Три сценария за българската икономика до 2028 г. в Годишния доклад на икономистите на БАН

България навлиза в 2026 г. с по-силно вътрешно търсене, по-изразен инвестиционен импулс и активен кредитен пазар, но и с по-слаба външна позиция. Това се казва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките, който разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през изминалата година и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2028 г.

Средносрочната прогноза е разработена в 3 сценария, която показва зависимостта на растежа, инфлацията, външния баланс и държавния дълг от външната среда, финансовите условия и параметрите на фискалната политика.

Според учените базовата перспектива остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа – през 2026 г. реалният БВП да нараства с 1.6%, през 2027 г. – с 2.5%, а през 2028 г. – с 3.5%. Инфлацията ще се понижава, но бавно – 3.7% през т.г., 2.9% догодина и 2.4% през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлационна конфигурация – по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция.

Дори при оптимистичен сценарий не настъпва автоматично стабилизиране на дълговата динамика, смятат икономистите. Това налага предпазлива фискална политика, поддържане на буфери срещу енергийни и логистични шокове и внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и дълга. Необходима е трансформация на модела на икономически растеж от потребителски стимулиран към модел, базиран на производителност, човешки капитал и износ с висока добавена стойност, казват те.

Пълната статия може да прочетете ТУК.