Само с поскъпването на цигарите съм напълно съгласен

Наскоро се върнах от Полша. В Краков снимах витрината на един съвсем обикновен павилион до автобусна спирка. Нищо необичайно – освен цените на цигарите. Средната цена на кутия беше около 24 злоти. При курс от приблизително четири злоти за едно евро това означава, че 20 цигари струват около 6 евро.

Не е малко. И точно така трябва да бъде.

В лавината от поскъпвания, която тази година заля България, има само едно увеличение, което подкрепям без никакви колебания – това на цигарите.

За няколкото дни, които прекарах в Полша, почти не видях пушещи хора. Още по-малко – фасове по улиците. А именно това е една от най-дразнещите гледки в българските градове – тротоари, детски площадки, паркове и спирки, превърнати в огромен пепелник.

Ето защо намерението на правителството да повиши акциза върху тютюневите изделия през следващата година е правилна политика. Ако зависеше от мен, бих изготвил дългосрочен график за ежегодно увеличение на акциза. Не шоково, а последователно и предвидимо.

Причината е проста. Забраните рядко постигат желания ефект. Наказанията също. Историята многократно е доказвала, че забраненият плод става още по-желан. Неслучайно тази древна истина присъства още в библейския разказ за човешката природа.

Цената обаче е различен инструмент. Тя не забранява избора, а го прави по-скъп. Именно затова може постепенно да промени навиците. Вероятно днешните заклети пушачи трудно ще се откажат. Но младите хора, които още не са посегнали към първата цигара, ще имат още една сериозна причина да не започват.

Освен здравния ефект има и чисто финансов аргумент. По-високият акциз носи повече приходи в държавната хазна – средства, които могат да бъдат насочени към здравеопазване, превенция и други обществени политики.

В този смисъл това е една от малкото мерки на сегашното управление, които заслужават категорична подкрепа.

За съжаление, дотук добрите новини сякаш свършват. „Прогресивна България“ започва своето управление предпазливо, почти колебливо. А политическият опит показва, че големите реформи се правят в първите 15 месеца на един мандат. След това неизбежно започват компромисите, предизборните сметки и страхът от непопулярни решения.

Затова времето за смели действия е именно сега. Дано хората на Радев го разбират. Най-вече самият той.