Българският туризъм остана без най-силния си коз

Преполовихме юни, а по българското Черноморие още липсва онзи познат летен пулс. Хотелите не са запълнени, ресторантите не преливат от туристи, а алеите на морските ни градове изглеждат необичайно спокойни за това време на годината. Въпреки шумната реклама около домакинството на „Джиро д’Италия“. Въпреки еуфорията след победата на Дара в Евровизия. Въпреки всички опити България да бъде представена като модерна и атрактивна дестинация.

Причината всъщност е една и тя е болезнено очевидна – България загуби най-силния си коз в туризма.

Някога британските медии описваха страната ни с определението „cheap as chips“ – толкова евтино, че трудно можеш да намериш по-изгодно място за почивка. Именно ценовото предимство години наред компенсираше слабостите ни. Туристът беше склонен да преглътне недоброто обслужване, компромисите в инфраструктурата и хаоса в организацията, защото получаваше ваканция срещу малко пари.

Днес тази формула вече не работи.

Цените в България са практически идентични с тези в Централна и Западна Европа. Сходни са и с гръцките. Хотелските нощувки, ресторантите, напитките, чадърите на плажа – всичко вече е на европейски цени.

И тогава туристът си задава съвсем логичния въпрос: ако ще плащам еднакво, защо да избера България, а не Южна Испания, Гърция или Италия?

Твърде често отговорът е в полза на друга държава.

Не защото България не е красива. Напротив – малко страни могат да предложат съчетание между море, планини, история, културно наследство и добра кухня в толкова малък географски мащаб. Не защото храната ни не е вкусна.

Не защото тук липсва потенциал. Причината е далеч по-прозаична – защото услугата изостава. Защото българският туризъм продължава да носи белезите на едно мислене, останало някъде през 90-те години. Част от хората, които управляват този сектор, отдавна замениха анцузите с костюми, но не и манталитета си. За тях клиентът все още е еднократен източник на приходи, а не партньор, който трябва да бъде върнат отново.

При изравнени цени печели този, който предлага най-добро преживяване.

Именно тук е голямото предимство на Гърция. Не защото гръцките хотели са по-луксозни или защото плажовете са непременно по-красиви. А защото туристът се чувства желан.

Колкото пъти съм бил в Гърция през лятото – винаги в ресторанта са ме посрещали с кана ледена вода, поднесена без да съм я поръчал. И винаги са ме изпращали с малък жест – парче сладкиш, плодове или някакъв комплимент от заведението.

Така клиентът си тръгва с усещането, че е бил гост, а не просто портфейл.

В България подобно отношение е по-скоро изключение, отколкото правило.

А именно дребните жестове, вниманието към детайла и искреното гостоприемство правят разликата, когато цените са еднакви.

Изход от ситуацията има. Но той изисква усилие.

Изисква инвестиции в хората, които работят в туризма. Изисква мотивиран и добре платен персонал. Изисква обучение, стандарти и професионализъм. И най-вече – изисква собствениците да разберат, че е дошло времето да се бръкнат в джоба, за да повишат качеството на услугата, която предлагат.

Защото България вече не е „cheap as chips“.

И след като загубихме най-силния си коз – ниските цени, остава само един път напред.

Пътят на качеството.

Ако не го поемем, българското море ще става все по-красиво… и все по-празно.

---

"Написах го веднъж миналото лято, когато бях в Лефкада, където към бирата ти дават толкова много комплименти като пържени картофки, хапки като малки пицети и ядки, че ако не си много гладен може и друго да не поръчваш. А, и като свърши нещо от комплиментите носят нова чинийка. Абсолютно ти е неудобно да не оставиш бакшиш.Връщаме се у нас. 1€ за малко кетчуп за детска пица. Не е до еврото, не че е нормално, до усещането че се опитват и въздуха да ти калкулират. Защото е въздух с аромат на печена пица. Пари струва да вдишваш тези аромати. За резените лимон, които ти калкулират към рибата, направо ме избива на садизъм. И пет Евровизии и 7 Джирота не могат да променят оскотяването на народа ни. Ресторантът няма значение, защото навсякъде е така".

Постът е на колегата Даниела Костадинова, кореспондент на БНР от Бургас.