Почина Освалдо Баньоли, бащата на „футбола на хляб и салам“

Днес футболният свят скърби, защото на 91-годишна възраст почина легендарният треньор и футболист Освалдо Баньоли. В историята на този спорт има мениджъри, които печелят десетки трофеи благодарение на неограничени бюджети, но има и едно много по-ограничено общество от романтици, които пишат история с чисто достойнство и тактическа гениалност. На върха на тази пирамида стои именно Баньоли, чиято кончина днес разтърси милиони фенове по планетата. Наричан „Магьосникът от Бовиза“ по името на работническия квартал в Милано, където израства, той остава в пантеона като човека, сътворил най-голомото чудо в Серия А.

Преди да се превърне в легендарен тактик, Баньоли гради достойна кариера като полузащитник през 50-те и 60-те години на миналия век, носейки екипите на „Милан“, „Верона“, „Удинезе“ и „Катания“. На терена той не е най-бляскавият футболист, но притежава нещо много по-ценно от техниката, а именно необикновено високо футболно IQ. Вродената му способност да чете играта в детайли и неговото стратегическо мислене по-късно се превръщат в неговото основно и най-силно оръжие край тъчлинията. Точно това му помага да изгражда отбори, които надскачат възможностите си многократно през годините.

България загуби един от най-умерените и диалогични политици от ерата на НДСВ

За да се разбере мащабът на това, което Освалдо Баньоли постига през паметния сезон 1984/1985 година, трябва да се погледне контекстът на тогавашната епоха. Това е истинският „Златен век“ на италианския футбол, когато Серия А е безапелационно най-силното и богато първенство на планетата. По италианските терени тогава блестят титани като Диего Марадона в „Наполи“, Мишел Платини в „Ювентус“, Карл-Хайнц Румениге в „Интер“, Зико в „Удинезе“ и Сократес във „Фиорентина“. На фона на тези колоси Баньоли ръководи провинциалния и изключително скромен тим на „Хелас Верона“, който няма милиони за скъпи трансфери.

Вместо скъпа селекция той изгражда перфектно смазана колективна машина, съчетавайки желязната италианска тактическа дисциплина с непримиримия дух на чужденците. Ключови фигури в този състав стават германският стълб Ханс-Петер Бригел, известен като „Германския танк“, и ексцентричният датски нападател Пребен Елкер. Години по-късно Елкер ще сподели, че в съблекалнята им не е имало никакъв егоизъм, защото Освалдо ги е научил да бъдат едно истинско семейство. Когато излизали на терена, те се борели докрай един за друг и вярвали безрезервно в думите на своя треньор.

Почина авторът на първия квадрупъл-дабъл в историята на баскетбола

Историческият триумф се запечатва на 12 май 1985 г., когато след равенство 1:1 срещу „Аталанта“ Верона официално печели първото и единствено Скудето в своята история. Това събитие остава в аналите като абсолютен триумф на колектива над парите и на стратегията над индивидуалния блясък, пренаписвайки досегашната йерархия. В Италия описват футболния стил на Баньоли с фразата „калчо пане е саламе“, което означава прост, чист и питателен футбол, напълно лишен от излишна претенциозност. Великият тактик не вярва в сложните философски теории, а залага изцяло на практичността и максималната ефективност.

Неговата стратегия се базира на желязна защита, която умее да страда, и светкавична, убиваща контраатака, при която преливането в предни позиции става за броени секунди. Под негово ръководство ексцентричният вратар Клаудио Гарела, известен със спасяванията си с крака, корем и дори с лице, делает най-добрия сезон в живота си. Баньоли притежава и рядката психологическа дарба да вдъхва огромна увереност на играчи, които вече са били отписани от големите клубове. Футболисти като Джузепе Галдеризи и Пиетро Фана преоткриват себе си под негово ръководство и се превръщат в истински шампиони.

След девет незабравими и успешни години във Верона, италианският специалист решава да поеме ново предизвикателство начело на тима на „Дженоа“. Неговата треньорска магия проработва бързо и там, като през 1991 година той извежда „грифоните“ до историческото четвърто място в крайното класиране на Серия А. Последва и легендарен поход в турнира за Купата на УЕФА, където под негово ръководство „Дженоа“ показва невероятен характер. Те стават първият италиански отбор в историята, победил „Ливърпул“ на неговия култов стадион „Анфийлд“ с резултат 2:1.

След успехите с генуезците Баньоли застава начело на гранда „Интер“ Милано, с който завършва на престижното второ място в първенството през 1993 година. Блясъкът, медийният натиск и вътрешните интриги на големите клубове обаче никога не са били по вкуса на скромния наставник. По поради тази причина през 1994 година той взема категоричното решение да се оттегли окончателно от футбола тихо, спокойно и достойно. Той избира да напусне голямата сцена точно по същия начин, по който бе живял и работил в нея през всичките тези десетилетия.

Освалдо Баньоли никога не повиши тон пред медиите, никога не се оплака публично от съдиите и нито веднъж не си приписа личните заслуги за големите успехи. Когато през 2018 година Хелас Верона го обяви за свой почетен президент доживот, той просто благодари и скромно отбеляза, че само си е вършел работата. Той остава вечен символ на една романтична ера, в която футболът принадлежеше на феновете, а Давид можеше да победи Голиат с ум, чест и много сърце. Днес този велик джентълмен затвори очи за последен път, но неговото футболно наследство ще живее вечно.