Това, което виждаме в НС, се нарича "гилотина на мнозинството“, ПБ бъркат с този подход

Доц. Наталия Киселова, бивш председател на Народното събрание, беше специален гост в Бургас, за да проследи емоционалния „Мач на надеждата“. На трибуните на стадион „Лазур“ репортер на Флагман.бг разговаря с нея за горещите политически процеси, новите правила в парламента и кадровата политика на властта.

Пред медията ни тя коментира наложената от управляващото мнозинство „гилотина“ върху парламентарния дебат и анализира хладнокръвния подход на премиера Румен Радев при назначенията в държавния апарат. Доц. Киселова се спря подробно и на бъдещето на БСП, както потенциалната кандидатура на Крум Зарков за президент и условията, при които старите олигархични модели реално ще започнат да се разпадат.

- Доц. Киселова, намираме се в Бургас, далеч от софийските кулоари, но как анализирате настоящата ситуация в страната. На прага ли сме на реална стабилност, тъй като "Прогресивна България" има 131 депутати или това е временно затишие пред буря?

- Считам, че трябва да се дадат 100 дни на правителството, защото влизат за пръв път и е добре да се запознаят с обстановката, а това, че има някакви сътресение, мисля че е обичайно. Нека да им дадем време!

- Как оценявате тяхното парламентарно поведение? Вероятно общувате с някои от депутатите. Наши източници в НС казват, че цялата група на „Прогресивна България“ изглеждала като като военизирана структура, не комуникирала с никого, а и оглавиха голяма част от комисиите, с което показаха, че сами ще си определят дневния ред и гласуват, както решат за правилно. 

- Напротив. Първо, прави добро впечатление, че споделиха ръководството с всички парламентарни групи. Отделен въпрос е дали заявката за откъсване от модела „Борисов-Пеевски“ означава да дадеш възможност на хора, които са били фактори в предишни парламенти, отново да заемат високи позиции. Но това са го оставили на автономията на самите парламентарни групи. Така че, ако върнете лентата назад, ще видите, че досега не е имало случай ръководството на комисиите да бъде предоставено на толкова много парламентарни групи. По отношение на правилника...

- Да, това щях да ви питам, защото от Демократична България имат едно тълкувания, а от "Прогресивна България" - друго...

- В миналия парламент също имаше дебат дали някои народни представители не злоупотребяват с времето, с процедурите, с възможностите да забавят темпото или да шиканират, но тогава преценихме, че това не е в полза на българския парламентаризъм. Сега това, което виждаме, се нарича гилотина на мнозинството. Те така или иначе имат мнозинство – можеха да бъдат много по-щедри, да кажем към репликите и дупликите, защото, ако ви репликират 3 народни представители, на всеки един поотделно, ако имате възможност да отговорите, ви трябва по минута. А сега общо за тримата отговора дупликата е общо две минути. Според мен каква е общата тенденция? Опозицията да не може да се готви качествено за пленарните заседания, защото времето между внасянето на доклада и подготовката за пленарно заседание ще е под 24 часа. И това ще даде възможност подготвени да бъдат само депутатите от „Прогресивна България“.

- Каква е идеята тогава – да изведат дебата извън Народното събрание, за да го превърнат в гумен печат на решенията на Министерския съвет?

- Не, според мен целта е просто да се ускорят решенията при по-малка дискусия. Всъщност това винаги е било болест на монолитното мнозинство – да не губи време и да иска да удави дискусията. Но поради това, че живеем в много по-публично време, за разлика от преди, това няма да успеят да го направят, защото достатъчно медии, има достатъчно възможности през социалните мрежи. Те си мислят, че ограничават дискусията и печелят време, но всъщност участията им в медиите ще бъдат гледани много повече под лупа, отколкото ако дебатът се провежда в залата.

- На това ли се дължи, че Владо Николаев, който иначе е доста уважаван спортист, направо се превърна в меме? Не знам човекът как издържа напрежението и подигравките, които получава.

- Той имаше няколко изказвания, с които аз също не бих се съгласила, но специално последното му изказване беше във връзка с възможностите за ограничаване на разхода на средства, за да има повече приходи в бюджета или по-малко разходи. Там думите му бяха извадени от контекста, защото той каза, че не можем да мислим за ограничаване на майчинството, преди да има възможности жената да се върне на работа, за да не се деквалифицира и да бъде подпомогната с ясли и детски градини. И че няма възможност да се увеличи втората година. Но всъщност идеята му беше с уважение към жените майки и мисля, че точно в този случай не биваше да бъде обект на подигравки. Той е един от тримата народни представители от „Прогресивна България“, които стоят на първия ред и са обект на доста по-сериозни атаки. Според мен за в бъдеще той трябва да бъде много по-предпазлив в свободния разговор, защото вече не е просто обществена личност, а политик, част от ръководството на парламентарната група.

- Вие познавате добре премиера Румен Радев. Част от назначенията във втория ешелон на властта, ако трябва да използваме термина, все още не са извършени. Как смятате, че ще действа той – внимателно, прецизно или наведнъж ще ги промени всичките, за да заработи администрацията?

- Аз мисля, че за разлика от други министър-председатели, г-н Радев е много хладнокръвен и прецизен в действията си и, за разлика от народните представители и част от министрите си, е много по-пестелив на думи. По отношение на назначенията има два вида - такива, които ще бъдат лоялни към самия г-н Радев, и други, които ще носят подкрепа по-скоро за бъдещите действия. Така че е рано да се каже колко са ефективни в момента. Трябва да минат поне 3-4 месеца и когато разкрият, защото дават обещания за разплитане на сериозни скандали и мегадоговори, тежащи на бюджета - тогава вече ще можем да кажем колко ефективни и успешни са назначенията.

- Как виждате него в ролята на премиер и как оценявате кабинета му? Например Иван Демерджиев създава впечатление на един много добър силов министър, а Румен Радев изгражда образ на човек, който умело комуникира с повечето европейски лидери. Какво ще се случи оттук нататък?

- Колко успешно ще бъде правителството зависи от няколко неща. На първо място, дали ще успеят да ограничат тези явления, срещу които имаше протести от 2020 година насам, а не само през 2025-та. На второ място - тогава, когато настъпи криза,а това неминуемо ще стане, правителството да не действа в състояние на паника. И трето - да успеят да стабилизират ситуацията, за да не се стигне до реален свръхдефицит. Иначе имат всички предпоставки да успеят - добро мнозинство, което е сравнително монолитно, опозиция, която в момента се свежда по-скоро само до „Възраждане“, защото, ако погледнете определени гласувания, подкрепата там надхвърля в някои случаи 200 гласа, и не на последно място – медиите все още са на страната на „Прогресивна България“.

- Много обичат да говорят за разпадането на т.нар. „модел Пеевски“. Как ви се струва на вас отстрани?

- Ако възможностите за развитие на общините не се свеждат само до 55 общини, ако в различните министерства има по-свободна възможност за реална конкуренция при обществените поръчки и ако бизнесът спре да бъде в подкрепа само на една или две партии, едва тогава този модел ще започне да се разпада.

-Не мога да не ви питам и друг въпрос: Мъчно ли ви е за БСП? Сякаш нищо не остана от тази партия, а Крум Зарков се опитва да прояви някаква по-сериозна активност, но отстрани изглежда, че няма хора - всички са избягали при Румен Радев. Даже в Бургаска област - в традиционните общини като Карнобат и Созопол БСП има 5-6 % подкрепа, което е трагично...

- Действително е трудно, но това е временен ефект, защото БСП има платформа. На първо място, ако сравните Българската социалистическа партия с другите партии, ще видите, че тя е единствената реално демократична партия. Във всички останали формации доминира фигурата на лидера. На второ място, БСП е единствената партия, която поставя в момента въпроса за кардинална промяна в данъчно-осигурителната система. Това вероятно няма да се случи още с бюджета за 2026 година, но разговорите ще започнат - за въвеждане на прогресивно-доходно облагане. Всички държави в рамките на еврозоната са с прогресивно-доходно облагане. Въпросът за печалбите на определени корпорации над определен размер също е част от базовия разговор в еврозоната. Така че това са теми, по които БСП работеше и ще продължи да работи. И не на последно място - всички останали просто взимат социалната тематика на думи, но когато дойде критичен момент, винаги застават на страната на едрия бизнес. Тоест, има сериозно разминаване между риториката и реалните им действия.

- Очаквате ли Крум Зарков да бъде официалният кандидат за президент на БСП?

- В момента БСП е партия, която има привилегията да не бърза и да не взима отношение първа. Така че нека парламентарно представените партии и коалиции първи да заявят официално своите кандидатури. Мисля, че след това БСП ще има напълно достоен отговор.