Д-р Елена Булгар, педиатър от УМБАЛ „Бургасмед“: При алергии имунната система е като пожарна служба със счупени детектори за дим

Д-р Елена Булгар, педиатър с над  25-годишен диагностичен и клиничен опит, работи в Отделението по детски болести на УМБАЛ „Бургасмед“. Редовно осъществява прегледи и в ДКЦ „Бургасмед“, включително и по Здравна каса. Преди това д-р Булгар е била началник на Детско отделение в МБАЛ Каварна,  педиатър в Университетска болница „Александровска“ - София и в Майчин дом - Варна. Има професионален опит и в лечебни заведения във Великобритания, Ирландия и Молдова.

Д-р Булгар има специален фокус към имунологията и алергологията. Специализира в Харвардския медицинския университет по проблемите на имунологията и нови терапии при хронично възпаление, автоимунни заболявания и алергология. Освен това има завършени курсове във Великобритания, Русия, Ирландия, Сърбия и Молдова по различни медицински теми, сред които детска реанимация, спешна педиатрия, спешно лечение на животозастрашаващи сърдечносъдови състояния, диагностика, клинична проява и лечение на муковисцидоза при деца.

Бесарабска българка от Молдова, д-р Булгар говори напълно свободно английски, руски и румънски език.

- Д-р Булгар, какви вирусни заболявания доминират в момента при лежащоболните малки пациенти в Детско отделение на „Бургасмед“?

- В момента при нашите малки пациенти доминират няколко вирусни заболявания, като най- голяма активност се наблюдава при ентеровирусите и някой от респираторните вируси. Силно разпространение в този период има болестта ръка-крак-уста, която е причинена от коксаки вирус - EV-A 71 ентеровирус. Проявата му се характеризира с мехурчета по устата, дланите и стъпалата. Особено заразно е в детските градини.

Другата често срещана през лятото ентеровирусна инфекция е херпангината. Тя е характерна с поява на мехурчета по фаринкса (задната част на гърлото) и с висока температура. Засяга предимно деца на възраст между 3 и 10 години.

За сезона са типични и заболяванията, причинени от аденовируси, които засягат както дихателните пътища, така и стомашно-чревния тракт. Ротавирусите най-често се диагностицират предимно при деца до 5 години, а при бебета до 1 година  доминиращ е респираторният синцитиален вирус (RSV) - причинител на бронхиолит. Но все пак трябва да се отбележи, че този вирус е по-активен в есенно-зимния сезон.

Всяка вирусна инфекция намалява имунния отговор при децата и крие риск от усложнения, сред които бактериални пневмонии и възпаление на средното ухо. Затова винаги съветвам родителите, ако детето им има висока температура, не пие достатъчно течности или проявява необичайна сънливост, незабавно да потърсят лекарска помощ.

- Като педиатър със специализация в алергологията, какъв е сезонният пик на алергените, който най-често засягат децата през летните месеци и какво е въздействието им?

За разлика от пролетта, когато най-често причина за алергия при децата e цветният прашец (полените) от различни  растения, в началото на лятото с висок интензитет на разпространение са полените от треви като райграс, ливадна власатка, тимотейка, ежова главица, глухарче, както и тъй наречени плевели като живовляк, киселец, лапад, коприва. Сред източниците на алергени е и мухълът (спорите), който се среща на влажни места, по листа или компост. Отговорни за алергиите са и акарите, чиято активност се повишава с влагата и затоплянето. Причина за появата на алергии може да бъде ужилване от насекоми, главно пчели и оси, което се случва по-често към края на пролетта, но продължава и през лятото.

Алергия е налице, когато имунната система разпознае безвредно вещество - полени, прах, храни - като заплаха и започне защитна реакция чрез освобождаване на хистамин, което води до кихане, сърбеж, обрив, сред редица други симптоми. Тревожен факт е, че се наблюдава висок ръст на алергичните заболявания сред децата не е само у нас, но и в световен план. Съвременната медицина вече определя разпространението им като пандемично.

- Каква е по-конкретно ролята на имунитета за справяне с алергиите? Защо едни деца страдат, а други – не?

- Представете си имунната система като пожарна служба. При нормална работа пожарната реагира само на истински пожар - вирус или бактерия, докато при алергия детекторите за дим са счупени и всяка „пара“ от кухнята - полен, акари, яйце, се приема за пожар.

Нормалната роля на имунната система е да различава „свое“ от „чуждо“ и да защитава организма от истински патогени като вируси и бактерии.

- Съществува ли начин да се ограничи вредното въздействие на алергените върху детския организъм?

- Това се постига чрез мултидисциплинарен подход и изисква комбинация от избягване на алергени, укрепване на кожната бариера, медикаментозен контрол, имуномодулация и имунотерапия.

За деца с установени алергии от полени, съветът ми е стриктно да се проследява поленовия календар. През сезона на полените в дома не бива да се отварят прозорците, а да се използва климатик с HEPA филтър. След игра навън е необходимо веднага измиването на лицето и ръцете на детето, смяна на дрехите му и вземане на душ преди лягане. 

При акари трябва да се използват противоалергични калъфи за възглавници и дюшеци и да се избягват килими и тежки завеси, плюшени играчки. Нужно е поддържане на влажност на въздуха в стаята под 50%, като ако се налага се ползва дехидратор.

Когато са налице тежки хранителни алергии трябва категорично да се избягва доказаният алерген, като внимателно се четат етикетите на храните. Освен това е необходимо винаги да се носи автоинжектор с адреналин, а детето и родителите трябва да бьдат обучени от специалист как да го използват.

При алергия на детето към домашни любимци, най-добре е вкъщи да не се отглежда космат питомец. Но ако все пак има такъв, той трябва да се къпе редовно и в никакъв случай да не се допуска в спалнята.

- Имате ли специфични препоръки за предпазване на децата от алергии?

- Препоръките са в две основни направления – хранителни стратегии за изграждане на толерантност и мерки за контрол на средата за намаляване на експозицията към алергени и изграждане на толерантност.

Превенцията на алергиите при децата започва още по време на бременността. Диетата на майката трябва да бъде балансирана, с приемане на пробиотици и пребиотици. Добре е раждането да стане по естествен път, ако няма медицински показания за секцио. Кърменето до 6-месечна възраст на бебето намалява риска от екзема и ранни хранителни алергии.

По отношение на превенцията при храненето е важно ранното и редовно въвеждане в детското меню на потенциални хранителни алергени. След консултация със специалист от 4-6 месечна възраст на бебето може да се дават хранителни алергени веднъж седмично, а в периода 6-12-месечна възраст може да се приложи разнообразна диета и редовно хранене с такива алергени. При възраст 1-3 години е важно да се упражнява контрол върху екземата, ако евентуално се е появила такава, при 3-11 години редовно да се следи микробиомната експозиция – да се посещават ферми и да се отглеждат домашни любимци, да се избягва образуването на мухъл в помещението, в което се отглежда детето. Режимът при деца на възраст 12-18 години предвижда спазване на здравословен начин на живот с балансирана храна, физическа активност, регулярен контрол на теглото, психологическа подкрепа, а също обучение за спешни ситуации при висок риск за анафилаксия.

Важно е да се каже също, че независимо от превенцията, ако двамата родители имат алергии, рискът детето също да бъде алергично е до 80%, така че генетиката има решаваща роля в това отношение.