Етървата на убитата Христина с АТВ в Слънчев бряг с разтъсващ разказ пред съда

Делото срещу 19-годишния Никола Бургазлиев, който през август 2025 г. причини фаталната катастрофа с АТВ в Слънчев бряг, при която загина 35-годишната Христина, а 4-годишният й син Мартин остана с трайни увреждания, тръгна в Окръжния съд на Бургас. Днес процесът стартира с разпит на свидетели, полицейски служители и близки на почерненото семейство. На скамейката застана етървата на Христина - Красимира, съпруга на Юлиян Здравков, чиито три деца са били с нея и малкия Марти, когато ги връхлита хамърът на Бургазлиев. 

Тръгва делото срещу Никола Бургазлиев за бруталната катастрофа с АТВ в Слънчев бряг

Със сълзи на очи Красимира си спомня трагичния ден. Споделя, че думите на лекаря, когато са отишли в болницата след инцидента са били: "надежда не давам, надежда не взимам". Така дни наред те чакаха надежда, но заради нанесените тежки травми, Христина издъхна само няколко дни след катастрофата. 

Ето какво разказа пред окръжния състав днес Красимира:

"Майка съм на Виктория, Християна и Алекс Здравкови. На 14 август 2025 г. те отиваха петимата на плаж, нямаше и 5 минути обаче се върнаха. Минаха покрай магазина ни, който стопанисваме вече 12 години. Казаха, че имало червен флаг и решиха да се приберат в семейния хотел. Щели да отидат на басейна. Виктория беше с розова рокля, Христина беше със синя, Християна с къси панталони, Алекс беше с цветна тениска, а Марти беше с тъмна тениска. Уговорихме се по-късно да се чуем. Не минаха и няколко минути, когато ми звънна колегата от съседния магазин и каза веднага да отида при него. Интонацията на гласа му беше плашеща, усетих, че нещо се е случило. Прибягах до магазина му и колегата ми показа катастрофата. Единственото, което видях, бе въпросната поляна и две тела. Най-вляво беше Мартин, малко напред се виждаше тялото на Христина, беше по гръб. Огледах се и видях че другите деца ги няма. Питах какво е станало и къде са другите. Започнаха да идват хора от всички страни и някой каза, че ги е ударила кола - тази червената,  която е спряла в самия хотел "Мелиа". 

Минах покрай тялото на Марти, в този момент видях, че плажната чанта се беше омотала около главата на Христина. Вдигнах главата й и дръпнах чантата. Звъннах на тел. 112 и подадох сигнал за случилото се. През това време не виждах децата ми - Виктория, Алекс и Християна. Отнякъде се появи Мирослав - съпругът на  Христина. От съседния магазин казаха, че са прибрали малката ми дъщеря Християна да не гледа, защото гледката беше ужасна. Отнякъде дойдоха доктори и казаха никой да не пипа тялото. Тогава звъннах на мъжа ми Юлиян Здравков и му казах, че ги е ударила кола. Той беше на Елените. През цялото време се опитвах да отворя устата на Христина, мислех, че при удара си е глътнала езика и да окажа първа помощ. Дойдоха линейките. Децата ми също се появиха от различни посоки. Аз просто не виждах нищо. Виктория плачеше, имаше цицина на главата. Една жена на английски ми каза, че има кръв отзад и да я сложа да легне. Медицинските лица не знаеха какво да правят с Христина - да я качат на линейката, или някаква шина на врата да ѝ сложат и тогава да я качат. После се появи и съпругът ми. Опитах се да видя какво се случва с Марти. Мирослав обикаляше покрай тях - къде при детето си, къде при съпругата си. Само викаше: "Убиха ми семейството, убиха ми жената".

Тогава взех Християна на ръце и Александър, Виктория беше качена в една от линейките. По пътя ме настигна мъжът ми, който първо тръгна с нас с мотора си, но после се върна - отишъл да снима Бургазлиев. И продължихме към Бургас. Линейките бяха стигнали преди нас. Казаха, че място в Спешното няма и да чакаме. Впоследствие ме пуснаха да вляза. Не знам колко време се развиваше цялата ситуация. Спомням си, че като повдигнах главата на Христина на лявото окото имаше кръв и нещо друго, не знам какво беше.

Първа информация, която получихме беше късно вечерта на 14 август. Лекарят обясняваше счупена челюст, прешлени... изброи много неща, нямаше здрава част от нея.  Думите на лекаря са се запечатали в мен. Той каза: “надежда не давам, надежда не взимам”. Седяхме до късно в болницата, но казаха, че няма смисъл, защото нищо няма да променим. И така чакахме да стане сутринта, за да кажат какво е тяхното състояние. И сутринта казаха няма подобрение.

Един ден ни казаха, че не стига кислород до мозъка и е в мозъчна смърт. Казаха ни, че можем да ходим само в определен час за информация. И така всеки ден,  докато на 3.09 ни звъннаха и ни казаха, че е настъпила официалната смърт на Христина. Сърцето ми спря. 

По време на инцидента дъщеря ми Виктория беше като раздърпано куче. Имаше трева в косата, беше рошава. Не разбирах какво се е случило, че да е в това състояние. Психически децата не са добре. Малката Християна заеква, събужда се често през нощта и започва да крещи, сънува кошмари. Виктория на 13 г. не иска да излиза от вкъщи. Казва, че не иска да ходи на психолог, не била луда. Не можем и да я накараме, но виждаме, че не се чувства добре. В началото в училище имаше проблеми със съучениците си, но се надявам с времето това да отмине. Алекс, който е видял всичко, се затвори много в себе си. Малкият Марти пита постоянно за майка си, в началото не беше в състояние, но сега не знаем какво да му казваме. Марти и до днес посещава логопед, психолог и ходи на рехабилитации. Поддържаме връзка с него постоянно, когато има възможност отиваме до Пловдив. Тази Коледа беше първата за Марти без майка му", разказа Красимира. 

Делото ще продължи и утре, когато се очаква пред съдебния състав да бъдат разпитани още свидетели. Очаквайте подробности.