Само в България сагата „Звездни войни“ се нарича „Междузвездни войни“

Днес почти всеки българин владее поне основите на английския език. Както до края на Студената война почти всеки разбираше руски. Светът се промени, езиците се смениха, но някои културни загадки продължават да висят над нас като изоставен сателит от орбитална програма на социализма.

Една от тях е следната: защо у нас сагата Star Wars се нарича „Междузвездни войни“, след като буквалният превод е „Звездни войни“?

На пръв поглед въпросът изглежда дребнав. От онези, които човек задава на приятелска вечеря след третата чаша вино и преди десерта. Но зад него вероятно се крие любопитна история за времето, когато идеологията следеше внимателно дори фантастиката.

Първият филм от сагата на Джордж Лукас излиза през 1977 г. В България обаче достига до широката публика едва в началото на 80-те години. Очевидно тогавашната културна цензура е преценила, че битките между джедаи, принцеси, контрабандисти и зловещи лордове не представляват непосредствена заплаха за устоите на развитото социалистическо общество. В крайна сметка Люк Скайуокър не призовава към приватизация, а Дарт Вейдър не организира многопартийни избори.

Но точно по същото време от другата страна на Желязната завеса се случва нещо друго. Президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява Инициативата за стратегическа отбрана – амбициозна програма за противоракетна защита, насочена към евентуален ядрен конфликт със СССР. Замисълът е толкова грандиозен, че медиите бързо ѝ лепват прозвището „Звездни войни“ – директна препратка към филмовата сага, която вече е завладяла въображението на милиони зрители по света.

И тук започва българската част от историята.

Представете си неудобството на партийния апарат. От една страна, има популярен американски филм. От друга – американска военна програма, известна по целия свят със същото име. Да рекламираш по кината „Звездни войни“, докато „Работническо дело“ ежедневно заклеймява „Звездни войни“ като империалистическа заплаха, вероятно е изглеждало като комуникационен кошмар дори за най-опитните идеологически редактори.

И взетото решение всъщност е било доста елегантно: не забранявай, а преименувай.

Така „Звездни войни“ се превръща в „Междузвездни войни“. Достатъчно близо, за да разпознаят всички филма. Достатъчно различно, за да не се произнася директно онова неудобно словосъчетание, което по същото време описва един от най-омразните проекти на американската военна стратегия.

Резултатът е уникален. Доколкото ми е известно, България остава единствената държава, в която сагата официално се утвърждава именно с това заглавие. То оцелява при падането на Берлинската стена, при разпадането на СССР и при няколко поколения фенове. Историята си отива, но преводът остава.

Каквото било – било.

Истинското щастие е, че филмът изобщо е стигнал до българските екрани. Имах късмета да го гледам като дете. Заедно с милиони други зрители по света открих не просто фантастично приключение, а своеобразна морална карта на света. Там доброто и злото не бяха относителни категории, а сили в непрекъсната битка за човешката душа.

От Люк научих, че смелостта не означава липса на страх. От Хан Соло – че цинизмът често е просто маска на благородството. От принцеса Лея – че лидерството няма нужда от показност. А от Дарт Вейдър – може би най-важния урок от всички: че човек никога не е окончателно изгубен.

Защото голямата сила на тази история не са космическите кораби, светлинните мечове или специалните ефекти. Голямата сила е надеждата, че дори най-мрачният злодей може да намери път обратно към светлината. Че дори след години на грешки човек е способен да постъпи правилно.

И ако има нещо истински универсално в „Междузвездни войни“ – или ако предпочитате, в „Звездни войни“ – то е именно това.

Останалото са подробности от превода.