Морето върна съкровище след 404 години: Извадиха 10-килограмово сребърно кюлче

Повече от четири века след едно от най-прочутите корабокрушения в историята морето край Флорида отново разкри част от изгубеното съкровище на Испанската империя. Водолази извадиха сребърно кюлче с тегло около 10,2 килограма от останките на галеона „Нуестра Сеньора де Аточа“, потънал по време на ураган през 1622 г.

Находката е първото сребърно кюлче, открито от екипа на това място от 1999 г. насам, съобщава Fox News. Артефактът е намерен на около 15 метра дълбочина край Кий Уест от водолази, работещи на борда на спасителния кораб DARE.

Операцията е ръководена от капитан Дрейк Никълъс. Екипажът попаднал на кюлчето, след като металотърсачът отчел необичайно силен сигнал под натрупаните пластове пясък и морски седименти.

Водолазите започнали внимателно да разчистват зоната с въздушен подемник. Устройството изсмуква пясъка и утайките, без да се налага предметът да бъде изваждан насилствено и без риск ценният артефакт да бъде повреден.

Първоначално под морското дъно се появила само малка част от силно обрасъл предмет. С напредването на работата продълговатата му форма започнала да се очертава и станало ясно, че водолазите са попаднали на масивно сребърно кюлче.

„Когато все по-голяма част от обекта се показа, разбрахме, че пред нас има сребърно кюлче“, разказва пред Fox News Шон Браун, който отговаря за връзките с инвеститорите в Mel Fisher's Shipwreck Expeditions.

След престоя си от над 400 години под водата металът е покрит с дебел слой морски организми и минерални натрупвания. Въпреки това самото кюлче е запазено в изненадващо добро състояние и вече е предадено за продължителна консервация.

Специалистите ще отстранят внимателно отложенията и ще стабилизират повърхността, за да не започне бързо разрушаване след изваждането от солената вода. Подобни процеси могат да продължат месеци, тъй като внезапната промяна на средата представлява риск за всеки подводен артефакт.

Един от най-интересните белези върху находката е малка вдлъбнатина в горната част. Според експертите там среброто е било проверено за чистота, преди кюлчето да бъде вписано в товара и качено на галеона през 1622 г.

Златната треска стигна опасна точка: Защо масовото купуване вече е тревожен сигнал

Предварителната оценка е, че новооткритият артефакт може да струва между 50 000 и 100 000 долара. Стойността не зависи единствено от теглото и цената на среброто, а преди всичко от доказания му произход и връзката с едно от най-известните корабокрушения в света.

За колекционерите всяка маркировка, номер, печат или знак за проверка може значително да увеличи цената. След почистването експертите ще търсят именно такива следи, чрез които кюлчето може да бъде сравнено с оригиналния корабен манифест.

Галеонът, натоварен с богатствата на Новия свят

„Нуестра Сеньора де Аточа“ е тежко въоръжен испански галеон, построен в Хавана и използван като задна охрана на търговския конвой. Корабът плавал в края на флотилията, за да я защитава при евентуално нападение от пирати или вражески военни съдове.

На борда били натоварени огромни количества сребро, злато, изумруди, мед, тютюн и други стоки от испанските колонии в Централна и Южна Америка. Част от богатствата били предназначени за испанската корона, а останалите принадлежали на търговци и влиятелни частни лица.

През септември 1622 г. конвой от 28 кораба отплавал от Хавана към Испания. Само два дни по-късно флотилията попаднала в мощен ураган във Флоридския проток.

„Аточа“ и още няколко плавателни съда били разбити в рифовете и потънали край Флорида Кийс. Ударите на вълните разпръснали корпуса, товара и личните вещи на пътниците и екипажа по огромна площ.

Испанските власти организирали спасителни експедиции, но не успели да локализират главната част от останките на „Аточа“. Мястото постепенно било покрито с пясък и потънало в забрава за повече от три века.

16 години търсене до откриването на съкровището

Американският търсач на съкровища Мел Фишър започнал системно издирване на галеона през 1969 г. Експедицията продължила повече от 16 години и преминала през финансови затруднения, съдебни битки и тежки лични трагедии.

През 1973 г. екипът открил сребърни кюлчета, чиито номера съвпадали с данните от манифеста на кораба. Две години по-късно били намерени оръдия с маркировки, доказващи, че изследователите са попаднали на следите на „Аточа“.

Решаващият пробив дошъл през юли 1985 г., когато водолазите достигнали до т.нар. главна жила на съкровището. От морското дъно били извадени огромни количества сребърни кюлчета и монети, златни предмети и изумруди.

Откритието превърнало „Аточа“ в символ на модерните подводни експедиции. То доказало, че разпръснатият от бурите товар може да бъде проследен чрез архивни документи, металотърсачи, магнитометри и продължителна археологическа работа.

Оттогава екипите, свързани с Мел Фишър, продължават да изследват останките на „Аточа“ и на потъналия в същия ураган кораб „Санта Маргарита“.

Баща загина като герой в морето, опитвайки се да спаси децата си

През годините водолазите са извадили стотици сребърни кюлчета, златни и сребърни монети, колумбийски изумруди, оръжия, ключове, керамични съдове и навигационни инструменти.

Новото кюлче обаче е особено важно, защото е първата находка от този вид от близо три десетилетия. За екипа това е доказателство, че под пясъците все още се намират големи и ценни части от товара.

Историческите описания сочат, че на местата на „Аточа“ и „Санта Маргарита“ могат да остават стотици сребърни кюлчета, хиляди монети, изумруди и други предмети. Морските течения и ураганите непрекъснато променят дъното, като могат да разкриват нови участъци или отново да ги погребват под пясъка.

Само няколко седмици преди откриването на кюлчето екипът намерил три сребърни монети в рамките на един ден. Подобни по-малки находки помагат на специалистите да проследяват посоката, в която се е разпръснал товарът.

„Всяко изваждане добавя още една част към историята и помага на експедицията да се насочи към следващите открития“, обяснява Шон Браун.

Според него стойността на кюлчето е впечатляваща, но неговото историческо значение е далеч по-голямо. Артефактът е пряко свидетелство за търговските маршрути, богатствата и икономическата мощ на Испанската империя през XVII век.

Находката показва и че едно от най-прочутите търсения на съкровища в историята все още не е приключило. Повече от 40 години след откриването на главната част от товара морето продължава да връща парчета от изгубения галеон.

След завършването на консервацията кюлчето ще бъде подробно документирано, измерено и изследвано. Именно тогава могат да се появят допълнителни маркировки, които да разкрият къде е било отлято, кой го е изпратил и под какъв номер е фигурирало в товара на „Аточа“.

А под водите край Флорида продължават да лежат останалите части от легендата - богатства, които ураганът е погълнал през 1622 г. и които морето освобождава едно по едно повече от четири столетия по-късно.