От Варшава през Батуми към Бургас: Руслан избра България, за да изпълни мечтата си (СНИМКИ)
Ако го видите по улиците на Бургас, никога няма да предположите през какво е минал, за да стигне до тук и как точно се е случило това.
В редакцията на Флагман пристигна жилав мъж на видима възраст около 40 години, с два златни предни зъба, облечен в хавайска тениска и шорти, който на руски език обясни, че иска да разкаже своята история пред нас. Пътешествието му започва от Варшава, преминава през Русе, Бургас, Батуми, цяла Турция и завършва обратно в Бургас. Това е един разказ за изключително изпитание - не само за тялото, но и за духа, за оцеляването в модерния свят без модерните средства.
Това е историята на 49-годишния Руслан Щъйк - украинец. През 2025 г. е решил да промени живота си и в опит да намери добра среда за семейството си е започнал приключение, което със сигурност ще запомни цял живот. Затова и го разказва.
Щъйк гледа с една неповторима усмивка и пламък в очите докато вади солидния си мобилен телефон от ръчната си чанта с единствения му багаж, за да покаже снимки от пътешествието си.
Вижте още: Пътешественик измина хиляди километри с велосипед през Европа
„Тръгнах от Варшава с велосипед с една-единствена цел - да стигна чак до Батуми в Грузия. Исках да е предизвикателство, затова потеглих без никакви пари и с една чанта дрехи - просто да видя докъде мога да стигна”, започва разказа си той. Не уточнява дали е участвал във военните действия, дали е избягал от Украйна, или е останал там през цялото време от 2022 г. насам. Това няма и значение.
От Полша през Словакия и Унгария, пристига в съседна Румъния. Без карта. Преминава през високите и стръмни склонове на Карпатите и се озовава на границата с България - на „Дунав мост”. Прекосява го и влиза в Русе - град, който ще запомни с красивите му гледки и старинни улици. Там прекарва няколко дни в обиколки както на Малката Виена, така и на околията. Особено впечатлен остава от манастирите в скалите. Велосипедът му обаче се поврежда и това го забавя няколко дни. Тъй като е тръгнал без пари, спасява го единствено харизмата му - няколко приятни разговора с местните хора се превръщат в дружба и така от приказка на приказка българин решава да плати сравнително евтиния ремонт.
И Щъйк отпътува за Варна. Крайната идеят е да премине по крайбрежието на България, да се прехвърли в Турция, прекосявайки най-големия град в Европа Истанбул, след това цяла Анадола по южния бряг на Черно море и да достигне до Грузия по суша. Но и в морската ни столица го сполетява нещастие. При нелеп инцидент с велосипеда чупи ключица. Тъй като няма как да се настани в хотел, след посещение в болница, решава да прекара следващите 10 дни в почивка. В изоставен хангар на 10 километра от Аксаково. Всеки ден върви пеша до града, за храна и вода. Местен нашенец го вижда и няколко пъти го кара с колата за по-лесно.
Заради счупената ключица обаче Щъйк се отказва от грандиозния си план за сухопътно пътешествие до Батуми. И потегля за Бургас, тъй като разбира, че именно от тук тръгва ферибота за Грузия - решение, което ще се окаже съдбовно за бъдещето му. Понякога върви пеш, понякога кара велосипед. Преминава обаче през с. Здравец, община Аврен и там случайно попада на Националния фестивал на мамалигата и характерни ястия. Остава изключително впечатлен от българската култура.
Стадион Черноморец от години тъне в разруха и очаква своето спасение
Бавно, но славно все пак пристига в Бургас. И остава да спи 1 седмица в руините на стадион Черноморец. Заради ведрия му характер успява да се запознае и с бургазлии. Един от тях му намира временна работа. Целта е с честен труд да събере достатъчно средства, за да си закупи билет до Батуми. С ферибота пристига в грузинския град и тук отново съдбата го удря. Бива обран на улицата от наркомани, които го оставят буквално с документи и чанта, пълна с дрехи и сувенири от пътешествието му. Тук се заражда идеята да използва тези сувенири и да сътвори уникално облекло, с което да впечатлява още повече по пътя си.
Но пътят не е никак лек. Така и така е обран, решава, че и Батуми не е неговото място, но се сеща за престоя си в България и конкретно Бургас. И решава да се върне.
Върви пеш до първия главен път и с вдигнат палец застава да чака някой да го вземе на автостоп. Сменяйки няколко коли, извървявайки няколко стотин километра пеша и рискувайки всичко той пристига обратно в Бургас. За да стигнем до момента, в който дойде в редакцията на Флагман, за да разкаже тази история.
Споделя, че иска да отвори център за деца с увреждания - за рехабилитация. Такъв е и по професия. Снимките, които ви показваме днес, са само малка част от спомените, запечатани от обектива на Щъйк по дългия му път между Варшава, Батуми и Бургас. Може би в близкото бъдеще ще можем да ги видим в пълнота в негова изложба. Защото след цялото пътешествие, след хилядите километри с велосипед и пеша, след травмите и ударите, които живота му нанася, той осъзнава своята истина - от Варшава до Батуми, най-доброто място е Бургас.