ГЕРБ иска да спре социалните мрежи за деца под 16 години

ГЕРБ-СДС внася законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 16 години. Мярката бе обявена от депутата Костадин Ангелов и веднага отваря голям обществен дебат за границата между защита на децата, родителски контрол и свободата в интернет. Според вносителите виртуалното пространство вече носи рискове, които държавата не може да остави само на семействата и платформите.

Ангелов описа социалните мрежи като опасна среда за подрастващите. По думите му интернет не е детска площадка, а място, в което едно съобщение в чат може да нарани дете по-силно от конфликт в училище. Той постави акцент върху кибертормоза, зависимостта от онлайн одобрение, натиска за постоянно присъствие и липсата на емпатия в дигиталната комуникация.

Децата влизат в социални мрежи поне по пет пъти на ден

Най-важният технически елемент в предложението е така нареченият дигитален портфейл. Това ще бъде мобилно приложение, чрез което ще се извършва верификация на възрастта. Целта е децата да не могат да заобикалят ограниченията, като въвеждат фалшива дата на раждане при регистрация в социална мрежа.

Досега именно това беше слабата точка на почти всички възрастови ограничения в платформите. На практика всяко дете може да си създаде профил, като посочи, че е по-голямо. Ако предложението на ГЕРБ бъде прието, достъпът до социални мрежи за лица под 16 години трябва да бъде блокиран чрез задължителна проверка, а не само чрез декларация на самия потребител.

Да се забрани ли тик-ток за децата

Законопроектът идва на фона на засилващ се международен натиск за ограничаване на достъпа на деца до социални платформи. Австралия вече прие забрана за деца под 16 години, а във Франция и други европейски държави се обсъждат сходни мерки. В България темата досега беше основно повод за експертни разговори, но сега влиза директно в парламента.

Според поддръжниците на идеята социалните мрежи вече не са просто място за забавление. Те влияят върху вниманието, съня, самочувствието, поведението и отношенията между децата. Алгоритмите насърчават непрекъснато скролване, сравнение с другите и търсене на бърза реакция чрез лайкове, коментари и споделяния.

Край! Окончателно забраниха достъпа до социалните мрежи за деца под 16 г.

Критиците на подобни мерки обаче ще поставят други въпроси. Първият е как ще се гарантира защитата на личните данни при дигиталния портфейл. Вторият е дали забраната няма да избута децата към нерегламентирани профили, чужди акаунти или по-трудно проследими онлайн канали. Третият е кой ще носи отговорност при нарушение - родителите, платформите, доставчиците на приложението или самите деца.

Темата е чувствителна и заради ролята на училището. Все повече конфликти между ученици започват или се разрастват в чатове, групи и видеоплатформи, а последствията се пренасят в класната стая. Кибертормозът рядко приключва с края на учебния ден, защото телефонът остава постоянно в ръцете на детето.

Как социалните мрежи вредят на психиката ни

Предложението на ГЕРБ със сигурност ще раздели мненията. За едни то ще бъде закъсняла защита срещу дигитална среда, която възрастните трудно контролират. За други ще изглежда като прекалено рязка намеса, която не решава проблема с възпитанието, родителската отговорност и медийната грамотност.

Засега големият въпрос е как точно ще бъде написан законопроектът и какви платформи ще попаднат в обхвата му. Ако текстовете включват само класическите социални мрежи, децата могат да се преместят към чат приложения, видеоплатформи или игрови общности. Ако обхватът е твърде широк, законът може да засегне и образователни услуги, комуникационни приложения и други онлайн инструменти.

Затова дебатът тепърва започва. Забраната за социални мрежи под 16 години може да се превърне в една от най-спорните дигитални мерки у нас. Тя стъпва върху реален страх на родителите, но ще трябва да отговори и на тежки въпроси за личните данни, контрола, техническото изпълнение и правото на децата да общуват в онлайн среда.