Илюзия за милиарди: Как Brexit сви британската икономика и загроби растежа

С наближаването на десетата годишнина от историческия референдум за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, равносметката за икономическите резултати от този безпрецедентен процес става все по-ясна и категорична.

Авторитетното британско издание „Гардиън“ отбелязва, че дългосрочните прогнози са се оказали стряскащо точни, тъй като Brexit е довел до сериозни и постоянни разходи както за бизнеса, така и за отделните домакинства. Въпреки че непосредствената и дълбока рецесия, предсказана навремето от Министерството на финансите под ръководството на Джордж Озбърн, така и не се материализира веднага, икономиката днес е значително по-малка, отколкото би била в сценарий на оставане.

Брекзит на заден ход: Защо ЕС не трябва да бърза с Великобритания

Разбира се, общата картина през последното десетилетие бе сериозно помрачена от външни глобални фактори като пандемията от Covid-19, военните конфликти в Украйна и Иран, както и мащабните търговски битки, предприети от Доналт Тръмп.

Експертната общност обаче е напълно единодушна, че дългосрочното икономическо здраве на страната е подкопано, търговията е сериозно увредена, а бизнес инвестициите и растежът на производителността на труда на практика са в пълен застой. Бившият заместник-управител на Английската централна банка Чарли Бийн, който лично е преглеждал официалните разчети, признава, че Озбърн носи голяма отговорност за всяването на паника с прогнозите за незабавен колапс, но суровата статистика днес показва еднозначно, че икономическите показатели на Великобритания трайно са се влошили след вота.

Един от най-ранните и болезнени индикатори за този труден преход се оказа рязкото обезценяване на националната валута. Стойността на британския паунд започна да се колебае драматично още в нощта на самия референдум през 2016 година, когато след първоначалния оптимизъм на лагера за оставане, изборните победи за напускане в ключови региони като Съндърланд предизвикаха невиждан шок. Тогава паундът отбеляза срив от близо десет на сто, което остана в историята като най-големия му еднодневен спад, регистриран някога на международните пазари. Това обезценяване автоматично повиши цената на целия внос на стоки и суровини, отпушвайки мощен инфлационен шок, който нанесе дълбоки щети върху публичните финанси и причини сериозни финансови затруднения на милиони домакинства в цялата страна. По учебник по-слабата валута би трябвало да помогне на местните износители, правейки продуктите им по-евтини и конкурентоспособни за чуждестранните купувачи, но в случая с Обединеното кралство това не се случи. Британските компании не успяха да се възползват от ситуацията, тъй като огромната геополитическа и икономическа несигурност напълно помрачи глобалния търговски апетит. Днес, цяло десетилетие по-късно, паундът така и не е успял да се възстанови до нивата си отпреди референдума, което продължава да оказва ежедневен натиск върху стандарта на живот на британците.

Причината предсказаната от Министерството на финансите незабавна рецесия да не се случи се дължи основно на факта, че прогнозите предполагаха моментално напускане без никаква сделка, докато страната де факто запази пълноправното си членство и преходните си права чак до края на януари 2020 година. Независимият надзорен орган към министерството, известен като Служба за бюджетна отговорност, изчислява, че Великобритания е изправена пред траен четирипроцентов спад в националния си доход за период от петнадесет години. Други паралелни анализи и симулации показват, че към настоящия момент брутният вътрешен продукт на глава от населението е с между шест и осем на сто по-нисък, отколкото би бил, ако кралството беше останало в рамките на европейския блок. Когато се направи съпоставка с представянето на тридесет и три други развити световни икономики, ясно се вижда, че Великобритания е следвала техния темп на растеж изключително плътно чак до 2016 година, след което се отваря огромна и трудна за компенсиране ножица. Икономистите са категорични, че официалните статистически данни са напълно ясни и доказват, че британската икономика се развива със значително по-бавни темпове след реализирането на Brexit, отколкото в годините преди него.

Самата същност на излизането от Европейския съюз изискваше изграждането на нови търговски бариери и митнически граници, което се отрази пагубно най-вече върху износа на физически стоки. Европейският съюз продължава да бъде най-големият и безалтернативен търговски партньор на Обединеното кралство, като през изминалата 2025 година британският износ за блока е бил на стойност триста осемдесет и пет милиарда паунда, което представлява четиридесет и един на сто от целия експорт, докато вносът е достигнал четиристотин седемдесет и четири милиарда паунда или близо половината от общия импорт. След окончателния край на преходния период в края на 2020 година, растежът на износа на британски стоки се забави драстично в сравнение с останалите държави от Г-7. В същото време обаче износът на услуги отбеляза изненадващо силно представяне на международната сцена. Водещите икономически експерти обясняват този парадокс с факта, че Споразумението за търговия и сътрудничество, договорено между бившия премиер Борис Джонсън и Брюксел, създаде огромни административни търкания, бюрокрация и забавяния по границите предимно за физическите стоки, докато секторът на услугите остана относително по-слабо засегнат от новите митнически рестрикции.

Шокиращият резултат от гласуването и липсата на ясен, предварително подготвен план от страна на тогавашното правителство доведоха до години на изтощителни вътрешнополитически спорове за това какво точно трябва да представлява Brexit на практика. На фона на тези постоянни политически трусове, бизнесът реагира напълно логично, като замрази дългосрочните си инвестиционни планове на Острова. В резултат на тази продължителна несигурност, корпоративните инвестиции днес са с близо осемнадесет на сто по-ниски, отколкото биха били при запазване на европейското членство, а общата производителност на труда е спаднала с до четири на сто, отразявайки нежеланието на компаниите да влагат капитали в ново оборудване и мащабни проекти. Тази инвестиционна суша се отрази индиректно и на пазара на труда, където първоначалният спад на безработицата до нива от седемдесетте години прикри сериозни структурни дефекти, които по-късно изплуваха по време на пандемията. Реалният ръст на заплатите на практика замръзна за дълъг период от време, като дори след отчетеното напоследък раздвижване, средното седмично възнаграждение, изчистено от инфлацията, е нараснало с едва четиридесет и три паунда. Великобритания се очерта като държавата с най-слаби резултати в Г-7 по отношение на възстановяването на работната сила, тъй като зачестилите здравословни проблеми извадиха милиони хора в икономическа неактивност, а броят на младежите между 16 и 24 години, които нито работят, нито учат, надхвърли един милион души, отбелязвайки най-високото си ниво от тринадесет години насам. Общата заетост в страната е с между три и четири на сто по-ниска спрямо сценарий без напускане на съюза.

Накрая, един от най-големите парадокси на този десетгодишен процес се оказа темата с миграцията, която беше водещ стълб в кампанията за напускане. Въпреки гръмких обещания за строг контрол и намаляване на потока, нетната миграция в Обединеното кралство отбеляза исторически рекорд, достигайки близо един милион души към средата на 2023 година. Разбира се, хуманитарната криза в Украйна и натрупаното след пандемията търсене изиграха своята роля, но новите миграционни правила след Brexit имаха решаващо значение. Почти деветдесет на сто от пристигащите вече са граждани от страни извън Европейския съюз, докато потокът от самия блок спадна драстично. Това принуди британските работодатели да влязат в жестока битка за персонал поради загубата на леснодостъпните по-рано европейски работници, усетена най-осезаемо в строителството, хотелиерството и промишлеността. Едва през последната година нетната миграция отчете по-сериозен спад до сто седемдесет и една хиляди души в резултат на по-строгите рестрикции, въведени първо от консерваторите, а след това допълнително затегнати от настоящото лейбъристко правителство, но икономическите последици от това десетилетие на промени остават дълбоко врязани в британското общество.