Екологична катастрофа остави десетки семейства без капка питейна вода

Сериозна екологична и здравна криза се разрази в Северозападна България, след като властите наложиха пълна забрана за пиене и готвене с чешмяна вода в две села от община Георги Дамяново. Лабораторни изследвания откриха опасно високи нива на арсен в питейната мрежа на съседните населени места Георги Дамяново и Меляне. Местната управа веднага реагира, като разпространи предупредителни листовки и разлепи съобщения на обществени места, за да предпази здравето на гражданите. В момента хората са принудени да разчитат изцяло на алтернативни източници, докато екипите на Здравната инспекция и водното дружество в Монтана следят ситуацията под лупа.

Според официалните данни проблемът с водоснабдяването в този регион изобщо не е нов и датира още от голямото наводнение през 2014 година. Тогава придошлите води на река Огоста разрушават част от предпазното съоръжение на местния водоем и оттогава речната вода се смесва с питейната при всяко вдигане на нивата. Тъй като река Огоста по природа е с висока концентрация на тежкия метал, проливните дъждове автоматично вкарват токсичния елемент директно в чешмите на хората. Липсата на средства за цялостен ремонт на компрометираната стена през годините обаче е оставила стотици жители заложници на метеорологичните условия.

Този плашещ инцидент за пореден път припомня за хроничните проблеми с водната инфраструктура у нас, които редовно оставят цели селища без годна за консумация вода. Само през есента на изминалата 2025 година жителите на град Брезник преживяха подобен кошмар, след като в чешмите им бяха открити същите наднормени количества арсен и опасни бактерии. Регионалната хроника показва, че преди време три други монтански села – Кобиляк, Громшин и Бели брег, също останаха с месеци на водоноски заради същия отровен елемент. Всички тези случаи ясно илюстрират как системното недофинансиране на ВиК сектора застрашава пряко безопасността на десетки български общини.

Местните власти в Георги Дамяново се надяват, че с настъпващото лятно засушаване нивото на реката бързо ще спадне и показателите на водата ще се нормализират. Въпреки това дългосрочното решение изисква сериозна държавна намеса и реална реконструкция на повредените съоръжения, а не просто временни кръпки. Дотогава за хората в засегнатите райони остава единствено притеснението и ежедневната борба за осигуряване на чиста вода за семействата им. Подобни ситуации в разгара на летните горещини за пореден път поставят въпроса кога най-после чистата питейна вода ще спре да бъде лукс в българските села.