Почина уважаван професор

На 3 юни почина проф. д-р Елена Михайловска - дългогодишен преподавател във Философския факултет, в катедрата „Социология“, на която е ръководител от 1991 до 1999 г, съобщава днес пресцентърът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Опелото на проф. Михайловска ще се състои на 7 юни от 13:30 ч. в църквата "Св. Седмочисленици".

„Проф. Елена Михайловска напусна земния свят, но тя ще остане в спомените и мислите ни с неортодоксалните си идеи, с интересните курсове - съвременни теории за цивилизацията, социологическите идеи на Дюркейм, с биографичния метод в социологията и с вдъхновяващите книги и със спокойното и мъдро присъствие в катедрата „Социология“, пише в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет.

Биографията на проф. Михайловска е израз на интелектуалното й любопитство, постоянното търсене на различни полета, неспокойното й въображение и мисъл, които не можеха да се утаят в определен жанр, винаги излизаха от строгите научни граници и носеха отпечатъка на неповторимото й личностно присъствие. Родена е през 1941 г. в София, завършва „Българска филология“, защитава дисертация и по изкуствознание, и по философия, пише за различни вестници и списания, но е спечелена от киното.

Първите й книги са посветени на филмовото изкуство: „Невена Коканова“ - 1974 г.; „Кино и съвременна култура“ - 1979 г.; „Съвременното кино: Между литературата и телевизията“ - 1979 г.; „Националната културно-художествена традиция и българското кино“ - 1985 г. Но киното е тясно поле за нея и интересът й се прехвърля към по-широката област на социологията на културата и цивилизационните теории, и пише книгите: “Андре Малро. Културологичен портрет“ - 1983 г.; „Цивилизация и цивилизации“ - 1991 г. До 1989 г. работи в Института по култура към Министерството на културата, била е негов заместник-директор. От 1989 г. до пенсионирането си е член на катедрата „Социология“ към Софийския университет. 

„Проф. Михайловска беше любопитна към съвременния свят и неговите локално-глобални трансформации, осмисляше социалното през неповторими лични истории, очовечаваше социологическото мислене, тя беше хуманитар-социолог. След 90-те години написа много книги, сред които: „Франция. Вечната и новата“ - 1997 г.; „Памет и преход“ - 1999 г.; „Възхвала на (г)локалното или културният факт днес“ - 2006 г.; „Културата на оцеляването. Тържество на тоталитарната власт и/или жестове на съпротивата към нея?“ - 2009 г.; „Създадени сме и за размишление: Биография на Димитър Ив. Шишманов“ - 2010 г.; „Блага Димитрова. Живот-слово“ - 2015 г., се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.