Фармацевти към депутатите: Без устойчиви аптеки няма достъпно здравеопазване

Без работеща и устойчива аптечна мрежа обещанията за достъпно здравеопазване остават само на хартия. С това предупреждение Инициативният комитет на магистър-фармацевтите се обърна към народните представители в деня на второто четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

От организацията призовават депутатите да използват последната възможност за корекции и да отстранят един от най-сериозните пропуски в предложения финансов план - липсата на ясна визия, конкретни мерки и устойчиво финансиране за аптеките като част от здравната система.

Според магистър-фармацевтите за поредна година аптечната мрежа практически отсъства от здравната политика, въпреки че именно аптеките осигуряват ежедневния и най-близък до пациента достъп до лекарства, професионална консултация и проследяване на назначената терапия.

Фармацевтите посочват, че държавата непрекъснато възлага на аптеките допълнителни обществени, административни и контролни функции. В същото време в бюджета на НЗОК не са предвидени достатъчно механизми, които да гарантират икономическата устойчивост на обектите и качеството на предоставяната фармацевтична грижа.

Бюджетът влиза в решителна фаза с милиарди нов дълг и растящи разходи

Основното опасение е, че при продължаващото неглижиране на сектора достъпът до лекарства ще става все по-труден, особено в малките населени места. Там аптеката често е единственото постоянно действащо здравно звено, до което възрастните хора и хронично болните могат да достигнат без продължително пътуване.

Закриването или икономическото отслабване на такива аптеки не е просто проблем на частен бизнес. То означава, че пациентите трябва да пътуват до друг град, за да получат предписаното им лекарство, да проверят начина на прием или да потърсят съвет при нежелана реакция.

От Инициативния комитет подчертават, че въпросът вече не се поставя единствено от професионалната общност. Пациентска организация също е внесла официално становище в защита на аптеките и развитието на фармацевтичната грижа.

Според фармацевтите тази подкрепа показва, че темата не може да бъде определяна като корпоративно искане на един професионален сектор. Стабилността на аптечната мрежа е пряко свързана с правото на пациентите да получават навреме назначената терапия.

Особено зависими от тази система са хората с хронични заболявания, пациентите на продължително лечение, възрастните граждани и живеещите в отдалечени райони. За тях прекъсването на терапията или липсата на професионална консултация може да доведе до влошаване на състоянието и необходимост от болнично лечение.

Точно затова от ИКМФ настояват фармацевтичната грижа да не бъде разглеждана само като разход в бюджета. Според организацията добре организираната работа на аптеките може да намали грешките при приема на лекарства, да подобри придържането към терапията и да предотврати част от усложненията, които впоследствие водят до скъпо болнично лечение.

Фармацевтът не изпълнява единствено търговска функция. Той проверява рецептата, разяснява начина на прием, предупреждава за възможни взаимодействия между лекарствата и насочва пациента към лекар, когато забележи риск или проблем.

Тази дейност обаче рядко намира самостоятелно отражение в механизмите за финансиране. Аптеките поемат разходите за персонал, специализиран софтуер, електронни системи, съхранение на медикаментите, контролирана температура и изпълнение на непрекъснато нарастващи регулаторни изисквания.

В същото време част от лекарствата, заплащани напълно или частично от НЗОК, се отпускат при ограничена или недостатъчна икономическа компенсация за аптеката. Това поставя особено малките самостоятелни обекти в затруднено положение.

По-големите аптечни вериги могат да компенсират част от разходите чрез мащаба на дейността си, но подобна възможност често липсва в малките градове и селата. Там един обект трябва да поддържа наличности и квалифициран персонал при значително по-малък брой пациенти.

От Инициативния комитет призовават депутатите да подкрепят предложенията, които признават аптеките като неразделна част от здравната система. Искането е да бъдат създадени условия не само за физическото запазване на аптечната мрежа, но и за развитие на същинската фармацевтична грижа.

Председателят на ИКМФ Аделина Любенова определи гласуването като тест за отношението на държавата както към аптеките, така и към пациентите.

„Не може непрекъснато да се говори за достъпно здравеопазване, а в същото време аптеките да отсъстват от бюджета като здравни заведения. Фармацевтичната грижа не е разход - тя е инвестиция в по-добро лечение, по-малко хоспитализации и по-високо качество на живот“, заяви Любенова.

По думите ѝ подкрепата от пациентските организации е доказателство, че обществото разбира пряката връзка между устойчивата аптечна мрежа и достъпа до лечение. Очакването е Народното събрание също да покаже това чрез конкретни решения, а не само чрез декларации.

Основният спор е дали бюджетът на НЗОК ще продължи да разглежда аптеките предимно като крайна точка за отпускане на медикаменти, или ще признае професионалната работа на магистър-фармацевтите като част от лечението на пациента.

Без подобна промяна държавата рискува да възлага все повече задължения на аптечната мрежа, без да осигурява ресурс за изпълнението им. В дългосрочен план това би могло да доведе до още по-силна концентрация на аптеки в големите градове и до задълбочаване на неравенствата в достъпа до лекарства.

Фармацевтите настояват, че решението не може да бъде отлагано за поредната бюджетна процедура. За пациент без достъпна аптека наличието на изписана рецепта не е достатъчно. Лечението започва едва когато лекарството бъде получено навреме, правилно съхранено и прието след компетентна консултация.

Затова призивът към депутатите е ясен - ако държавата действително иска достъпно здравеопазване, трябва да включи аптеките и фармацевтичната грижа в неговото финансиране, планиране и развитие.