МВнР с червена линия след Киев: Нито нова военна помощ, нито скрити ангажименти за България

Приетата в Киев съвместна декларация не обвързва България с предоставяне на нова военна или финансова помощ за Украйна и не означава присъединяване на страната към допълнителни инициативи на т.нар. Коалиция на желаещите. Това заявиха от Министерството на външните работи след участието на външния министър Велислава Петрова в неформалния Съмит Украйна - Югоизточна Европа.

От ведомството подчертават, че по време на форума българският първи дипломат не е поемал нови ангажименти от името на страната. Петрова е присъствала в Киев по покана на украинския президент Володимир Зеленски, първоначално отправена към министър-председателя Румен Радев.

В рамките на срещата представителите на участващите държави са приели съвместна декларация, съдържаща позиции в подкрепа на Украйна и нейната сигурност. Според МВнР обаче документът има политически, а не юридически задължителен характер.

Той не представлява международен договор, не поражда автоматично финансови задължения и не може сам по себе си да промени решенията на българското правителство за степента на подкрепа, която страната предоставя на Киев.

От министерството уточняват, че декларацията съдържа традиционни формулировки, използвани и в други документи от срещи между Украйна и държавите от Югоизточна Европа. Приемането ѝ не означава, че всяка страна поема еднакви ангажименти или се присъединява към всички инициативи, споменати в текста.

Радев за Коалицията на желаещите: В Париж бяхме за Макрон, не за неформални срещи

Във форума в Киев са участвали както държави членки на Европейския съюз и НАТО, така и страни извън двата съюза. Сред участниците е имало и държави, които не членуват в Коалицията на желаещите и не са заявявали готовност да предоставят военни сили или допълнителни гаранции за сигурност.

Този факт е важен, тъй като показва, че участието в срещата не може да бъде тълкувано като автоматично присъединяване към неформалния формат. От МВнР подчертават, че всяка държава самостоятелно определя каква роля е готова да поеме.

Коалицията на желаещите представлява неформален механизъм за политически консултации между държави, които обсъждат възможни гаранции за сигурността на Украйна след евентуално мирно споразумение с Русия.

Форматът няма собствена институционална структура, общ договор или механизъм, който да задължава участниците да предоставят военна, финансова или друга помощ. Всяко конкретно решение остава в компетентността на националните правителства и парламенти.

Затова и споменаването на Коалицията на желаещите в политическа декларация не променя автоматично българската позиция. За възникването на реален ангажимент би било необходимо отделно решение на компетентните държавни институции.

Българската позиция остава непроменена

От външното министерство са категорични, че кабинетът не променя заявената си линия по отношение на войната в Украйна. България не разполага с възможност да предоставя допълнителна военна или финансова помощ по двустранен път.

Страната продължава да изпълнява ангажиментите, произтичащи от членството ѝ в Европейския съюз и НАТО, но не планира самостоятелно увеличаване на подкрепата извън вече договорените общи решения.

Радев отсече от Париж: България няма да дава нова военна и финансова помощ на Украйна

Това уточнение съответства на позицията, изложена от премиера Румен Радев след разговорите му във Франция. Тогава той заяви, че България няма да участва в неформални формати, които предполагат нови доставки на оръжие, допълнително финансиране или ангажименти извън рамките на ЕС и НАТО.

Според кабинета въпросите за колективната сигурност на страната трябва да бъдат обсъждани и решавани в официалните съюзнически структури, в които България има договорни права, задължения и механизми за участие във вземането на решения.

Неформалният характер на Коалицията на желаещите е сред основните аргументи на правителството да запази дистанция от инициативата. София не отхвърля разговорите за бъдещата сигурност на Украйна, но не приема те да водят до автоматични национални ангажименти.

Фокусът се премества към енергетиката и икономиката

Вместо с нова двустранна военна помощ България възнамерява да развива отношенията си с Украйна в области, в които може да допринесе без допълнително натоварване на държавния бюджет и отбранителните способности.

Сред основните направления са енергетиката, икономическото сътрудничество, търговията и възстановяването на украинската инфраструктура. Според МВнР именно в тези сфери страната разполага с възможности да предложи практически решения.

Особено внимание е отделено на енергийната сигурност на Украйна и подготовката за предстоящия зимен сезон. Продължаващите удари срещу енергийната инфраструктура създават рискове за електроснабдяването, отоплението и работата на ключови обществени системи.

България може да участва чрез сътрудничество между енергийни компании, доставки на оборудване, експертна помощ и развитие на регионални проекти. Конкретните инициативи обаче трябва да бъдат допълнително договорени и да преминат през необходимите национални процедури.

ЕС и Украйна вдигат дронова армада: Ще произвеждат по 20 млн. машини годишно

От МВнР поставят посещението на Велислава Петрова в контекста на продължаващия диалог между премиера Румен Радев и украинския президент Володимир Зеленски. Разговорите между двете страни са насочени към намиране на области за сътрудничество, които съответстват на възможностите и интересите на България.

Така София се опитва да поддържа политическия диалог с Киев, без да отстъпва от отказа за нова двустранна военна и финансова помощ. Подкрепата се пренасочва към икономически и енергийни проекти, които могат да имат дългосрочен ефект.

Политически документ, но без автоматична сила

Уточнението на външното министерство идва след появили се интерпретации, че присъствието на българския министър в Киев и приемането на общата декларация могат да означават промяна в курса на кабинета.

Позицията на ведомството е, че подобен извод не отговаря на характера на срещата и на документа. Декларацията изразява общи политически позиции, но не замества националните решения и не въвежда задължения без изричното съгласие на съответната държава.

Липсата на правна обвързваща сила не означава, че документът няма политическо значение. Той показва продължаването на диалога и общата подкрепа за дипломатическите усилия, но оставя на всяко правителство свободата да определи конкретните си действия.

За България границата остава ясно очертана - страната ще изпълнява задълженията си като член на ЕС и НАТО, ще разговаря с Украйна и ще развива енергийното и икономическото партньорство, но няма да поема нова двустранна военна или финансова тежест.

След позицията на МВнР приемането на декларацията от Киев не може да бъде представяно като скрито присъединяване към Коалицията на желаещите. За всяка евентуална промяна в българското участие ще бъде необходимо отделно и официално държавно решение.