Обратно броене за съдебната реформа: Големият кадрови капан до 17 октомври

Приемането на финалните изменения в Закона за съдебната власт премина при безпрецедентно парламентарно единодушие, поставяйки избора на нов състав на Висшия съдебен съвет в твърд времеви прозорец до 17 октомври.

Новите текстове задължават процедурата да приключи в тримесечен срок от влизането на закона в сила, като ключов компромис се оказа изборът на професионалната квота да се провежда по окръжни, а не по апелативни райони. Тази териториална формула, защитена от представителите на „Прогресивна България“ в лицето на Димитър Петров и Янка Тянкова, бе припозната като гарант за по-висока магистратска активност, въпреки първоначалните алтернативни концепции на ПП и ДБ. Поради липсата на надеждна електронна система обаче, вотът на гилдията на този етап ще се проведе изцяло с традиционните хартиени бюлетини.

Истинският тест за ПБ е да избере нови ВСС и главен прокурор, които да изтърбушат канапето на Пепи Еврото

Сериозен дебат провокира прехвърлянето на правомощията за избор на временно изпълняващи длъжността председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор изцяло към Пленума на ВСС с изискване за минимум 13 гласа. Опозиционни гласове, сред които Надежда Йорданова от ДБ, остро критикуваха този механизъм с аргумента, че той позволява ключови фигури по върховете на съдебната власт да бъдат назначени без реалната легитимация на пряко избраните от съдиите магистрати. На този фон Петър Петров от „Възраждане“ изрази открито съмнение относно реализирането на фиксирания краен срок през октомври, подчертавайки риска от процедурен саботаж поради липсата на обвързващ график за самия парламент, който трябва да осигури квалифицирано мнозинство от 160 гласа за попълване на своята квота.

Паралелно с това реформата пренареди и архитектурата на следствените органи, като статутът на Националната следствена служба бе подложен на ревизия без широка дискусия в парламентарната комисия. По силата на гласуваните разпоредби директорът на следствието вече няма да съвместява длъжността на заместник-главен прокурор, което формално променя досегашната институционална вертикала. Тази промяна обаче бе посрещната с резерви от Стою Стоев от ПП, който алармира, че приетите текстове парадоксално разширяват правомощията на главния прокурор по отношение на следствения апарат. Така гласуваният пакет от поправки оставя смесени сигнали за реалната децентрализация на системата броени месеци преди очакваното кадрово обновление под тепетата на правосъдието.