Как монетата от 2 евро е свързана с мераците на северните македонци

Всеки българин изпитва огромна гордост, когато застане пред сградата на Европейския парламент в Брюксел и прочете името на Република България още в началото на списъка с държави, изписано на български език с български букви. Заедно с гордостта обаче трябва да помислим за отговорността, която произлиза от този исторически факт. Защото опитите да ни бъде отнето сътворяването на българските букви, т. е. на кирилицата, както и делото за просвещаването на всички славяни, не спират нито за миг.

Напрежение около българската евромонета за азбуката след възражение от неясна държава

Само ще припомня как на 24 май 2017 г. руският президент Владимир Путин провокативно се изказа, че славянската писменост е дошла “при нас (т. е. в Русия) от македонската земя”. Неговото протеже, “светейшият патриарх Московски и на цяла Русия” Кирил, или “Монсеньор Кирил”, както е известен с шпионския си псевдоним от архивите на КГБ човекът със светско име Владимир Гундяев, пък не пропуска да унижи духовниците от Българската православна църква. В 2024 г. той нарече българското правителство “сатанинско”, а през 2018 г. същият Кирил смъмри в 6-минутна назидателна реч Президента Румен Радев заради словото му на тържествената заря за 3 март в София. Затова не ми е много разбираема “милозливостта”, проявена наскоро от днешния Премиер Румен Радев спрямо въпросната личност. През 2018 г. той определено бе обиден и заяви: “Посрещнах Негово Светейшество патриарх Кирил като духовен водач, а той избра да си тръгне като политик”.

Тази тема е пряко свързана с проблемите ни с нашите немирни “братовчеди” - северните македонци. През седмицата изключително важно бе гласуването в Европейския парламент за напредъка на РСМ по пътя є към ЕС. Преди това бяхме “на тръни”, заради някои действия на докладчика за РСМ, “зеления” австрийски евродепутат Томас Вайц, който често е подозиран за прекалено топли отношения със Скопие. Слава Богу, с 411 гласа “за”, 120 “против” и 120 “въздържал се” бяха ясно потвърдени изискванията за влизане на тази държавица в ЕС, в това число - пълното зачитане на българската история. Оказва се, че в Брюксел все пак добре разбират значението на историческата проблематика в изясняването на съвременните отношения между европейските народи.

На фона на това на хоризонта се появява поредната битка - за монетата от 2 евро с надпис “Българска азбука”. Ще подчертая, че това е много важна стъпка в утвърждаването на България пред света, а и в слагането на северните македонци на мястото им. Тези дни проф. Спас Ташев публикува интересна статия с доста примери за това, защо кирилицата трябва да се нарича “Българска азбука”. Той правилно подчерта, че като научен термин “кирилица” се утвърждава в славистиката едва през XIX век. Във всички останали по-ранни примери азбуката, на която пишат българи, сърби, руси, украинци и др., е наричана “Българска”.

Ташев с пълно основание цитира ученика на Патриарх Евтимий Константин Костенечки, когото сърбите до днес наричат с уважение Кирил Философ заради колосалния му принос в тяхната култура. В началото на XV в. той емигрира в Белград от опленената от турците България и създава там “Сказание за буквите”, според което и двата народа пишат с “български писмена”. Не по-малко показателно е и известното сведение от руския летописец Нестор от началото на XII в., според което Константин-Кирил Философ “отишъл да учи [людете] на български език”. През XV-XVI в. цялата руска литература се формира под силното влияние на среднобългарската писменост и книжовните реформи на Патриарх Евтимий, а в ръкописите непрекъснато се срещат и формулировки като “болгарские писмена” и “болгарская грамота”.

Най-добре отразяват въпроса нашите вечни съперници - византийците, които не могат да бъдат заподозрени в голяма любов към предците ни. Неведнъж съм разказвал как след победата в десетилетните войни, през 1018 г., император Василий II Българоубиец учредява на мястото на Българската патриаршия Охридската архиепископия “на цяла България”, като първи архиерей е Йоан Дебърски, който бил “българин родом”. После са назначавани само гърци, но те отлично знаели какъв народ управляват и на какъв език говори и пише той. Архиепископите Теофилакт Охридски (1084-1107) и Димитър Хоматиан (1216-1234) пишат жития на св. Климент Охридски, където разглеждат произхода на братята Кирил и Методий и на учениците им, а също засягат проблема за езика, на който са писали те и на който говорят ония, които са тръгнали да просвещават: 

“Блажените отци и учители [Кирил и Методий] са просветили в тези последни времена българската земя (...) Понеже българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светите смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите (...) Те изобретили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава”. И нататък: “Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи (...) изнамерили азбуката и превели писанията на български език”.

В съчиненията на Теофилакт Охридски следва разказа как Борис-Михаил дава убежище на “изповедниците Христови”, т. е. учениците на Кирил и Методий. Именно тогава те изобретяват кирилицата и заместват с нея глаголицата. А след смъртта на баща си, цар Симеон изпраща Климент в Македония, заради което той е наречен Охридски: “Климент станал пръв епископ на български език”, а в писанията му “ще намериш всичко, грижливо предадено на български език от мъдрия Климент”. А век по-късно другият архиепископ “на цяла България”, Димитър Хоматиан, обобщава: “Този велик наш отец и светилник на България [Климент Охридски] бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи (...) Пръв заедно с божествените Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на българския народ.”

Ето защо е толкова важно днешните политици да познават историята. Ако е вярно, че срещу монетата от 2 евро с надпис “Българска азбука” са застанали нашите съседи, гърците, нека нашите дипломати да им покажат какво са написали техните собствени предци. А за северните македонци не ми се приказва...