21-вият пакет санкции срещу Русия отново блокиран, България не е сред пречките
Европейският съюз не успя за трети пореден ден да постигне единодушие за 21-вия пакет санкции срещу Русия, след като нерешени спорове с Австрия и Гърция отложиха общото решение до 22 юли. България вече не е сред държавите, които задържат приемането на мерките, тъй като част от поставените от София условия бяха приети в хода на преговорите. Посланиците на страните членки се договориха действащият таван върху цената на руския петрол от 44,10 долара за барел да остане в сила до 23 юли, докато дипломатическите разговори продължават.
Един от основните нерешени въпроси е свързан с австрийската Райфайзен Банк и активите на финансовата институция в Русия. Виена настоява банката да получи компенсация за имущество на стойност 2,44 млрд. евро, което според австрийската страна е било незаконно отчуждено от руските власти. Предложението предвижда продажба на замразени руски активи в Австрия за около 2,1 млрд. евро. Те принадлежат на дружество, контролирано от руския бизнесмен Олег Дерипаска, който е сред санкционираните от ЕС лица.
Поддръжниците на австрийското предложение настояват част от възстановените средства да бъде насочена към фонд за възстановяването на Украйна. Виена защитава и позицията, че подобен механизъм ще изпрати сигнал към Москва, че отнемането на активи на европейски компании няма да остане без финансови последици. Част от европейските представители запазват резерви към схемата, тъй като тя засяга замразено руско имущество и създава правни въпроси за начина, по който то ще бъде продадено и разпределено.
България извади патриарх Кирил и Вагит Алекперов от проекта за новите санкции на ЕС
Втората сериозна пречка идва от Гърция, която възразява срещу част от ограниченията върху търговията и транспортирането на руски втечнен природен газ. Атина поставя въпроси за отражението на мерките върху гръцките корабни компании и морския транспорт. Забраната за руския втечнен газ беше договорена през октомври 2025 г., но детайлите около нейното прилагане продължават да разделят държавите членки. За приемането на санкционния пакет е необходимо съгласието на всички 27 страни в ЕС.
Проектът за 21-вия пакет вече претърпя няколко промени. От първоначалния вариант отпадна предложението за пълна забрана на вноса на руска риба. Облекчени бяха и част от ограниченията за издаване на визи на бивши руски военнослужещи. Въпреки направените отстъпки пакетът остава сред най-мащабните подготвяни досега и включва добавянето на около 250 лица и организации към европейските санкционни списъци.
Предвиждат се и нови ограничения срещу руски банки, мрежи за разплащане с криптовалути, предприятия от военно-промишления сектор и компании, свързани с производството на дронове. Под санкции трябва да попаднат още плавателни съдове, участващи в превоза на руски петрол и в заобикалянето на действащите ограничения. ЕС цели да ограничи приходите на Москва от износа на енергийни суровини, без да предизвика рязък недостиг и ценови сътресения на международните пазари.
България обяви, че няма да налага вето на 21-вия пакет санкции срещу Русия
България първоначално постави резерви срещу включването в санкционния списък на руския патриарх Кирил и бившия ръководител на „Лукойл“ Вагит Алекперов. София поиска изключването и на руския бизнесмен Искандер Махмудов, свързан с обединение, което доставя резервни части за мотрисите на софийското метро. Министерството на външните работи съобщи, че аргументите на страната са били приети от Европейската комисия и председателството на Съвета на ЕС.
Правителството защити позицията, че ограниченията трябва да нанасят реален икономически натиск върху Русия, без да създават преки рискове за българската енергетика и транспорт. Възражението срещу санкционирането на Алекперов беше свързано с дейността на дружествата от групата „Лукойл“ в България и с възможните последици за рафинерията край Бургас. След приемането на тези условия София не блокира целия пакет, а окончателното решение остава зависимо от преодоляването на споровете с Австрия и Гърция.