Гълъб Донев: Дефицитът може да падне под 3 процента през 2028 година

Правителството ще опита да свали бюджетния дефицит от заложените 5,7% през 2026 г. до 3,8% през 2027 г. и под европейската граница от 3% през 2028 г., без да увеличава данъчните ставки. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, според когото целта ще бъде постигната чрез по-строга финансова дисциплина, използване на европейски средства и ограничаване на неефективните разходи.

Обещанието идва само дни след като Съветът на Европейския съюз официално започна процедура за прекомерен дефицит срещу България. Европейските институции очакват бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ да достигне 4,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. и да остане над разрешената граница и през следващата година.

Финансовият министър заяви, че правителството няма да търси решение чрез повишаване на данъците. „Няма да пипаме данъци, данъците ще останат такива, каквито са“, каза Гълъб Донев пред бТВ. По думите му първата задача е да бъдат запушени пробойните, през които изтича обществен ресурс, и да бъде подобрена работата на държавната администрация.

Бюджет 2026 мина на първо четене с 5,7% дефицит и нов дълг до 10,1 млрд. евро

Донев посочи европейското финансиране като един от основните инструменти за намаляване на натиска върху националния бюджет. Идеята е част от планираните разходи да бъдат покрити с пари от европейските програми, вместо изцяло от данъци и нов държавен дълг.

Правителството ще търси и възможности за намаляване на административните разходи. Министърът постави като цел държавната машина да стане по-ефективна и да създава по-малко пречки пред бизнеса. Не бяха представени конкретни данни колко служители или структури могат да бъдат засегнати и какви икономии се очакват от реформата.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и точно 3% през 2028 г. Заявката на Донев показва, че кабинетът ще се стреми към по-добър резултат през последната година от периода, отколкото е записано официално в прогнозата.

Финансовият министър определи целта от 3,8% за 2027 г. като постижима. Той допуска още през 2028 г. България да се върне под максималната стойност от 3%, определена в европейските фискални правила.

Европейските институции започнаха процедура срещу България заради прекомерния дефицит

Съветът на ЕС е дал на страната срок до 15 октомври 2026 г. да представи ефективни мерки за ограничаване на бюджетната дупка. България трябва да докладва напредъка си на всеки шест месеца, а процедурата по прекомерен дефицит трябва да бъде прекратена най-късно през 2029 г.

Ако правителството изпълни обявената от Донев цел, дефицитът може да бъде върнат под 3% година по-рано от крайния срок, определен от Брюксел. Това обаче ще изисква значително забавяне на ръста на държавните разходи през следващите две години.

Данните в националния бюджет и прогнозата на европейските институции не са пряко еднакви. Проектобюджетът използва салдото по консолидираната фискална програма, докато Европейската комисия оценява сектор „Държавно управление“ по европейска методология. Различават се и допусканията за приходите, разходите и изпълнението на бъдещите политики.

Европейската прогноза е за дефицит от 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Правителственият план предвижда по-висока стойност през настоящата година, но значително по-бързо свиване през следващата. Реалният резултат ще зависи от събираемостта на приходите, изпълнението на капиталовата програма и контрола върху текущите разходи.

Гълъб Донев предупреди за дупка в хазната и натиск от Европейската комисия

Донев защити високия дефицит за 2026 г. с наследени ангажименти и предварително използвани приходи. Според него финансовата рамка е можела да бъде около или под 3%, ако не са били поети разходи за 3,3 млрд. евро и ако през 2025 г. не са били предварително изтеглени печалби на банки и дивиденти от държавни предприятия.

По изчисленията на финансовия министър без тези фактори дефицитът през 2026 г. би бил около 2,3% от БВП. Правителството представя сегашния бюджет като преходен, в който трябва да бъдат покрити натрупани задължения, преди да започне по-сериозното ограничаване на разходите.

Обещанието за запазване на данъците не означава, че всички плащания на гражданите и бизнеса остават непроменени. Бюджетът предвижда увеличение на максималния осигурителен доход, промени в минималните осигурителни прагове и по-високи пътни такси. Правителството обаче разграничава тези мерки от увеличението на данъчните ставки.

Пред кабинета остава сложната задача едновременно да финансира пенсии, заплати, социални плащания, отбрана и голяма капиталова програма, докато ограничава дефицита. При липса на по-високи данъци възможните решения остават по-добра събираемост, по-малко разходи, ускорено усвояване на европейски средства или нов дълг.

Дали дефицитът действително ще падне под 3% през 2028 г., ще зависи от мерките в следващите два бюджета. Засега стойността е политическа цел, а не окончателно заложен параметър. В действащата средносрочна прогноза за 2028 г. все още е записан дефицит точно на границата от 3%.