Футуролози и ректори в Синеморец: Изкуственият интелект вече улавя мислите ни

Южното Черноморие за поредна година се превърна в трибуна за най-модерните геополитически, технологични и социални дебати. Синеморец е домакин на Деветата международна лятна академия по лидерство, организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). Основният фокус през третия семинарен ден от форума, провеждащ се под наслов „Лидерство отвъд алгоритмите: от данни към решения“, бе насочен към взривното навлизане на изкуствения интелект (AI) в ежедневието ни и критичната нужда от запазване на човешките аналитични способности.

Представители на Българската академия на науките (БАН) и ректори на водещи български университети споделиха пред присъстващите студенти стряскащи данни и философски размисли за бъдещето на цивилизацията ни.

„Невидимият изкуствен интелект“ и краят на обективната истина

Истински фурор сред младите лидери предизвика лекцията на доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. Като член на Независимия панел на високо равнище по генерален изкуствен интелект към ООН и изявен футуролог, тя сподели прогнози, които граничат с научната фантастика.

„Когато общувате в дигитална среда, винаги имайте предвид, че това общуване вече е персонализирано спрямо Вашите лични нагласи, а не според обективната истина“, предупреди доц. Тодорова.

Тя запозна аудиторията с концепцията за т.нар. „невидим ИИ“. Според футуролога, съвременните технологии вече имат способността чрез екраните и алгоритмите на социалните медии частично да улавят електромагнитните вълни на човешките мисли. Това обяснява феномена, при който алгоритмите ни показват реклами или съдържание за неща, за които само сме си мислили, без никога да сме ги изписвали в търсачките.

Корпоративните интереси зад технологиите

Още по-критична към технологичния бум се оказа проф. д-р Боряна Иванова, ректор на Аграрния университет в Пловдив. В своята презентация тя призова към здравословен скептицизъм спрямо софтуерните продукти, на които съвременното общество гласува безрезервно доверие.

„Зад тези системи стоят огромни икономически интереси. Те не са създадени от чиста добра воля или за безрезервното благоденствие на човечеството. Те са най-чистият пример за търговска политика, умело облечена в социална отговорност“, коментира проф. Иванова.

Тя отправи силно послание към студентите да използват технологиите единствено като помощен инструмент, но да не позволяват те да заменят личностното и професионалното им развитие, за да се избегне деградация на човешкия мозък.

Емоцията и научният подход – зоните, недостъпни за машините

В рамките на семинара проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, представи темата „Инженерите и изкуственият интелект“. Той подчерта, че макар изкуственият интелект да е ненадминат в генерирането на бързи технически решения, емпатията, емоциите и способността за вземане на гъвкави алтернативни решения в критични моменти остават изконно човешко качество.

Денят завърши с практическа методология от доц. Антония Янева (Медицински университет – Плевен / Медицински университет – Пловдив). В лекцията си за анатомията на вземане на решения тя даде на студентите конкретни стратегии за това как да подхождат научно към обобщаването на данни, как да проверяват информацията и да останат здравословно любопитни в свят, пренаситен с фалшиви новини.

Какво трябва да знаем за Генеративния AI?

За да разберем защо учените в Синеморец алармират за спешна нужда от „критично мислене“, трябва да разграничим традиционния ИИ от новия Генеративен изкуствен интелект (Generative AI). Докато старите алгоритми само анализираха съществуващи данни (например да разпознаят лице на снимка), генеративният AI (като ChatGPT, Midjourney и др.) създава изцяло ново съдържание — текстове, изображения, код и видео.

Тъй като тези системи се учат от интернет, те често възпроизвеждат човешките предразсъдъци, грешки и т.нар. „халюцинации“ (генериране на напълно невярна информация, представена като факт). Точно затова днешните лидери не трябва да вярват сляпо на софтуера, а да подлагат всяко дигитално решение на дълбок човешки анализ.