Столичанка: Направих забележка за опасен ротвайлер, а собственикът ме преби
Жена е пребита и с наранявания по тялото, защото прави забележка на хора, чийто ротвайлер се е освободил от повода си, предаде НОВА. В сутрешния блок на медията потърпевшата сподели как е била пребита и разочарованието си от институции.
Хронологията, според разказа й
В късните часове на събота тя се прибира към вкъщи, когато в двора на блока си вижда да лае отвързаното куче, което по думите й е агресивно. И тъй като не познава лично собствениците на животното решава да подаде сигнал на телефон 112. Успява да се прибере безопасно в дома си, споделя, че кучето подгонило други улични кучета.
Когато на следващия ден вижда собствениците на ротвайлера, решава да им обясни снощната ситуация и им казва, че е подала сигнал. По думите й тонът й бил спокоен и моли да вземат мерки срещу отвързването на кучето. Не получава разбиране, напротив - обиди и заплахи. След като решава малко по-късно да снима оградата на съседите и дупката, през която излиза кучето им, съседът й - мъж, започва да я удря с пръчка. "Той ме нападна, аз бях в гръб, обърнах се, опитах се да се придвижа до сградата, където има камери и се надявах да снимат. Той ме плюеше, беше страшна гледка. Жена му стоеше отстрани и накрая каза "айде стига й толкова", сподели потърпевшата.
След побоя тя успява да се прибере и да подаде отново сигнал на 112 вече за побой, но по думите й полицията идва след 50 минути, когато всичко е приключило. Жената се оплака и от отношението на единия полицай. В отговор до НОВА от СДВР съобщиха, че патрулът е изпратен след 3 минути. Потърпевшата твърди, че това не е така. Жената си извади медицинско свидетелство и каза, че ще си търси правата.
Цялата история чуйте във видеото.
Подробности за кървавия ужас: Защо яростен булдог нападна собственичка на йорки
Отраснало в двора, където е свикнало да наднича през оградата в чуждото и да захранва, каквото си хареса. Свило бохчата и се натресло в града. Сега, пак се рови в личния живот на гражданите, обаче и окото му в чуждите паркоместа.
Селяндурът и да изпълзи от селото, селянията от него никога.
Навсякъде кучкари, миризливи и нахални. Опикани стълбища и асансьори, лаене по всяко време.
За това, и за урок на следващия малоумник, е важно първо, веднага да занесе медицинското свидетелство в районна прокуратура и да подаде жалба за причинена телесна повреда, защото побоят с пръчка и множеството удари обикновено се квалифицират като лека или средна телесна повреда по Наказателния кодекс. Ако телесната повреда е лека, делото се води от нея самата като частен тъжител в съда, затова е важно да поиска съдебномедицинска експертиза, а не само обикновено медицинско. Успоредно с наказателното дело може да заведе и отделен граждански иск за обезщетение за болките и страданията, които е претърпяла..... редовно се присъждат по няколко хиляди лева при подобни случаи на съседски насилия.
Собствениците на кучето също носят отговорност.... по закона стопанинът на животно отговаря за вредите, ако не го е държал под контрол, а тук кучето явно е било пускано свободно и преди инцидента.
Много е важно да съхрани всички доказателства , снимките на оградата и дупката, записите от охранителните камери на входа, ако има такива, и данните от двата сигнала до 112. Може да поиска официално от МВР справка с точния час на подаване и приемане на сигнала, за да провери твърдението за закъснението на патрула, ако наистина е бавно реагирано, това е основание за жалба до вътрешна проверка в МВР.
Хубаво е да потърси адвокат възможно най-скоро, защото сроковете за частна тъжба са кратки...
Накратко, има реални основания едновременно за наказателно преследване на съседа, гражданско обезщетение от него и евентуално от собствениците на кучето, затова не бива да оставя случая да заглъхне.
Соца вече го няма и много от селяните се премисти'а у градо, но си взе'а и селяндурските привички с тява. Таквиз дет' са свикналЕ да си лягат с кокошките, не могат без жувотни.
Правиш му забележка, кучето Ви опикава целия вход, мирише, то ти вика щийба майката и налита на бой. Бах тия странджански нерези и ямболски бекУѝ!
Както се казва в онази поговорка „Можеш да изкараш човек от селото, но не и селото от човек."
Имах приятел с питбул, ами вече не сме приятели. Това е ясна индикация, че нещо не бива, също като хората слушащи бясна чалга.
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ — общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ —
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
Петко. Р. Славейков
1875