Идва време, когато престъпниците няма да крадат пароли - ще копират реалността

Нова престъпна схема лъсна в последните дни - обажда ни се близък човек, а отсреща стои престъпник. Как да не попаднем в капана? Що е то „гласово клониране“ и как можем да разпознаем една професионално подготвена и персонализирана AI измама? Как изглежда „перфектната измама“ и защо броени секунди проверка са най-евтината застраховка? Какво е интелигентно копиране на реалността и навлиза ли изкуственият интелект в нова форма през 2026? За отговорите на всички тези въпроси се обърнахме към експертът по киберсигурност проф. д-р Илин Савов д.н., пише trud.bg.

Илин Савов е професор и доктор на науките в направление “Национална сигурност”. Той е утвърден международен експерт в областта на националната и киберсигурността. Има над 26 години професионален практически опит в службите за сигурност и МВР. Специалист е по противодействие на престъпността, киберзаплахите, оперативно-издирвателните дейности и защитата от съвременни рискове. Автор е на десетки научни статии, доклади, студии, книги и монографии в областта на противодействието на престъпността, специалните разузнавателни средства, трафичните данни, киберсигурността и защитата на националната сигурност.

- Проф. Савов, какво е "дигитално доверие" и как изглежда "перфектната измама", от която почти никой, дори подготвен човек, не е застрахован?

- Дигиталното доверие е онова тихо усещане, че човекът, институцията или системата отсреща са това, за което се представят. И точно то е новата мишена. На какво се дължи това? Съвременният измамник не разбива пароли, той разбива доверие. В перфектната измама няма нищо страшно на пръв поглед: съобщение от профил, който познавате, обаждане с глас, който сте чували стотици пъти, линк, който изглежда като истинската страница на банката ви. Отгоре идва натискът - "спешно е", "действай сега", "не казвай на никого". Това е класическата психологическа хватка, която действа резултатно. И тук е важно да го кажа честно: имунизиран няма. Сто процента сигурност няма! Разликата между подготвения и неподготвения човек не е, че единият не може да бъде атакуван, а че единият спира за десет секунди и проверява, а другият действа веднага.

- Наскоро се разбра за случаи на сравнително нова измама, обажда ти се близък човек, а отсреща стои измамник.

- Това е една от най-жестоките форми на социално инженерство, защото удря там, където сме най-уязвими - в обичта към близките, доверието към тях и необходимостта да сме полезни. Звъни "дъщеря ви" или "синът ви", гласът трепери, плаче, казва, че е в беда, че трябват пари веднага. Мозъкът ви в този момент не анализира, той реагира. Грешка! Точно на това разчитат престъпниците: емоция плюс времеви натиск равно на изключена критична мисъл. Правилото, което повтарям на всяко киберобучение на ученици и учители, е едно и е просто: затваряте и звъните обратно на истинския номер на човека. Не превеждате пари, не диктувате кодове, не натискайте линкове и не изпращате нищо, докато не сте чули близкия си на номер, който вие сте набрали. Тези 6 секунди проверка са най-евтината застраховка на света.

- Що е то гласово клониране и как можем да разпознаем една професионално подготвена и персонализирани AI измами?

- Трудно е да го разпознаем, но не е невъзможно. Гласовото клониране е технология, при която изкуствен интелект възпроизвежда гласа на реален човек: тембър, интонация и характерни паузи. И тук е неприятната новина: за целта често стигат няколко секунди запис от видео в социалните мрежи, гласово съобщение или интервю. Тоест суровината я предоставяме сами, всеки ден. Добрата новина е, че професионалната измама се издава не по гласа, а по поведението. Гласът може да е перфектен, но сценарият е винаги един и същ: спешност, емоционален натиск, искане за пари, код, снимка на документ и настояване да не споделяте с никого. Това е ключът към разпознаването. Технологията се смени, психологията не. Затова съветвам всяко семейство да си уговори кодова дума, която не съществува никъде в интернет, и да въведе желязно правило за проверка през втори канал, обратно обаждане или видеовръзка. Който и да е отсреща, истинският ви близък няма да се обиди, че проверявате.

- Споделената от нас информация в социалните мрежи и дигиталния свят се използва за маркетинг с цел да ни продадат даден продукт, но е публично известно, че въпросните данни могат да бъдат препродадени на недобросъвестни лица. Колко и какво да споделяме в интернет? Използваме чат платформи, пазаруваме масово и онлайн.

- Ръководя се от едно просто правило и го препоръчвам на всеки: споделяйте така, сякаш утре тази информация ще е публична. Защото понякога наистина става. Адрес, училището на детето, ежедневният маршрут, снимка на билет или бордна карта, документ, банкова карта, публикация "заминаваме на море за две седмици", всяко от тези неща само по себе си изглежда безобидно. Събрани заедно, те са готово досие за персонализирана атака. Измамникът, който знае къде живеете, как се казва детето ви и кога не сте вкъщи, вече не гадае, защото той се прицелва. Онлайн пазаруването само по себе си не е проблемът. Проблемът е как го правим и кога го правим. Надеждни сайтове, виртуална карта с ограничен лимит, двуфакторна защита и нулева толерантност към линкове от неочаквани SMS-и и имейли - това е хигиенният минимум.

- В последната година работихте с десетки хиляди деца в цялата страна, за да ги обучите как да са по-защитени в дигитална среда, как да разпознават дигиталните хищници и рисковете онлайн. Предупреждавате, че педофилите и киберпрестъпниците могат да извличат данни от телефоните на децата и не само - да ги използват като мост към родителите им. Как обаче едно дете, а и възрастен, да разпознае, че е обект на манипулация?

- Без качествено обучение е невъзможна ефективна защита. Зад гърба си имам над 25 години оперативна работа в службите за сигурност и МВР и ако трябва да сведа целия този опит до едно изречение, то е следното: манипулацията винаги започва с доверие. Никой не атакува челно и безотговорно. При децата почеркът е разпознаваем: непознат, който за дни става "най-добрият приятел", настоява разговорът да се премести в друго приложение, иска тайна от родителите, после снимки, подаръци, среща, а когато детето се дръпне - идват заплахите, които са много въздействащи. При възрастните механиката е същата, само декорът е друг: обажда се "банката", "полицията", "куриерът" все авторитети, страх, натиск или обещание за лесна печалба. Обучил съм над 29 000 ученици и над 10 000 учители и служители, и посланието, което искам да остане у всеки от тях, е едно: щом някой ви кара да бързате, да мълчите и да изпратите нещо лично, трябва да спрете. Точно в тази секунда се решава дали ще станете жертва. Измамата умира при проверка. Винаги.

- Наскоро банките започнаха отново често да предупреждават за фишинг мейли и измами. Имаше и офанзива със SMS от името на куриерски компании, като целта е да се източат лични данни, както и финансова информация на потребителите. Как да отсяваме зърното от плявата?

- Знанието е инструментът за селекция на истината. Има три железни правила и който ги спазва, отсява 99% от плявата. Първо: банката никога не иска парола, ПИН, пълен номер на карта или код за потвърждение, нито по телефон, нито през линк. Никога. Който ги иска, не е банката. Второ: в банкиране се влиза само през официалното приложение или през ръчно изписан адрес в браузъра - никога през линк от SMS или имейл, колкото и убедителен да изглежда. Трето: гледайте детайлите - домейнът, правописът, тонът на съобщението и най-вече логиката. Куриерската измама е учебникарски пример: "Дължите 2,40 лв. за доставка." Сумата е нарочно смешно малка, за да не се замислите. Но за да я платите, въвеждате карта и код - и точно това е целта. Малката сума е стръвта. Голямата загуба идва след нея.

- Какво е интелигентно копиране на реалността и защо твърдите, че през 2026 година изкуственият интелект навлиза в нова форма? Доколко полезна, но доколко и опасна е тя?

- Това не е фантазия, това е съвременният свят. Интелигентното копиране на реалността е способността на изкуствения интелект да възпроизвежда не просто информация, а самата тъкан на достоверното - глас, лице, стил на писане, поведение и контекст. През 2026 г. вече не говорим за чатбот, който пише текст. Говорим за системи, които създават убедителни видеа, разговори, документи и гласове, неразличими за обикновеното око и ухо. Ползата е огромна и не бива да я подценяваме - в образованието, медицината, анализа на данни, достъпността за хора с увреждания. Но опасността е огледална: измами с клонирани близки, дезинформация в индустриален мащаб, изнудване с фабрикувани кадри, "доказателства", които никога не са се случвали. Най-дълбокият риск не е конкретната измама, а ерозията на самото доверие. Това е момента, в който вече не знаем дали да вярваме на това, което виждаме и чуваме. Затова умението да проверяваш се превръща от професионален навик в основно житейско умение.

- Подобренията в изкуствения интелект, използването им в различни оръжия и дронове, подхранват ли войните?

- Те са ускорител и помагач на войните. Нека бъдем точни: изкуственият интелект не води войни, хората ги водят. Но AI променя тяхната икономика и скорост, и това има реални последици. Той ускорява разузнаването, обработва за секунди обеми данни, за които преди трябваха щабове от анализатори, насочва дронове, движи информационни операции и кибератаки. Военните решения стават по-бързи, по-евтини и по-мащабни – а когато нещо поевтинее и се ускори, то се използва повече. Най-сериозният риск, за който предупреждавам, е изтъняващият човешки контрол. Изчезва или се надценява, поради участието в управлението на процесите на хора, които не са професионалисти. Колкото повече решения делегираме на автономни системи, толкова повече войната се превръща в алгоритмичен процес.

- Прогнозите Ви за киберпандемията се сбъдват. Рекет, измами, грабежи, кражби, наркотрафик, отвличания вече се подпомагат в дигитална среда. Какви са рискове в киберсредата за ключови сфери като енергетиката, здравеопазването и образованието?

- Опитът ми го показва и предстоят още неща в тази ера. Ще споделя скоро какво наблюдавам, което е притеснително и хората трябва да се подготвим. Да, и това отдавна не е хипотеза, а оперативна реалност. Голямата грешка е да мислим киберпрестъпността като отделен, паралелен свят. Тя не е паралелна, напротив тя е инфраструктурата на класическата престъпност. Парадигмата на сигурността се промени. Изцяло. Рекетът днес минава през компрометирани снимки, а измамата през фалшив профил, наркотрафикът през криптирани канали, изнудването през откраднати данни. Дигиталното е станало логистиката на престъплението, което е тихо и резултатно. А що се отнася до секторите, да,  рисковете са реални и различни по тежест. В здравеопазването рискът се мери в човешки живот: блокирана болнична система означава забавена диагностика, отложена операция и закъсняла спешна помощ. Там щетата не е файл, там щетата е пациент, там щетата може да коства живот. Рискът е най-директният, който познавам, защото там атаката минава през екрана и стига до операционната. Блокирани системи, недостъпни пациентски досиета, спряна апаратура и изтекли чувствителни медицински данни. Виждали сме в света случаи, в които болници връщат линейки от вратата, защото системите им са заложници на криптовирус. В образованието ударът е върху най-уязвимите, това са децата, личните им данни, платформите, през които учат, и доверието в самите институции. В енергетиката е непрекъсваемостта на услуга, от която зависи всичко останало. Говорим за критична инфраструктура, където една успешна атака има лавинен ефект -  икономически, социален и национален. Изводът, който повтарям пред всяко ръководство и служители: киберсигурността отдавна не е тема на IT отдела. Тя е тема на управлението. Директорът, кметът, министърът, изпълнителният директор - отговорността е там, на най-високото ниво, защото и последиците са там.

- Като реална опасност ли отчитате новата 6G мрежа и квантовите компютри?

- Тук държа да съм прецизен, защото около тези теми има много излишна паника. Но сме длъжни да прогнозираме и рисковете. 6G сама по себе си не е опасност, защото никоя мрежа не е. Опасността идва от мащаба, който тя носи: милиарди свързани устройства, минимална латентност, все повече автоматизирани системи и все по-дълбока зависимост на ежедневието ни от свързаността. Колкото по-голяма е повърхността, толкова повече са точките за атака, това е проста аритметика. Квантовите компютри са различен тип предизвикателство, при това с ясен хоризонт. Мащабът ще е огромен и тук идва ролята на доказаните експерти. В определен момент квантовите компютри ще могат да компрометират част от криптографията, на която днес стъпва цялата ни дигитална сигурност. Какво следва? Затова светът вече работи по постквантова криптография. И тук важи старото правило от службите: защитата се изгражда преди атаката, не след нея. Който чака проблемът да стане масов, вече е закъснял. Последиците ще бъдат каскадни.

- Колко по-опасна е тенденцията за вече изпробвани и работещи киберсвързани престъпления в комбина с усъвършенстван изкуствен интелект? Колко креативни могат да станат извършителите? Готови ли са институциите и бизнесът в България да реагират на бума на „интелигентни“ манипулации и измами?

- Опасността е преди всичко в мащаба и в свалената бариера за вход. Сами го правим, защото хората не са обучени. Допреди няколко години една качествена измама изискваше време, езикови умения и подготовка. Днес изкуственият интелект генерира хиляди персонализирани съобщения за минути, превежда безупречно, имитира стил, глас и поведение. Време е това да се осъзнае. Престъпникът вече не пише измамата - той я произвежда серийно. Хващането също се усложнява: чужди инфраструктури, фалшиви самоличности, криптирани канали и автоматизация на всяка стъпка. Следата се размива по дизайн. Готова ли е България? Ще бъда откровен: имаме острови на добри практики - и в институциите, и в бизнеса - но между тях няма мостове. Липсва общата, системна готовност: редовни обучения, работещи процедури, реални симулации на инциденти, скорост на реакция и най-вече култура на проверка на всяко ниво. Това трябва да се промени. Време е истинските професионалисти да влезнат на терена и да помогнат на обществото. Държавата е в кома последните две десетилетия. Нужна е промяна. Защото истината, до която стигам след над 25 години в тази работа, е неудобна, но проста: най-слабата точка отдавна не е компютърът. Най-слабата точка е неподготвеният човек. И точно затова най-добрата инвестиция в сигурност не е поредната машина, а обученият човек пред нея. Нека всички заедно се обединим и да направим силна България, която да е дигитална, но защитена.