Геополитическа предпазливост: Петте големи в Европейския съюз чертаят нови граници за бъдещите членове
Петима от ключовите основатели на Европейския съюз предлагат радикална промяна в начина, по който общността ще приема нови държави през следващите години. Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Люксембург обединиха усилията си около съвместен документ, който цели да затегне контрола над бъдещото разширяване на блока. Основната идея на инициативата е да се създадат железни правни гаранции срещу евентуално демократично отстъпление на новоприетите партньори. Този дипломатически ход идва в момент, когато геополитическата ситуация наложи ускоряване на преговорите с Украйна, Молдова и държавите от Западните Балкани.
Натискът за реформа се засилва от амбициите на държави като Черна гора, която се стреми към пълноправно членство до 2028 година, и бързо напредващата Албания. В основата на новата стратегия обаче стои натрупаният горчив опит на Брюксел от дългогодишните институционални конфликти с Унгария по въпросите на правовата държава. Лидерите на съюза ясно съзнават, че след като една страна веднъж премине прага на европейското семейство, инструментите за ефективен натиск върху нея намаляват драстично. Точно поради тази причина се търси нов юридически механизъм, който да спре злоупотребата с правото на вето във външната политика и блокирането на общите бюджети.
Най-революционното и дискусионно предложение в разпространения документ предвижда бъдещите членове да не получават автоматично абсолютно всички права от първия ден на присъединяването си. Авторите на плана настояват за временно ограничаване на гласа на новите столици в деликатни сфери, които по принцип изискват пълно единодушие между правителствата. Това на практика означава, че кандидати като Украйна или Молдова могат да се интегрират в структурите, но без да притежават правото незабавно да налагат вето върху санкции или финансови рамки. По този начин се налага концепцията за поетапно и заслужено израстване в общата йерархия на вземане на решения в Брюксел.
Втората фундаментална промяна засяга въвеждането на постоянен последващ контрол, който ще продължи да действа дълго след официалното прерязване на лентата за членство. Досегашният модел на разширяване изискваше провеждането на тежки реформи основно преди заветната дата, след което строгият надзор от страна на Европейската комисия постепенно отпадаше. Новият подход до известна степен напомня за специфичните мониторингови механизми, прилагани в миналото към България и Румъния, но в много по-строга и директно санкционираща форма. При засичане на системни нарушения на медийната свобода или върховенството на правото, новите договори ще позволяват светкавично активиране на тежки ограничителни мерки.
Тази инициатива трябва да се разглежда паралелно с друг френско-германски документ, озаглавен Нов импулс за разширяването, който залага на различен, но допълващ се акцент. Той предлага напредващите кандидати да получават ранен частичен достъп до Единния пазар и европейските образователни програми още по време на предприсъединителните преговори. По този начин в Брюксел се очертава нов двупосочен модел за управление на общността, който изисква много повече практическа интеграция преди членството и драстично повече контрол след него. Този баланс цели да съхрани функционалността на Европа, докато тя се разширява в една силно нестабилна и променяща се глобална среда.
Всички сме обречени да сме заедно и едини. Затова няма значение големината на държавата. Европа е голяма вместо нас. Да е направим силен и независим глобален играч, каквато сега не е и 3СВ е на прага ни.