Лудост по български: Хеликоптерът бил на 3 минути от децата на „Славия“, но законът му забранил да излети

Поредната жестока трагедия на автомагистрала „Тракия“, която отне живота на трима души – сред които и две деца от футболната школа на „Славия“, изкара на преден план шокиращи системни дефекти в родното здравеопазване. Докато близките на загиналите потъват в скръб, в общественото пространство с пълна сила избухна дебатът за това доколко реално работеща е прехвалената Система за спешна медицинска помощ по въздух у нас. Фаталният инцидент на аутобана край Ямбол, причинен от навлязъл в насрещното движение ТИР, остави тежко ранени треньор и неговата съпруга в болницата. Вместо обаче пострадалата жена да бъде спасена с незабавен полет, тя прекара часове в местната болница и беше транспортирана с вертолет до Пловдив едва на следващия ден.

В предаването „Здравей, България” по Нова телевизия дългогодишният планински спасител Красимир Стоянов разкри скандални подробности за нормативния абсурд, който буквално блокира въздушната помощ по пътищата. Оказва се, че действащите в България медицински стандарти напълно обезсмислят бързодействието като основно предимство на хеликоптерите. Според сегашния регламент, въздушна линейка няма право да излети самостоятелно към мястото на катастрофата, дори сигналът да е за жестоко меле с много жертви.

„Първо на мястото трябва да отиде традиционна наземна линейка. Лекарите в нея правят оценка на ситуацията и едва след това, по сложна верига през телефон 112, се подава заявка към Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха“, обясни Стоянов. Тази тромава процедура коства ценни минути в комуникация между различните ведомства, докато в същото време при тежки травми всяка секунда е въпрос на оцеляване. Според спасителя, това правило важи безусловно дори в случаите, когато инцидентите се случват в труднодостъпни планински райони.

Парадоксът в случая с трагедията на автомагистрала „Тракия“ е огромен. По думите на експерта, дежурният медицински вертолет в базата в Сливен е бил в абсолютна близост и е можел да долети до лобното място на децата само за 3 до 5 минути. Тъй като аутобанът е бил изцяло блокиран и отцепен от органите на реда, е имало перфектни условия машината да кацне директно върху асфалта. Това обаче не се е случило, защото в България т.нар. „първични мисии“ на магистрала на практика не съществуват като практика.

Пилотите на Спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) често наблюдават сигналите за инциденти в реално време на мониторите си и започват предстартова подготовка, но са принудени да чакат одобрение от земята. В конкретния случай наземният екип е преценил, че няма нужда от спешна евакуация по въздух веднага след сблъсъка. Стоянов бе категоричен, че медицинските екипи на борда на хеликоптерите са изключително добре обучени и имат капацитет да извършват сложни животоспасяващи манипулации още на самия терен, вместо да се чака превеждането на пациентите от една болница в друга на следващия ден.

Отговорността за промяната на тези тромави и опасни за живота правила лежи изцяло върху плещите на Министерството на здравеопазването, допълват запознати пред медията. Въпреки че държавата вече разполага с по-голям брой летателни машини, проблемите с липсата на достатъчно пилоти и бавното изграждане на наземната инфраструктура остават сериозна пречка. По план хеликоптерите в страната трябваше да бъдат общо осем, но към днешна дата реално функциониращи и напълно оборудвани оперативни бази има единствено в градовете София и Сливен.