един курорт не означава автоматично пълни ресторанти и високи обороти за всички заведения. Част от туристите плащат за нощувка, но ограничават останалите разходи, като избират храна от магазина, готови продукти или апартаменти с възможност за самостоятелно готвене.

Илин Димитров: Курортите са пълни, спадът от 200 000 туристи е наваксан

Оценката на Коларов допълва данните за запълнените курорти, представени ден по-рано от министъра на туризма Илин Димитров. Добрият брой посетители е важен за сезона, но не показва какъв бюджет разполага всеки турист и колко средства оставя извън мястото за настаняване.

Сдружението на заведенията в България

Председателят на браншовата организация определи голяма част от пазара като ориентиран към по-нископлатежоспособния масов турист. Тези посетители търсят възможно най-достъпна почивка и внимателно разпределят парите си между нощувки, транспорт, храна и развлечения.

Това обяснява защо супермаркетите могат да работят при постоянен поток от клиенти, докато в съседните заведения има свободни маси. Семейство с деца например може да предпочете покупката на напитки, плодове, сандвичи и готова храна от магазин, вместо да плаща ресторантска сметка при всяко хранене.

Според Коларов поскъпването не засяга единствено заведенията. Той посочи, че разходите са нараснали във всички сфери, включително при битовите и занаятчийските услуги. По негови наблюдения след приемането на еврото цените на някои стоки и услуги са се увеличили двойно или дори повече, докато голяма част от ресторантите не са направили подобно рязко увеличение.

Това е позиция на представител на бизнеса, а не обобщена оценка за целия пазар. Цените по Черноморието се различават значително според курорта, местоположението, вида на обекта и клиентите, към които е насочен той.

Кукуруз за 3,50 евро, хот-дог за 14 евро и дюнер за 18 евро по Черноморието

През настоящия сезон отделни менюта и плажни услуги предизвикаха силна реакция заради цени, които са недостъпни за масовия турист. Сред обсъжданите примери бяха хот-дог за 14 евро, дюнер за 18 евро и луксозни плажни шатри за 180 евро. Тези предложения обаче са характерни за премиум сегмента и не могат да бъдат приемани като единна тарифа за цялото крайбрежие.

На същите курорти продължават да работят семейни ресторанти, закусвални и заведения с обедни менюта на значително по-ниски цени. Големият избор позволява на туристите сами да решат дали да посетят луксозен обект, да потърсят достъпно меню или да пазаруват от супермаркет.

Коларов подчерта, че Сдружението на заведенията е работодателска организация и няма правомощия да определя, ограничава или съгласува цените в отделните обекти. Всеки собственик носи отговорност за своята ценова политика и трябва да прецени дали тя отговаря на търсенето.

Част от ресторантьорите избират да работят с по-малко клиенти, но с по-висока надценка. Подобен модел може да бъде устойчив, когато приходите покриват разходите за продукти, заплати, наеми, електроенергия, доставки и поддръжка. Рискът е, че прекалено високата цена може да отблъсне посетителите и да ги насочи към друг обект или към магазина.

И в Слънчев бряг има ресторанти с нормални цени и обяд за няколко евро

Потребителите остават най-прекият регулатор в условията на свободен пазар. Когато смятат, че цената не отговаря на качеството, количеството или обслужването, те могат да изберат конкурентно заведение. Пълният ресторант показва, че определена оферта е приета от клиентите, докато празните маси често принуждават собственика да промени менюто, цените или начина си на работа.

Разликата между пълен курорт и силен сезон за ресторантьорите ще остане важна до края на лятото. Големият брой туристи създава възможности, но реалните приходи зависят от тяхната платежоспособност, избрания тип почивка и готовността им да харчат за услуги извън нощувката.

Затова препълнените супермаркети не са непременно доказателство, че всички заведения са прекалено скъпи. Те показват и промяна в начина, по който масовият турист организира почивката си - с по-строг бюджет, предварително планирани покупки и все по-често хранене извън ресторантите.