Uber в Пхенян и BMW по улиците: Как Северна Корея се превърна в неочакван икономически хит

След повече от сто посещения в Северна Корея, австралийският туроператор Рован Биърд е свикнал с мисълта, че дългото чакане за такси е неизменна част от живота под режима на Ким Чен Ун. При неотдавнашното си завръщане в Пхенян обаче - неговото първо от години насам, превозът пристигнал за броени минути, предава Wall Street Journal. Местният му преводач просто извадил съвременен смартфон, отворил севернокорейското приложение Samhung и поръчал превоз през дигитална услуга, която функционира по абсолютно същия начин като Uber, позволявайки проследяване на автомобила в реално време. Този куриозен детайл е само повърхността на една много по-дълбока и изненадваща трансформация, която превръща Северна Корея в една от най-невероятните и неочаквани истории за икономически растеж в света през последните години.

Северна Корея имали ракети, които могат да стигнат чак до САЩ

Авторитетни международни издания, сред които и британският The Guardian, отбелязват, че изолираната доскоро диктатура преживява истински стопански процъфтеж, какъвто не е виждан от десетилетия. Този икономически обрат обаче не е плод на вътрешни реформи, а е директно подкрепен от мащабни продажби на оръжия, изпращането на хиляди войници в помощ на Русия на фронта в Украйна и масираното скрито финансиране от страна на Китай. Докато западният свят разчита на обхватни международни санкции за икономическото удушаване на режима, Пхенян демонстрира висш пилотаж в избягването на блокадите, внасяйки безпрепятствено огромни количества енергоносители, високотехнологични компоненти и индустриални суровини. Геополитическата легитимация на този възход бе затвърдена и от скорошното официално посещение на китайския президент Си Дзинпин в Северна Корея, което бе първото му пътуване зад граница за годината.

Северна Корея откри нов завод за обогатяване на уран за ядрените си оръжия

След като затвори херметически границите си по време на пандемията от Covid-19, режимът на Ким Чен Ун ги отвори отново контролирано единствено за избрани руски и западни туристи, както и за дипломатически мисии. Всички те споделят пред Wall Street Journal и The Guardian, че днес севернокорейската столица е напълно неузнаваема в сравнение с миналото. По улиците на Пхенян масово се движат модерни китайски електромобили, а в града са отворени нови луксозни обекти като автокъщи, предлагащи автомобили BMW, модерни зоомагазини и денонощни интернет кафенета. Местният елит вече се радва на ресторанти, предлагащи пилешки крилца и италианска пица, изпечена в истински каменни пещи, като плащанията се извършват моментално през дигитални платформи с QR-кодове. В допълнение към това Ким Чен Ун предприе невиждан строителен бум на национално ниво, като само в рамките на изминалата година в столицата бяха завършени над 10 хиляди нови модерни жилища – бройка, която надхвърля темповете на жилищно строителство в американски мегаполиси като Лос Анджелис или Чикаго.

По време на провеждания два пъти на десет години конгрес на Работническата партия, 42-годишният диктатор обяви официално икономическия триумф на страната си, определяйки го като факт, постигнат напук на варварската блокада и санкциите на САЩ. Твърденията му за икономически напредък се потвърждават и от официалните данни на Централната банка на Южна Корея, според които икономиката на КНДР е отбелязала изключителен ръст от 3,7%, което представлява най-бързия темп на развитие от осем години насам. Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего подчертават, че в момента севернокорейската икономика е най-силната, откакто Ким пое властта преди близо 15 години, изпреварвайки всяко едно ниво, достигнато по време на управлението на неговия баща Ким Чен Ир. Сателитните снимки на международните наблюдатели също доказват, че напредъкът не е просто пропаганда – корабният трафик към петролните терминали е в пик, паркингите са препълнени, а нощните светлини в страната са се увеличили близо три пъти спрямо последните пет години.

Тази мащабна икономическа метаморфоза обаче има своята много висока и кървава цена на международната сцена. Според разследвания на южнокорейския Институт за стратегия в областта на националната сигурност, Пхенян е генерирал над 10 милиарда долара от лятото на 2023 г. до края на миналата година единствено от доставката на боеприпаси за руската армия в Украйна. Допълнително режимът изпрати над 15 хиляди свои войници на фронтовата линия, което донесе на хазната още половин милиард долара, макар около една трета от тези военни вече да са убити или ранени в боевете. Анализаторите посочват, че по-голямата част от тези руски плащания се извършват под формата на чувствителни военни технологии и противовъздушни системи, като новите севернокорейски дронове и бойни кораби вече открито копират руския дизайн. В същото време търговията на КНДР с Китай достигна своя 8-годишен връх, осигурявайки постоянен приток на потребителски марки и технологии, включително компоненти за родното производство на смартфони, което вече достига впечатляващите 500 хиляди устройства годишно.

Зад фасадата на този технологичен и строителен възход обаче се крие една мрачна и силно централизирана реалност. Ким Чен Ун използва придобитото финансово спокойствие, за да засили държавния контрол и да разшири наблюдението над пазарите, като чрез новата си национална инициатива „20х10“ планира изграждането на модерни фабрики и болници в 20 провинциални града всяка година. Въпреки че провеждането на Пролетния международен панаир събра над 290 компании от страни като Швейцария, Русия и Китай, показващи интелигентни телевизори и смартфони на цени над 500 долара, блясъкът остава концентриран главно в столицата. Извън Пхенян страната продължава да тъне в дълбока нищета, като последните официални доклади на ООН алармират, че близо половината от 26-милионното население на Северна Корея страда от хронично недохранване. Прогресът в икономиката и ядрената сигурност на Ким на практика зачеркнаха шансовете за ядрено споразумение със САЩ, тъй като Пхенян доказа, че може да развива цифрова икономика с приложения за доставки на храна и лекарства, докато същевременно остава един от най-тежките нарушители на човешките права в света, където притежанието на южнокорейски филм все още се наказва със смърт.