Обновяват къщата на Владимир Василев – надявам се да върнат и възпоменателната плоча на фасадата
Напредва обновяването на родната къща на литературния критик Владимир Василев в Бургас. Днес сградата изпълнява функциите на хотел, но това не променя нейната историческа стойност. Напротив – фактът, че собствениците инвестират в нейното поддържане и обновяване, заслужава поздравления. В град, който често се оплаква от липсата на грижа към старите си сгради, подобни примери трябва да бъдат насърчавани.
Заедно с това обаче остава една надежда.
Скромната възпоменателна плоча, посветена на Владимир Василев, която в момента е демонтирана заради ремонтните дейности, трябва да се върне на фасадата след тяхното приключване. Дали ще бъде същата или нова – това няма особено значение. Важното е да остане знакът на паметта.
Защото паметта е единственото, което свързва градовете с техните големи личности.
А Бургас има дълг към Владимир Василев.
Парадоксално е, че днес срамно малко бургазлии знаят кой е човекът, роден тук през 1883 година, който оставя толкова дълбока следа в българския литературен живот. Владимир Василев не е просто критик. Той е една от фигурите, които формират литературния вкус на България през първата половина на ХХ век.
Още млад публикува в престижните списания „Мисъл“ и „Българска сбирка“, а през 1920 година създава и оглавява списание „Златорог“ – едно от най-значимите литературни издания в българската история. В продължение на близо четвърт век неговите страници се превръщат в трибуна на най-ярките творчески имена на епохата.
Владимир Василев публикува критически текстове за Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев и много други автори, оставили траен отпечатък върху националната култура. Наред с това той анализира процесите и тенденциите в съвременната литература с проницателност, която и днес буди уважение.
След 9 септември 1944 година съдбата му рязко се променя. Арестуван е и е изключен от Съюза на българските писатели. Един от най-влиятелните литературни критици на своето време е принуден да работи като коректор и години наред практически е лишен от възможността да упражнява призванието си.
Показателно е, че книга с негови произведения се появява едва през 1992 година – почти три десетилетия след смъртта му.
А краят е още по-печален.
Когато Владимир Василев умира в София на 27 декември 1963 година, Политбюро на БКП забранява публикуването на некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му. Дори последното сбогуване с него е поставено под идеологически надзор.
Историята обаче има едно качество – рано или късно възстановява справедливостта.
Затова онази малка плоча върху фасадата на родния му дом не е просто архитектурен детайл. Тя е знак, че Бургас помни. Че градът не се отказва от своите духовни биографии. Че между шума на настоящето все още има място за уважение към хората, които са изграждали българската култура.
Статия за литература - 0 коментари