Лекари и сестри на протест: Къде потъват парите за здравеопазването?

Лекари, медицински сестри, рехабилитатори и други специалисти по здравни грижи излязоха на протест с настояване Бюджет 2026 да осигури реално увеличение на възнагражденията в държавните и общинските болници. Недоволството започна от столичната УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, а организаторите предупредиха, че напрежението в системата продължава да расте.

Медиците заявиха, че по-високият бюджет на Националната здравноосигурителна каса не гарантира автоматично повече средства за хората, които ежедневно лекуват пациентите. В проекта за 2026 г. разходите и трансферите на НЗОК достигат 5,256 млрд. евро, което е с 412,3 млн. евро повече спрямо предходната година, съобщава бТВ.

Според Националния синдикат „Защита“, който организира протеста, в проекта няма средства, насочени конкретно към увеличение на основните заплати. Представителите на организацията твърдят, че за трета поредна година не е планиран ясен механизъм за ръст на възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения.

Младите лекари отново излязоха на протест с искане за справедливи заплати и условия за развитие

Сред участниците в демонстрацията беше доц. Стойка Радева, началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в ИСУЛ. Тя има близо 40 години професионален опит, но заяви, че възнаграждението ѝ не е увеличавано през последните три или четири години.

По думите ѝ заплатата не отговаря на отговорността, опита и квалификацията, които изисква ръководството на клиника. Тя посочи, че работи на две или три места, както правят и други медицински специалисти, за да осигурят достатъчен доход.

Медиците предупредиха, че подобен модел изтощава персонала и поставя под риск устойчивостта на здравната система. Когато един лекар, медицинска сестра или рехабилитатор трябва да работи в няколко лечебни заведения, времето за почивка намалява, а натрупаната умора се превръща в част от ежедневието.

Според протестиращите проблемът не се свежда само до размера на заплатата. Ниските възнаграждения затрудняват привличането на млади кадри, а утвърдените специалисти търсят допълнителна работа или напускат системата.

Доц. Радева посочи, че младите лекари стават все по-малко. За да продължи да функционира една клиника, тя трябва да има подготвено следващо поколение специалисти, които да натрупват опит и да поемат грижата за пациентите.

Млади лекари предупредиха, че без работа на две или три места не могат да се издържат сами

От синдикат „Защита“ заявиха, че увеличението на бюджета на НЗОК трябва да бъде свързано с конкретен ангажимент към хората, които работят в лечебните заведения. Според организацията насочването на повече средства към медицинските дейности няма да реши проблема със заплатите, ако директорите на болниците не са задължени да отделят част от приходите за персонала.

Синдикалният лидер Красимир Митов заяви, че протестиращите срещат разбиране от част от опозиционните партии, но очакват ясна реакция от управляващото мнозинство. Според него политическата подкрепа няма стойност, ако не доведе до промени между първото и второто четене на бюджета.

От Министерството на здравеопазването обясниха, че действащите правила не позволяват чрез бюджета на ведомството или на НЗОК да бъде определено целево увеличение на заплатите във всички болници. Размерът на трудовите възнаграждения се определя от съответния работодател и ръководството на лечебното заведение.

В проекта за бюджета на НЗОК са предвидени повече средства за здравноосигурителни плащания към изпълнителите на медицинска помощ. Болниците ще получават ресурс за извършените дейности, но разпределението му между заплати, лекарства, консумативи, поддръжка и други разходи остава отговорност на техните ръководства.

Тъкмо този модел предизвиква недоволството на протестиращите. Според тях увеличеният бюджет на Касата не означава задължително повишаване на основните заплати. Едно лечебно заведение е способно да насочи допълнителните приходи към натрупани задължения, външни услуги, ремонти, доставки или други текущи разходи.

Лекари и студенти поискаха минимални възнаграждения, които да ги задържат в България

От НЗОК посочиха, че Народното събрание предстои да разгледа законодателни промени, чрез които директорите на болници да бъдат задължени да поддържат минимален праг на възнагражденията. Подобна мярка трябва да свърже договорите с Касата с изисквания към заплащането на медицинския персонал.

Окончателното съдържание на правилата тепърва ще бъде решено от депутатите. Не е ясно какъв ще бъде минималният праг, кои категории служители ще обхване и как ще се процедира при лечебни заведения с тежко финансово състояние.

Протестиращите настояват решенията да не бъдат оставяни единствено в ръцете на болничните директори. Според тях досегашният модел не осигурява равнопоставено заплащане и допуска огромни разлики между лечебни заведения, отделения и специалисти с близка квалификация.

Разговорите за нов колективен трудов договор също не са довели до желания резултат. От синдиката твърдят, че част от директорите отказват увеличение на основните възнаграждения, а липсата на споразумение задълбочава социалното напрежение.

Исканията за по-високи заплати не започват с настоящия протест. През 2025 г. млади лекари и студенти по медицина организираха поредица от демонстрации с настояване за минимално възнаграждение, обвързано със средната заплата за страната, прозрачна система за специализация и по-добри условия за професионално развитие.

Част от лечебните заведения предприеха собствени стъпки. Болниците от групата „Булфарма“, сред които е и УМБАЛ „Бургасмед“, обявиха увеличение с 50% на основните възнаграждения на лекарите специализанти. Решението показа, че отделни работодатели са готови да променят заплащането, но не създаде общ стандарт за цялата система.

Бургасмед и останалите болници от Булфарма увеличиха с 50% заплатите на специализантите

Медиците в ИСУЛ настояват Бюджет 2026 да постави труда им сред основните приоритети. Те не приемат увеличението на общия финансов ресурс като достатъчен отговор, докато няма гаранция каква част ще достигне до хората в отделенията, операционните зали, лабораториите и кабинетите.

След приемането на бюджетните закони на първо четене спорът се пренася към парламентарните комисии и окончателното гласуване. Протестиращите очакват управляващите да предложат механизъм, който да осигури минимални възнаграждения и да ограничи възможността допълнителният ресурс да бъде разходван без ефект върху доходите на персонала.

Посланието на медиците е ясно - здравната система не се крепи единствено върху по-голям бюджет. Тя зависи от лекарите, медицинските сестри, рехабилитаторите, лаборантите и останалите специалисти, които искат трудът им да получи справедливо финансово признание.