Вече дори и българите рядко виждат перспектива в Германия

През годините миграцията винаги е била към Германия, а обратната е била характерна повече за заможните пенсионери, които са търсили слънцето в Испания и са купували имоти, предимно в Майорка. Но тзи тенденция вече не е същата.

Броят на напускащите Германия само ще се увеличава, ако условията продължат да се влошават, казва германският икономист от български произход Стефан Колев. Актуалната ситуация му напомня за България след 1989.

Около 1,2 млн. души са напуснали Германия през 2024 година, сочат данните на федералното правителство за миграцията - близо три четвърти от тях са хора с мигрантски произход. Това е сериозен проблем за Германия, смята икономистът и академичен директор на престижния институт "Форум Лудвиг Ерхард" в Берлин Стефан Колев, предава dnes.bg.

В интервю за германския "Ди Велт" той обяснява, че в миналото на миграцията от Германия към други държави се е гледало като на ограничен феномен, характерен за елитите, част от които са например висококвалифцираните лекари или заможните германски пенсионери, които си купуват имот на Майорка. През последните години обаче все повече възрастни хора от Германия избират да прекарат старините си и в държави като България и Унгария и да харчат пенсиите си там. Освен това новите данни показват, че много млади хора също мислят за емиграция, отбелязва Колев, цитиран от "Дойче Веле".

Сериозен проблем ли е за Германия емиграцията на млади хора

Данни на Института за германска икономика показват, че около една четвърт от 25 до 64-годишните трудоспособни хора в Германия с висше образование са родени извън страната. Когато социално интегрирани в системата на Германия хора напускат страната, това е голяма загуба, смята икономистът. "Ако този наратив, че младите си събират куфарите и си тръгват, се вкорени в общественото мнение, това ще е много опасно", коментира експертът пред "Ди Велт".

Години наред млади хора от държави като Полша, Румъния и България идваха в Германия, за да работят и живеят, а сега тази тенденция изглежда се обръща, казва още Стефан Колев. Данните на германското министерство на вътрешните работи за 2024 показват, че именно това се наблюдава и в трите държави - в най-голяма степен за Полша. Нетната миграция е с обратен знак - поляците, завърнали се от Германия в Полша, са с 11 239 повече, отколкото онези, които са заминали от Полша за Германия. За България броят е 10 555, а за Румъния - 4727. 

Българите, които напускат Германия, за да се върнат в родината си

Германия е изправена пред сериозен проблем, щом младите хора вече не виждат достатъчно сериозни перспективи за постигане на просперитет в страната и избират да се върнат обратно в родните си държави или да изберат други страни в ЕС за имиграция. Страната вече дори отбелязва отлив на медицински сестри и лекари не само към Швейцария и Швеция, но и към България, казва Стефан Колев пред "Ди Велт". Според него може да се очаква, че броят на напускащите Германия само ще се увеличава, ако условията продължат да се влошават, особено на фона на глобалната икономическа криза. 

"България продължава да е сравнително бедна държава, но има впечатляваща икономическа динамика и значително по-ниски данъци", казва икономистът пред германската медия. По думите му основната мотивация на българите, които избират да напуснат Германия и да се завърнат в България, е, че дългосрочните перспективи за развитие там са по-добри, отколкото в Германия - особено по отношение на кариера, дом, създаване на семейство.

Тенденцията на обратна миграция се потвърждава и от статистиките на българския Национален статистически институт (НСИ). От 2022 насам завърналите се в България български граждани са повече, отколкото заминалите в чужбина (2022 година: 19 032 завърнали се, 11 972 напуснали; 2023 година: 17 017 завърнали се, 11 913 напуснали; 2024: 18 205 завърнали се, 9119 напуснали).

Какво може да направи Германия, за да задържи тези хора

Както Германия, така и целият т.нар. Запад са изправени пред сериозни предизвикателства - от изкуствения интелект, през китайския икономически натиск, до все по-изолираните САЩ, казва Стефан Колев. Според него тези фактори - особено в комбинация, наподобяват в своята драстичност структурната промяна, през която преминава Източна Европа през 1989 година. "В момента преминаваме през период, който прилича много на онзи, който направи източноевропейците толкова издръжливи и което много допринася за икономическата динамика на тези държави", коментира икономистът.

Според Колев Германия трябва да си вземе поуки от тези процеси и да се върне към основните принципи на социалната пазарна икономика. "Основната разлика е, че тогава източните общества вземаха Запада за пример. Сега, когато самият Запад е в криза, той трябва да се преоткрие. Това изисква готовност за промяна в мисленето – нещо, което досега рядко сме демонстрирали", казва икономистът.